ЧЕРНА ПЕСЕН
АЗ УМИРАМ И СВЕТЛО СЕ РАЖДАМ -
РАЗНОЛИКА, НЕСТРОЙНА ДУША,
ПРЕЗ ДЕНЯ НЕУМОРНО ИЗГРАЖДАМ,
ПРЕЗ НОЩТА БЕЗ ПОЩАДА РУША.
ПРИЗОВА ЛИ ДНИ СВЕТЛО-СМИРЕНИ,
ГРЪМВАТ БУРИ НАД ТЪМНО МОРЕ,
А ПОДИРЯ ЛИ БУРЯ - КРАЙ МЕНЕ
ВСЕКИ ВОПЪЛ И РОПОТ ЗАМРЕ.
ЗА ЗОРА ОГНЕСТРУЙНА КОПНЕЯ,
А СЛЕПИ МЕ С ЛЪЧИТЕ СИ ТЯ,
В ПРОЛЕТТА КАТО В ЕСЕН АЗ КРЕЯ,
В ЕСЕНТА - КАТО В ПРОЛЕТ ЦЪФТЯ.
НА БЕЗСТРАСТНОТО ВРЕМЕ В НЕСПИРА
ГАСНЕ МЪЛКОМ ЖИВОТ НЕЖИВЯН
И ПЛАЧЪТ МИ ЗА ПРИСТАН УМИРА,
НИЗ ВЕЛИКА ПУСТИНЯ РАЗВЯН.
Димчо Дебелянов
СВЕТЛА ВЯРА
За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига -
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.
Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.
В очите утринни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
на гнет и мъка сенките зловещи.
Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата...
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!
Димчо Дебелянов
ДЕВОЙКАТА ПЕЕЛА
ДЕВОЙКАТА ПЕЕЛА В ХОРА ЦЪРКОВЕН
ЗА ВСЕКИ СКИТНИК БЕЗ РОДЕН КРАЙ,
ЗА ВСЕКИ КОРАБ СРЕД БЕЗДНИ ОЛОВНИ,
ЗА ВСЕКИ ОТВЪРГНАТ ОТ РАДОСТ И РАЙ.
ТЪЙ ПЕЕЛ ГЛАСЪТ И ЛЕТЯЛ ИЗ КУПОЛА,
И ЛЪЧ ВЪРХУ КРЕХКОТО РАМО ИСКРЯЛ,
И ВСЕКИ УЧУДЕНО ГЛЕДАЛ И СЛУШАЛ
КАК АНГЕЛ ЗАД БЕЛИЯ ПЛАТ ПРЕЛЕТЯЛ...
И ТРЪПНЕЛ И ВЯРВАЛ, ЧЕ ИМА РАДОСТ,
ЧЕ В ПРИСТАНИ ВСИЧКИ КОРАБИ СПЯТ,
ЧЕ НИЩИЯТ,ДЪЛГО ИЗ ЧУЖДИ КРАЙ СТРАДАЛ,
В ЖИВОТА СИ ГЛУХ, ПЪТ Е НАМЕРИЛ.
ГЛАСЪТ БИЛ СЛАДЪК, ЛЪЧЪТ БИЛ ТЪНЪК,
И САМО ВСТРАНИ ОТ АМВОНА, В ХЛАД,
СКЪРБЯЛ МЛАДЕНЕЦ,ОТ ЗЛА ТАЙНА РАЗПЪНАТ,
ЧЕ НИКОЙ НЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ НАЗАД.
1905, август
Превод:
Димитър Горсов
ЗА МОЯТА МАЙКА
ДОКАТО ОТГЛЕДА ЧЕЛЯДТА СИ,
НЯМАШЕ ЗА НИЩО ДРУГО ВРЕМЕ.
ДА СМЕ ЖИВИ НИЕ, ДА СМЕ ЗДРАВИ -
С ТЕЗ ГРИЖИ И ДО ДНЕС ЖИВЕЕ.
ИСКАШЕ, КРАЙ МАСАТА ЩОМ СЕДНЕМ,
ДА СМЕ СИТИ. СИТОСТТА БЕ РЯДКОСТ.
НО ТЯ БЕ ДАЛЕЧ ПО-РЯДКО СИТА.
СУТРИН ПАНТАЛОНКИТЕ НА ВСЕКИ
ЧИСТИ ДО ЛЕГЛОТО МУ ЛЕЖАХА.
СЕДНЕШЕ ЛИ, БЕШЕ НЕСПОКОЙНА.
ДНЕС СМЕ СИЛНИ НИЕ, ТЯ Е СЛАБА.
ВСИЧКИ В ДРУГИ ГРАДОВЕ ЖИВЕЕМ.
ДНЕС САМИЧКА СЯДА ДА СЕ ХРАНИ
НА ОНАЯ МАСА, КРАЙ КОЯТО
СМЕ СЕДЕЛИ ВСИЧКИ. ДНЕС ОБРЪЩА
СТОЛА КЪМ ПРОЗОРЕЦА И МОЖЕ
КАК РАСТАТ ДЪРВЕТАТА ДА ГЛЕДА.
НО ТЯ ГЛЕДА САМО ТАМ, КЪДЕТО -
СПИРА АВТОБУСЪТ. НАС ОЧАКВА...
Хайнц Калау
КОННИЦИ
КОННИЦИ, КОННИЦИ, КОННИЦИ, КЪРВАВИ КОННИЦИ,
МОЯ РОДИНО И ПЛАМНАЛО РОДНО НЕБЕ,
ДЕ Е НАРОДА И ДЕ Е ЗЕМЯТА БУНТОВНИЦА,
ДЕ СМЕ, О МОЕ ПЕЧАЛНО И РАВНО ПОЛЕ!
ТАМ ИЗГОРЯХА СЕЛАТА И ПЕЯТ БЕСИЛКИТЕ,
ВЯТЪРЪТ СТЕНЕ НАД ПУСТИТЕ НИВИ СЕГА,
КОННИЦИ ИДАТ И ПЛАЧЕ ЗЕМЯТА - РОДИЛКАТА,
СЯКАШ ЧЕ ПЛАЧЕ И ПЕЕ, И ИДЕ СМЪРТТА.
ТЪМНОТО КОПИЕ, ЛИТНАЛО ТАМ ВЪВ ПРОСТОРИТЕ,
СВЕТИ ПОД СЛЪНЦЕТО, ДНЕСКА ОПЛИСКАНО В КРЪВ,
ГРЕЯТ НА СВОДА: ОГРОМНИ, ЧЕРВЕНИ ПРОЗОРЦИТЕ,
СЯКАШ ОЧИТЕ НА БОЖИЯ, АЛЕНА СТРЪВ.
КОННИЦИ, КОННИЦИ - БРАТЯ НАД БЕЗДНИ НАДВЕСЕНИ,
МОЯ РОДИНО И ПЛАМНАЛО РОДНО НЕБЕ,
ВЯТЪРА ИДЕ - И СТРАШНО Е, МАЙКО, И ВЕСЕЛО,
ПЕЙ И УМИРА ПРОСТОРНОТО РАВНО ПОЛЕ!
Никола Фурнаджиев
СРЕЩА
ХВЪРЛЯ МРЕЖИТЕ ТИХИЯ ДЕН
И МЕЧТАЕ, ОБЛЕГНАТ НА РУЛЯ,
А ЗА НЕГО С ПОГЛЕД ЗРАЧЕН
МИСЛИ ЗВЕЗДНАТА ВЕЧЕР НА ЮЛИ.
ТОЙ СЕ ВЗИРА И ТАЙНО МЕЧТАЙ
И СЛЕДИ НА ПАСАЖИТЕ ЗНАКА,
А ДО ВСЯКА ВРАТА, ВЕЧЕРТА
И ДО ВСЕКИ ПРОЗОРЕЦ ГО ЧАКА.
И СИ СПОМНЯ ДЕНЯ СВОЯ ДОМ,
И ВЪЖЕТО СОЛЕНО ОБТЕГНАЛ,
ОТ ШИРИКИЯ ПУСТ ХОРИЗОНТ
С МРЕЖА НЕЖНОТО СЛЪНЦЕ ИЗТЕГЛЯ.
И НАЛЕГНАЛ ВЕСЛАТА, ГРЕБЕ,
ВСЕКИ УДАР БРЕГА ПРИБЛИЖАВА
И ГОЛЯМОТО СИНЬО МОРЕ
САМО ИВИЦА ТЯСНА ОСТАВА.
ТОЙ СЕ ВРЪЩА И В МОКРИЯ КОШ
СВЕТЯТ МЕКО СРЕБРИСТИТЕ РИБИ,
И Я ВИЖДА РАЗГЪРДЕН И БОС
КЪМ РИБАРСКИЯ ПРИСТАН ДА ИДЕ.
ТИХО ОБЛАЦИ БЕЛИ ЦЪФТЯТ
И НЕБЕТО ЕДВАМ СЕ РАЗТВАРЯ,
И ПО БУЗИТЕ ПЛАМВА КРЪВТА
ПОД ГОРЕЩИЯ БРОНЗ НА ЗАГАРА.
ТЪЙ Е ВЕДЪР И ХУБАВ ДЕНЯТ,
ТЪЙ ПРЕКРАСНА И ЗВЕЗДНАТА ВЕЧЕР.
РАЗМИНАВАТ СЕ ТЕ НА БРЕГЪТ
ВСЕ ТЪЙ БЛИЗКИ И ВСЕ ТЪЙ ДАЛЕЧНИ.
И НАПРАЗНО ЗАМИРА И БИЙ,
И В ОЧАКВАНЕ ТРЪПНЕ СЪРЦЕТО.
БЕЛИ ЧАЙКИ И БЕЛИ ВЪЛНИ
ВМЕСТО ПОЗДРАВ ИМ ПРАЩА МОРЕТО.
Иван Пейчев
САМОТА
ДА СИ САМОТЕН В ТОЗИ ГРАД,
КЪДЕТО ВСИЧКО Е НЕТРАЙНО,
КЪДЕТО ХОРАТА ДРУЖАТ
БЕЗ ИСКРЕНОСТ, БЕЗ СКРЪБ, БЕЗ ТАЙНА,
КЪДЕТО СГРАДИТЕ СТОЯТ
И В ТЪМНИНАТА БДЯТ И СЛУШАТ -
ТОВА Е НАЙ-СТРАХОТНИЯТ,
НЕОБЯСНИМ, УБИЙСТВЕН УЖАС.
ТРАМВАИТЕ ПО МЕН РЕВАТ,
ОТ РЕЛСИТЕ ИЗЛИЗАТ, ГОНЯТ.
НА ВСЕКИ СВЕТЪЛ КРЪСТОПЪТ
БЛЕСТИ ЗЕЛЕНАТА ИМ БРОНЯ.
АВТОМОБИЛИТЕ В НОЩТА
ЛЕТЯТ, ФУЧАТ, ХИПНОТИЗИРАТ.
И НА ШИРОКИЯ ПЛОЩАД
ЛОКАЛИТЕ СА АЛЧНО ЗИНАЛИ.
КАКВО ИЗГУБИХ НА СВЕТА?
ПРИЯТЕЛИ? ДРУГАРИ? ЛЮБИМА?
О, ИСТИНСКАТА САМОТА
ПОНЯВГА Е НЕОБЯСНИМА!
ДАНО НЕ ДОЙДЕ ТОЗИ ДЕН,
КОГАТО САМ НЕ ЩЕ ИЗТРАЯ
И ЩЕ СЕ СПЪНА ИЗТОЩЕН
ПРЕД КОЛЕЛАТА НА ТРАМВАЯ.
Александър Геров
