УТРЕ
ТИ ЖИВЕЕШ В МАЛЪК ДОМ, ОТВЪД
ГРОМОЛА, СПЛЕТНИТЕ, СУЕТАТА,
ВГЛЕДАН КАК БЕЗКОРИСТНО ДЪЖДЪТ
ОБЕЦИ ДАРЯВА НА ЛИСТАТА.
НО ТЕЖИ ТИ ЯРОСТНА ЛЮБОВ.
МЪЖЕСТВО В РЪЦЕТЕ И ОЧИТЕ.
С КРЪВ СЕ ХРАНИ ТОЯ ВЕК СУРОВ
И КРЕЩЯТ НА МАЙКИТЕ СЪЛЗИТЕ.
ЧАКАТ ТЕ СЛОВА, СЪРЦА, ДЕЛА.
ЗАРЕВО ОТ ПЕСЕН И УСМИВКА.
ГРАДОВЕТЕ ЧАКАТ. И СЕЛА.
РАБОТА БЕЗ РОПОТ, БЕЗ ПОЧИВКА.
ЗАТОВА СИ УГЛЪБЕН И СТРОГ.
УТРЕ... УТРЕ ЩЕ УДАРИ ГОНГ!
Богомил Трифонов
СЕРАНИЛЯ
НЕ ЗНАМ, МАКАР И БОСА,
ДЕВОЙКАТА С ХУБОСТ ЯРКА
КАТО ОНАЗ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОКОСА.
ПО ПЪТЯ, ЩО СЕ ВИЕ
ОТ КАЛАТРАВА ГОРЕ
ЗА КЪМ СВЕТА МАРИЯ,
МЕ ДРЯМКАТА ОБОРИ,
ПОПАДНАХ В МЕСТНОСТ КОСА,
ДЕ ЗЪРНАХ В ПЛАДНЯ ЖАРКА
КРАСИВАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА.
В ЗЕЛЕНАТА ЛИВАДА
СЪС ШИПКИТЕ, С ЦВЕТЯТА
ВЕДНО С ПАСТИРИ МЛАДИ
НАГЛЕЖДАШЕ ЧЕРДАКА
И СЯКАШ МЕ МАГЬОСА:
ТА МОЖЕХ ЛИ ПОВЯРВА,
ЧЕ БЕШЕ ТЯ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА?
НЕ БИ МИ СЕ СТОРИЛА
И РОЗАТА УХАННА -
ТЪЙ ХУБАВА И МИЛА,
ДА БЯХ ВИДЯЛ ПО-РАНО
ВИСОКА, РУСОКОСА
СРЕД ТОЛКОЗ ЦВЯТ И ШАРКА
ЧАРОВНАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА.
НЕ БИВАШЕ ДА ГЛЕДАМ
ТЪЙ ЧАРА САМОРОДЕН,
ЩОМ ИСКАХ С НЕЯ РЕДОМ
ДА БЪДА АЗ СВОБОДЕН.
ЗАДАДОХ Й ВЪПРОСА
ЛУКАВО, НО СЪС МЯРКА:
„ГДЕ МЛАДАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА?..."
ОТВЪРНА МИ ЗАСМЯНО:
„ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ НАС!
НО ВАШТА ЦЕЛ ОТРАНО
ДОБРЕ ОТГАТВАМ АЗ.
НЕ ЩЕ ДА ЗНАЙ КАКВО СА
ЛЮБОВ И ЛАСКА ЖАРКА
ОНАЗИ ТАМ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА."
Превод:
Атанас Далчев и
Александър Муратов
ВЕЧЕРЕН СПОМЕН
НЕ БЯХ ТЕ ВИЖДАЛ ДЪЛГО ВРЕМЕ. ЕТО,
ТИ МИНА ДНЕС В ПОСЪРНАЛАТА УЛИЦА.
НАД ТЕБЕ В ЗДРАЧА СВЕТЕШЕ НЕБЕТО,
А МОЯ СТИХ И СКРЪБЕН ВИК НЕ ЧУЛИ ТИ.
ОЧИТЕ ТИ СА СИНИ КАТО НЯКОГА:
ОЧИТЕ ТИ В МЕНЕ СА СЕ ВГЛЕЖДАЛИ
И КРИНОВЕТЕ В ЗДРАЧА СЕ НАВЕЖДАЛИ,
И СЛУШАЛИ НИ В ПАРКА ДА ПРИКАЗВАМЕ.
ЗА МЕН ДАЛИ ПОНЯКОГА СИ СПОМНЯШ?
НЕ ЗНАМ ТОВА, НО АЗ НЕ ТЕ ЗАБРАВИХ.
БЕЗМЪЛВНО, СКУЧНО ДНИТЕ ПРЕМИНАВАТ -
АЗ НЕУСЕТНО ЗАЖИВЯХ СЪС СПОМЕНИ.
С КОГО ЩЕ СЕ РАЗХОЖДАМ ВЕЧЕ ПРИВЕЧЕР?
РАЗЛИЧЕН СЪМ ОТ ПОВЕЧЕТО ХОРА.
ЗА СТИХОВЕ КОМУ ЛИ БИХ ГОВОРИЛ?
КЪДЕ ЩЕ СПРА, КОГАТО МИ Е СИВО?
КОГАТО МИ Е СКРЪБНО И СТУДЕНО?
ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ЖИВЕЯ САМ.
НО РАДОСТТА, ЧЕ СЛЪНЦЕТО НАД МЕНЕ Е,
ЩЕ СТИГНЕ ЛИ ДА СТОПЛИ МЛАДОСТТА МИ?
Александър Вутимски
ПРЕД ОРАЧА
КРАЙ НИВИТЕ МИРНИ ВЪРВИМ.
ОРАЧ НАД БРАЗДИТЕ В ПОТ ПЛАВА.
НИЙ СЛАДКО И УМНО ГЪЛЧИМ
ЗА ПЕСНИ, ИЗКУСТВО И СЛАВА
ГЪЛЧИМ ЗА НАСЛАДА, БЛАГА,
ЩО В ДАР ОТ ЖИВОТА ЩЕ ВЗЕМЕМ
БЕЗ ПОТ И БЕЗ МЪКА... Я ЧАКАЙ СЕГА
ПРЕД ТОЗИ ОРАЧ, ШАПКА ДА СНЕМЕМ!
Иван Вазов
АЗ ГЛЕДАМ ОБРАЗА ТИ БЛЕД
АЗ ГЛЕДАМ ОБРАЗА ТИ БЛЕД
С ТАКАВА ЖАЛ, НЕПРЕЖИВЯНА!
ДА, САМО ВЪРБОВАТА МЕД
В СЕПТЕМВРИ ВЕЧЕ НИ ОСТАНА.
ПОД ЧУЖДИ УСТНИ НЕ ВЕДНЪЖ
РАЗПРЪСКВА ТИ ЖАРТА СИ МЛАДА.
И СЯКАШ ЧЕ ДОСАДЕН ДЪЖД
В ДУШАТА ТИ ГРОБОВНО ПАДА.
НО АЗ НЕ СЕ ТРЕВОЖА! В МЕН
ИЗГРЯ НЕЧАКАНА УТЕХА.
ЗАЩОТО САМО ЖЪЛТА ТЛЕН
И САМО КИША МЕ ОБЗЕХА.
НАЛИ НЕ СПАСТРИХ СВОЯ ДЯЛ
ЗА ТИХ ЖИВОТ, ЗА СМЯХ ЧОВЕШКИ.
КАК МАЛКО ПЪТ СЪМ ИЗВЪРВЯЛ,
КАК МНОГО СЪМ НАПРАВИЛ ГРЕШКИ.
НАИВНА, ГЛУПАВА ТЪГА.
ТУК ВСИЧКИ СМЕ СЛУЧАЙНИ ГОСТИ.
ВИЖ, КАТО В ГРОБИЩЕ СЕГА
БРЕЗИТЕ СВЕТЯТ С БЕЛИ КОСТИ.
ТАКА И НИЕ ОТ СВЕТА
ЩЕ ОТШУМИМ БЕЗ ВЕСТ, БЕЗ ИМЕ...
ЩОМ ЗИМЕ НЕ ЦЪФТЯТ ЦВЕТЯ,
ЗА ТЯХ НЕ ТРЯБВА ДА СКЪРБИМЕ.
1923, Превод:
Иван Николов
ДОКОСВАНЕ
ДОКОСНЕШ ЛИ ДУШАТА МИ, ТО В НЕЯ
БОЖЕСТВЕНОТО ПАК ЩЕ ПРОГОВОРИ.
И ЩЕ РАЗТВОРИ ЛОТОС СВОИТЕ ЛИСТЕНЦА
С ПОГЛЕД ВПИТ В НЕБЕСНИТЕ ПРОСТОРИ.
ДОКОСНЕШ ЛИ СЪРЦЕТО МИ, КОЕТО
НА СЛЪНЦЕТО СЪБРАЛО Е ЛЪЧИТЕ.
ЩЕ СТОПЛИ ТО СТУДЕНИТЕ ТИ ДЛАНИ
И ЩЕ ТИ ВЪРНЕ ПАК МЕЧТИТЕ.
УМЪТ ДОКОСНЕШ ЛИ НАКРАЯ
ОСТАВИШ ЛИ ГО С ТВОЯ ДА СЕ СЛЕЕ
ТИ ЩЕ УСЕТИШ ВЕЧЕ ЗНАЯ
КАК НЕЩО В ТЕБ ЗА МЕН КОПНЕЕ...
И СВЕТЛИНА В МРАКА ЩЕ ПРОБЛЕСНЕ!
А АНГЕЛ МОЖЕ БИ ЩЕ НИ ПОКАЖЕ РАЯ.
ЕДНА ЗВЕЗДА НАВЯРНО ЩЕ УГАСНЕ.
ИЗПЪЛНИЛА ЗАДАЧАТА СИ СВОЯ...
Галина Иванова
ТЪМНО ЧЕРВЕНА РОЗА
ВЯХНАТ ЦВЕТЯТА В МОЯТА СТАЯ,
ТЪЖНИ СА ТЕ БЕЗ ТЕБ...
С ТЪМНО-ЧЕРВЕНА РОЗА ТИ МЕ ЗАКИЧИ
И СИ ОТИДЕ.
СТОПЛИ ГРЪДТА МИ С ЦВЕТЕ,
НО ТВОЯ ПОГЛЕД НЯМА ДА ВИДЯ
ЧУЙ, ПЛАЧЕ ТИШИНАТА,
АЗ ТЕ МОЛЯ: ПРИ МЕН ЕЛА!
ВЯХНАТ ЦВЕТЯТА В МОЯТА СТАЯ,
ТЪЖНИ СА ТЕ БЕЗ ТЕБ...
ПИТАМ ЛУНАТА,
МОЛЯ ЗЕМЯТА,
НЕКА ТЕ ВЪРНАТ ТУК!
НАНИЗ ОТ ДНИ И НОЩИ
НАД МОЙТА БОЛКА ЩЕ НАТЕЖАВА,
ВЯРВАМ ВЪВ ТЕБЕ ОЩЕ
И ВЕДРО СЛЪНЦЕ, ЗНАМ, ЩЕ ИЗГРЯВА.
ВЛЮБЕНА В НАШТО УТРО АЗ ПРОТЯГАМ
ДОБРИ РЪЦЕ.
ПИТАМ ЛУНАТА,
МОЛЯ ЗЕМЯТА,
НЕКА ТЕ ВЪРНАТ ТУК!
ВЕХНАТ ЦВЕТЯТА В МОЯТА СТАЯ,
ТЪЖНИ СА ТЕ БЕЗ ТЕБ...
С ТЪМНО-ЧЕРВЕНА РОЗА ТИ МЕ ЗАКИЧИ
И СИ ОТИДЕ.
СТОПЛИ ГРЪДТА МИ С ЦВЕТЕ,
НО ТВОЯ ПОГЛЕД НЯМА ДА ВИДЯ.
ЧУЙ, ПЛАЧЕ ТИШИНАТА,
АЗ ТЕ МОЛЯ: ПРИ МЕН ЕЛА.
ПИТАМ ЛУНАТА,
МОЛЯ ЗЕМЯТА,
НЕКА ТЕ ВЪРНАТ ТУК!
ВЯХНАТ ЦВЕТЯТА В МОЯТА СТАЯ,
ТЪЖНИ СА ТЕ БЕЗ ТЕБ...
Йорданка Христова
