МЕФИСТО
РАЗКАЗА МИ ДЯВОЛА, СТАРИЯ ДЯВОЛ,
ЗА СВОЙТА ФАТАЛНА ЛЮБОВ.
ЗА БЕЛИЯ, ЧУДНИЯ АНГЕЛ,
ЖЕНАТА ОТ РАЙСКИЯ БЛЯН.
УЧУДИ МЕ ДЯВОЛА, ЧЕРНИЯ ДЯВОЛ,
ТОЙ ИМАЛ ЧОВЕШКО СЪРЦЕ.
ОЧИТЕ СИ СТРАШНИ ПРЕВЪРНАЛ В ДВЕ ЛИРИ,
ОТ АДА БЕРЯЛ Й ГОРЕЩИ ЦВЕТЯ.
ЦЕЛУНАЛ ГО АНГЕЛА - ЗАХАРНО-СЛАДКО,
ДУШАТА ПО АНГЕЛСКИ ВЗЕЛ.
И ПЛЕСНАЛ С КРИЛЕТЕ СИ БЕЛИ,
ОТЛИТНАЛ СЪВСЕМ ПО ЧОВЕШКИ И ЖЕНСКИ -
СЪС МОДНИЯ ГОСПОД
КЪМ НОВА ЛЮБОВНА ЗВЕЗДА.
МОЙ МИЛИ, МОЙ БЕДНИ МЕФИСТО,
ОТИДЕ СИ АНГЕЛА С ДРУГ.
ЛЮБОВ, ЛЮБОВ,
КОЯТО ДЯВОЛА ПРЕВРЪЩАШ В АНГЕЛ,
А АНГЕЛА ВЪВ САТАНА...
Иля Велчев
НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
ТИ НЕ СИ ВЕЧЕ БЕДЕН, БЕЗДОМЕН. -
ТИ НЕ СИ ПОБЕДЕН И САМИН.
ТВОЯ ДОМ Е СЪРЦЕТО НИ ОГНЕНО,
ТВОЙТО СКЪПО БОГАТСТВО СМЕ НИЙ.
ДНЕС ВЪЛШЕБНИ СА НОЩИТЕ ЛУННИ,
АЛА НИКОЙ НЕ СТРАДА ПО ТЯХ.
ДНЕС СЕ РАЖДАТ ПОЕТИ НА БУНТА
И СЕ БОРЯТ ЗА РАДОСТ И ХЛЯБ.
ТОЗИ СВЯТ, КОЙТО ПОДЛО ПОПРЕЧИ
ДА ЖИВЕЕШ ЩАСТЛИВ И МОГЪЩ,
ЩЕ ИЗТРЪПНЕ ПРЕД СТРАШНИЯ ГЛЕТЧЕР
НА ВЕЛИКАТА ЖАЖДА ЗА МЪСТ.
НИЙ ЗА ТЕБ И ЗА ВСИЧКИ РОДЕНИ,
С МНОГО УСТРЕМ И МНОТО ЛЮБОВ,
А УБИТИ ОТ ХИТРОТО ВРЕМЕ,
РАЗРУШЕНИ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ -
ЩЕ ОТВЪРНЕМ. СЪДБАТА НИ ДЕБНЕ.
ТЪМНИ СЕНКИ ОТВРЕД НИ СЛЕДЯТ,
НО КЪМ СВЕТЛИ, ГОЛЕМИ ПОБЕДИ
ВОДИ НАШИЯ ПЪТ.
1939
Александър Геров
УТРЕ
ТИ ЖИВЕЕШ В МАЛЪК ДОМ, ОТВЪД
ГРОМОЛА, СПЛЕТНИТЕ, СУЕТАТА,
ВГЛЕДАН КАК БЕЗКОРИСТНО ДЪЖДЪТ
ОБЕЦИ ДАРЯВА НА ЛИСТАТА.
НО ТЕЖИ ТИ ЯРОСТНА ЛЮБОВ.
МЪЖЕСТВО В РЪЦЕТЕ И ОЧИТЕ.
С КРЪВ СЕ ХРАНИ ТОЯ ВЕК СУРОВ
И КРЕЩЯТ НА МАЙКИТЕ СЪЛЗИТЕ.
ЧАКАТ ТЕ СЛОВА, СЪРЦА, ДЕЛА.
ЗАРЕВО ОТ ПЕСЕН И УСМИВКА.
ГРАДОВЕТЕ ЧАКАТ. И СЕЛА.
РАБОТА БЕЗ РОПОТ, БЕЗ ПОЧИВКА.
ЗАТОВА СИ УГЛЪБЕН И СТРОГ.
УТРЕ... УТРЕ ЩЕ УДАРИ ГОНГ!
Богомил Трифонов
СЕРАНИЛЯ
НЕ ЗНАМ, МАКАР И БОСА,
ДЕВОЙКАТА С ХУБОСТ ЯРКА
КАТО ОНАЗ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОКОСА.
ПО ПЪТЯ, ЩО СЕ ВИЕ
ОТ КАЛАТРАВА ГОРЕ
ЗА КЪМ СВЕТА МАРИЯ,
МЕ ДРЯМКАТА ОБОРИ,
ПОПАДНАХ В МЕСТНОСТ КОСА,
ДЕ ЗЪРНАХ В ПЛАДНЯ ЖАРКА
КРАСИВАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА.
В ЗЕЛЕНАТА ЛИВАДА
СЪС ШИПКИТЕ, С ЦВЕТЯТА
ВЕДНО С ПАСТИРИ МЛАДИ
НАГЛЕЖДАШЕ ЧЕРДАКА
И СЯКАШ МЕ МАГЬОСА:
ТА МОЖЕХ ЛИ ПОВЯРВА,
ЧЕ БЕШЕ ТЯ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА?
НЕ БИ МИ СЕ СТОРИЛА
И РОЗАТА УХАННА -
ТЪЙ ХУБАВА И МИЛА,
ДА БЯХ ВИДЯЛ ПО-РАНО
ВИСОКА, РУСОКОСА
СРЕД ТОЛКОЗ ЦВЯТ И ШАРКА
ЧАРОВНАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА.
НЕ БИВАШЕ ДА ГЛЕДАМ
ТЪЙ ЧАРА САМОРОДЕН,
ЩОМ ИСКАХ С НЕЯ РЕДОМ
ДА БЪДА АЗ СВОБОДЕН.
ЗАДАДОХ Й ВЪПРОСА
ЛУКАВО, НО СЪС МЯРКА:
„ГДЕ МЛАДАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА?..."
ОТВЪРНА МИ ЗАСМЯНО:
„ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ НАС!
НО ВАШТА ЦЕЛ ОТРАНО
ДОБРЕ ОТГАТВАМ АЗ.
НЕ ЩЕ ДА ЗНАЙ КАКВО СА
ЛЮБОВ И ЛАСКА ЖАРКА
ОНАЗИ ТАМ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА."
Превод:
Атанас Далчев и
Александър Муратов
ВЕЧЕРЕН СПОМЕН
НЕ БЯХ ТЕ ВИЖДАЛ ДЪЛГО ВРЕМЕ. ЕТО,
ТИ МИНА ДНЕС В ПОСЪРНАЛАТА УЛИЦА.
НАД ТЕБЕ В ЗДРАЧА СВЕТЕШЕ НЕБЕТО,
А МОЯ СТИХ И СКРЪБЕН ВИК НЕ ЧУЛИ ТИ.
ОЧИТЕ ТИ СА СИНИ КАТО НЯКОГА:
ОЧИТЕ ТИ В МЕНЕ СА СЕ ВГЛЕЖДАЛИ
И КРИНОВЕТЕ В ЗДРАЧА СЕ НАВЕЖДАЛИ,
И СЛУШАЛИ НИ В ПАРКА ДА ПРИКАЗВАМЕ.
ЗА МЕН ДАЛИ ПОНЯКОГА СИ СПОМНЯШ?
НЕ ЗНАМ ТОВА, НО АЗ НЕ ТЕ ЗАБРАВИХ.
БЕЗМЪЛВНО, СКУЧНО ДНИТЕ ПРЕМИНАВАТ -
АЗ НЕУСЕТНО ЗАЖИВЯХ СЪС СПОМЕНИ.
С КОГО ЩЕ СЕ РАЗХОЖДАМ ВЕЧЕ ПРИВЕЧЕР?
РАЗЛИЧЕН СЪМ ОТ ПОВЕЧЕТО ХОРА.
ЗА СТИХОВЕ КОМУ ЛИ БИХ ГОВОРИЛ?
КЪДЕ ЩЕ СПРА, КОГАТО МИ Е СИВО?
КОГАТО МИ Е СКРЪБНО И СТУДЕНО?
ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ЖИВЕЯ САМ.
НО РАДОСТТА, ЧЕ СЛЪНЦЕТО НАД МЕНЕ Е,
ЩЕ СТИГНЕ ЛИ ДА СТОПЛИ МЛАДОСТТА МИ?
Александър Вутимски
ПРЕД ОРАЧА
КРАЙ НИВИТЕ МИРНИ ВЪРВИМ.
ОРАЧ НАД БРАЗДИТЕ В ПОТ ПЛАВА.
НИЙ СЛАДКО И УМНО ГЪЛЧИМ
ЗА ПЕСНИ, ИЗКУСТВО И СЛАВА
ГЪЛЧИМ ЗА НАСЛАДА, БЛАГА,
ЩО В ДАР ОТ ЖИВОТА ЩЕ ВЗЕМЕМ
БЕЗ ПОТ И БЕЗ МЪКА... Я ЧАКАЙ СЕГА
ПРЕД ТОЗИ ОРАЧ, ШАПКА ДА СНЕМЕМ!
Иван Вазов
АЗ ГЛЕДАМ ОБРАЗА ТИ БЛЕД
АЗ ГЛЕДАМ ОБРАЗА ТИ БЛЕД
С ТАКАВА ЖАЛ, НЕПРЕЖИВЯНА!
ДА, САМО ВЪРБОВАТА МЕД
В СЕПТЕМВРИ ВЕЧЕ НИ ОСТАНА.
ПОД ЧУЖДИ УСТНИ НЕ ВЕДНЪЖ
РАЗПРЪСКВА ТИ ЖАРТА СИ МЛАДА.
И СЯКАШ ЧЕ ДОСАДЕН ДЪЖД
В ДУШАТА ТИ ГРОБОВНО ПАДА.
НО АЗ НЕ СЕ ТРЕВОЖА! В МЕН
ИЗГРЯ НЕЧАКАНА УТЕХА.
ЗАЩОТО САМО ЖЪЛТА ТЛЕН
И САМО КИША МЕ ОБЗЕХА.
НАЛИ НЕ СПАСТРИХ СВОЯ ДЯЛ
ЗА ТИХ ЖИВОТ, ЗА СМЯХ ЧОВЕШКИ.
КАК МАЛКО ПЪТ СЪМ ИЗВЪРВЯЛ,
КАК МНОГО СЪМ НАПРАВИЛ ГРЕШКИ.
НАИВНА, ГЛУПАВА ТЪГА.
ТУК ВСИЧКИ СМЕ СЛУЧАЙНИ ГОСТИ.
ВИЖ, КАТО В ГРОБИЩЕ СЕГА
БРЕЗИТЕ СВЕТЯТ С БЕЛИ КОСТИ.
ТАКА И НИЕ ОТ СВЕТА
ЩЕ ОТШУМИМ БЕЗ ВЕСТ, БЕЗ ИМЕ...
ЩОМ ЗИМЕ НЕ ЦЪФТЯТ ЦВЕТЯ,
ЗА ТЯХ НЕ ТРЯБВА ДА СКЪРБИМЕ.
1923, Превод:
Иван Николов
