ПОКАНА
На Мариела Ченкова
ОТ СНИМКАТА МЕ ГЛЕДАШ С ПОГЛЕД ЧИСТ
И КАЗВАШ СЯКАШ: „ЧИЧО, АЗ ПОРАСНАХ.
НА ПЕТ ГОДИНИ, ЧИЧО, СЪМ ПОЧТИ.
ЛЕГЛОТО ДАЖЕ ВЕЧЕ МИ Е ТЯСНО.
А ТУК СЪМ НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН
СЪС ПАТЕНЦЕТО. ТО СЕ КАЗВА „РУДИ".
ВИЖ КОЛКО СЪМ КРАСИВА С ТЕЗИ ДВЕ
КОРДЕЛИ, КАТО СИНИ ПЕПЕРУДИ!
ПЪК ДЕТСКАТА МИ СТАЯ ОТЕСНЯ
ОТ КУКЛИ И ИГРАЧКИ НАЙ-РАЗЛИЧНИ,
НО ТУКА ИМА КУКЛИЧКА ЕДНА,
КОЯТО, ЧИЧО, МНОГО СИ ОБИЧАМ.
ЩОМ ВЕЧЕР СЪНЧО БЛАГ МЕ НАВЕСТИ,
ПРЕГЪРНАТИ ЗАСПИВАМЕ СИ ДВЕТЕ.
ЕЛА ДА ВИДИШ КУКЛАТА И ТИ!
ПОСЛУШНА Е И СЕ НАРИЧА „БЕТИ"."
1995
Румен Ченков
НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
ТИ НЕ СИ ВЕЧЕ БЕДЕН, БЕЗДОМЕН -
ТИ НЕ СИ ПОБЕДЕН И САМИН.
ТВОЯТ ДОМ Е СЪРЦЕТО НИ ОГНЕНО,
ТВОЙТО СКЪПО БОГАТСТВО СМЕ НИЙ.
ДНЕС ВЪЛШЕБНИ СА НОЩИТЕ ЛУННИ,
АЛА НИКОЙ НЕ СТРАДА ПО ТЯХ.
ДНЕС СЕ РАЖДАТ ПОЕТИ НА БУНТА
И СЕ БОРЯТ ЗА РАДОСТ И ХЛЯБ.
ТОЗИ СВЯТ, КОЙТО ПОДЛО ПОПРЕЧИ
ДА ЖИВЕЕШ ЩАСТЛИВ И МОГЪЩ,
ЩЕ ИЗТРЪПНЕ ПРЕД СТРАШНИЯ ГЛЕТЧЕР
НА ВЕЛИКАТА ЖАЖДА ЗА МЪСТ.
НИЙ ЗА ТЕБ И ЗА ВСИЧКИ РОДЕНИ,
С МНОГО УСТРЕМ И МНОГО ЛЮБОВ,
А УБИТИ ОТ ХИТРОТО ВРЕМЕ,
РАЗРУШЕНИ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ -
ЩЕ ОТВЪРНЕМ. СЪДБАТА НИ ДЕБНЕ.
ТЪМНИ СЕНКИ ОТВРЕД НИ СЛЕДЯТ,
НО КЪМ СВЕТЛИ, ГОЛЕМИ ПОБЕДИ
ВОДИ НАШИЯ ПЪТ.
1939
Александър Геров
КЛЕОПАТРА
ТЯ ВЕЧЕ ЦЕЛУНА АНТОНИЙ ПО МЪРТВИТЕ УСТНИ,
И СЪЛЗИ В МОЛБИ ПРЕД НОЗЕТЕ НА АВГУСТ ПРОЛЯ...
А БЯГАТ СЛУГИТЕ - НАД РИМСКИ ОРЛИ ЩЕ СЕ СПУСНЕ
НОЩТА ВЪН - СРЕД КЪРВИ И ЗАДУХ, И ТЕЖКА МЪГЛА.
И ВЛИЗА ПОСЛЕДНИЯТ... И ОТ ВИДА Й БОЖЕСТВЕН
ЗАМАЯН - ТЪЙ СНАЖЕН, И СИЛЕН - СМУТЕН ЗАШЕПТЯ: „РОБИНЯ... ЩЕ СТАНЕШ В ТРИУМФА МУ... В МАРША ТЪРЖЕСТВЕН..." НО ШИЯ НА ЛЕБЕД ИЗВИЛА,МЪЛЧИ ГОРДО ТЯ.
А УТРЕ, ДЕЦАТА Й - МЕЧ ЩЕ ПОСИЧА... КАКВО Й ОСТАВА
В СВЕТА ГРУБ, ОСВЕН КАТО В ЗЛАТНА ШЕГА,
ЗМИЯТА БЕЗЖАЛОСТНА - ЗНАК НА ПОСЛЕДНА ЗАБРАВА -
ДА СЛОЖИ НА СМУГЛАТА ГРЪД С РАВНОДУШНА РЪКА.
1940, Превод:
Димитър Горсов
ЧЕРНА ПЕСЕН
АЗ УМИРАМ И СВЕТЛО СЕ РАЖДАМ -
РАЗНОЛИКА, НЕСТРОЙНА ДУША,
ПРЕЗ ДЕНЯ НЕУМОРНО ИЗГРАЖДАМ,
ПРЕЗ НОЩТА БЕЗ ПОЩАДА РУША.
ПРИЗОВА ЛИ ДНИ СВЕТЛО-СМИРЕНИ,
ГРЪМВАТ БУРИ НАД ТЪМНО МОРЕ,
А ПОДИРЯ ЛИ БУРЯ - КРАЙ МЕНЕ
ВСЕКИ ВОПЪЛ И РОПОТ ЗАМРЕ.
ЗА ЗОРА ОГНЕСТРУЙНА КОПНЕЯ,
А СЛЕПИ МЕ С ЛЪЧИТЕ СИ ТЯ,
В ПРОЛЕТТА КАТО В ЕСЕН АЗ КРЕЯ,
В ЕСЕНТА - КАТО В ПРОЛЕТ ЦЪФТЯ.
НА БЕЗСТРАСТНОТО ВРЕМЕ В НЕСПИРА
ГАСНЕ МЪЛКОМ ЖИВОТ НЕЖИВЯН
И ПЛАЧЪТ МИ ЗА ПРИСТАН УМИРА,
НИЗ ВЕЛИКА ПУСТИНЯ РАЗВЯН.
Димчо Дебелянов
СВЕТЛА ВЯРА
За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига -
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.
Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.
В очите утринни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
на гнет и мъка сенките зловещи.
Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата...
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!
Димчо Дебелянов
ДЕВОЙКАТА ПЕЕЛА
ДЕВОЙКАТА ПЕЕЛА В ХОРА ЦЪРКОВЕН
ЗА ВСЕКИ СКИТНИК БЕЗ РОДЕН КРАЙ,
ЗА ВСЕКИ КОРАБ СРЕД БЕЗДНИ ОЛОВНИ,
ЗА ВСЕКИ ОТВЪРГНАТ ОТ РАДОСТ И РАЙ.
ТЪЙ ПЕЕЛ ГЛАСЪТ И ЛЕТЯЛ ИЗ КУПОЛА,
И ЛЪЧ ВЪРХУ КРЕХКОТО РАМО ИСКРЯЛ,
И ВСЕКИ УЧУДЕНО ГЛЕДАЛ И СЛУШАЛ
КАК АНГЕЛ ЗАД БЕЛИЯ ПЛАТ ПРЕЛЕТЯЛ...
И ТРЪПНЕЛ И ВЯРВАЛ, ЧЕ ИМА РАДОСТ,
ЧЕ В ПРИСТАНИ ВСИЧКИ КОРАБИ СПЯТ,
ЧЕ НИЩИЯТ,ДЪЛГО ИЗ ЧУЖДИ КРАЙ СТРАДАЛ,
В ЖИВОТА СИ ГЛУХ, ПЪТ Е НАМЕРИЛ.
ГЛАСЪТ БИЛ СЛАДЪК, ЛЪЧЪТ БИЛ ТЪНЪК,
И САМО ВСТРАНИ ОТ АМВОНА, В ХЛАД,
СКЪРБЯЛ МЛАДЕНЕЦ,ОТ ЗЛА ТАЙНА РАЗПЪНАТ,
ЧЕ НИКОЙ НЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ НАЗАД.
1905, август
Превод:
Димитър Горсов
ЗА МОЯТА МАЙКА
ДОКАТО ОТГЛЕДА ЧЕЛЯДТА СИ,
НЯМАШЕ ЗА НИЩО ДРУГО ВРЕМЕ.
ДА СМЕ ЖИВИ НИЕ, ДА СМЕ ЗДРАВИ -
С ТЕЗ ГРИЖИ И ДО ДНЕС ЖИВЕЕ.
ИСКАШЕ, КРАЙ МАСАТА ЩОМ СЕДНЕМ,
ДА СМЕ СИТИ. СИТОСТТА БЕ РЯДКОСТ.
НО ТЯ БЕ ДАЛЕЧ ПО-РЯДКО СИТА.
СУТРИН ПАНТАЛОНКИТЕ НА ВСЕКИ
ЧИСТИ ДО ЛЕГЛОТО МУ ЛЕЖАХА.
СЕДНЕШЕ ЛИ, БЕШЕ НЕСПОКОЙНА.
ДНЕС СМЕ СИЛНИ НИЕ, ТЯ Е СЛАБА.
ВСИЧКИ В ДРУГИ ГРАДОВЕ ЖИВЕЕМ.
ДНЕС САМИЧКА СЯДА ДА СЕ ХРАНИ
НА ОНАЯ МАСА, КРАЙ КОЯТО
СМЕ СЕДЕЛИ ВСИЧКИ. ДНЕС ОБРЪЩА
СТОЛА КЪМ ПРОЗОРЕЦА И МОЖЕ
КАК РАСТАТ ДЪРВЕТАТА ДА ГЛЕДА.
НО ТЯ ГЛЕДА САМО ТАМ, КЪДЕТО -
СПИРА АВТОБУСЪТ. НАС ОЧАКВА...
Хайнц Калау
