АБОРТ НА ДУШАТА
ПОМЕТНАХ,
СПЪНАТА В СЯНКАТА НА ВЪЗМРАЧНА НЕМИЛОСТ.
АБОРТИРА СПОНТАННО ДУШАТА МИ.
НЕ МОЖА ДА ИЗНОСИ ПЛОДА
НА СВОЙТЕ ГОЛЕМИ, НЕВЪЗМОЖНИ ЛЮБОВИ!
НА СВОЙТЕ МАЛКИ ВЪЗМОЖНИ ЩАСТЛИВОСТИ...
ПРИПАДНА В ТЪЙ НЕЛЕПА СИТУАЦИЯ.
КРИТИЧНА. НЕСПАСЯЕМА. КАРМИЧНА.
РАЗФОКУСИРАНА ЛЕЖАХ НА ХИРУРГИЧЕСКАТА МАСА
В АГОНИЗИРАЩА ДЕКОМПЕНСАЦИЯ.
ДИМЯЩИТЕ ОПЕРАЦИОННИ ЛАМПИ
ОБЛЪЧВАХА КАТО ФАКЛИ ХЛЪТНАЛИТЕ МИ ОЧИ.
ПОД УПОЙКАТА НА СЛАДКИ ОБЕЩАНИЯ
УЛАВЯХ ЖЕСТОКАТА ЕСТЕТИКА.
В СЪРЦЕТО МИ ЗАБИХА АБОКАТА,
ИНФЕКТИРАН С ЛАКОМИ БАКТЕРИИ
В ПРОЦЕС НА АМИТОЗА,
ПЪПЛЕЩИ С НЕВИДИМИ ТЕЛЦА
ИЗ ТЪНКИТЕ МИ КОРЕНИ.
ПРЕЛИВАХА МИ ЧАС ПО ЧАС ИЗПИТАНИ ИЛАЧИ: -
150 МИЛИГРАМА ЕХИДНОСТ,
ДВЕ БАНКИ ГЛЮКОЗНИ МИРАЖИ,
НА КАПКИ „ТАКА ТИ СЕ ПАДА!".
САМА СЪМ СИ ВИНОВНА, ЧЕ ПРЕКЪСНАХ
ИЗВЕЧНАТА ИГРА НА САМОЧУВСТВИЯ,
НА ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ,
НА ПРИВЛИЧАНЕ И ОТБЛЪСКВАНЕ.
НЕ ПОНЕСОХ:
ФРИГИДНОСТТА В МИСЛЕНЕТО НА БЕЗСЛАВНИТЕ „ДОН ЖУАНИ",
ПРИВИДНО УМИЛЯВАЩАТА ИНФАНТИЛНОСТ,
НЕСРЕТНИТЕ ИМ ДНИ В МАЗОХИСТИЧНИ САМОСЪЖАЛЕНИЯ,
УДАВЕНИТЕ НОЩИ В МЕЛАНХОЛИЧНИ НАСТРОЕНИЯ,
ШИЗОФРИНИЧНИТЕ ИМ РЕЗКИ ПРОЯВЛЕНИЯ,
ФУТ-БОЛНИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЯ,
СЛАДКИТЕ ИМ ОТ-МЪЖ-ЩЕНИЯ,
ПОЗНАТОТО ИМ ОНЕМЯВАНЕ,
РОДЕНО ОТ БЕЗСИЛИЕ ПРЕД ФАКТИТЕ.
КОЛКО ДЪЛГО ЖИВЯХ В НЕДОУМЕНИЕ
ОТ КРЕЩЯЩИТЕ ИМ НЕЛОГИЧНИ ЖЕСТОВЕ,
ОТ НЕЛЕПИТЕ ИМ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
И ПРЕМИГВАХ ВЪЗХИТЕНО
ПРИ ПСЕВДО-ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ИМ ИЗКАЗВАНИЯ.
АХ, КОЛКО ИСКАХ ДА УБЕДЯ СВЕТА В ТЯХНАТА СЪВЪРШЕНОСТ,
И СЕБЕ СИ - В ПРАВИЛНОСТТА НА ГРЕШНИТЕ СИ ИЗБОРИ!
ДА, ДУШАТА МИ НЯКОГА СИЛНАТА,
НЕ УСПЯ ДА РЕЗОРБИРА ЧАСТИЦИТЕ ПРИМАМЛИВА ОТРОВА,
ДОБАВЕНА КЪМ ИНФУЗИОННИТЕ РАЗТВОРИ.
НЕ МОЖА ДА ОТСТРАНИ ВПИТИТЕ В НЕЯ КЪРЛЕЖИ НА СЪМНЕНИЯТА.
НЕ ДОЧАКА ДА ПРЕМИНЕ ТРИТЕ ПРЕКИ ДО НЕПОИСКАНА ПРОШКА -
ЧЕЗНЕШЕ ОТ ТОЗИ АКТ НА ЕКЗОРСИЗЪМ.
ОБТРИВАХА Я С ТИНКТУРА ОТ ЩИПЕЩА НЕБРЕЖНОСТ.
ПРИСИПВАХА Я С ФИНИ СТРУЖКИ СПРИХАВОСТ.
ИЗРЯЗВАХА ЧУВСТВО ПО ЧУВСТВО,
СТРОФА ПО СТРОФА,
СТОН ПО СТОН,
КЪС ПО КЪС.
С ОТРАБОТЕНА НЕБРЕЖНОСТ ЗАХВЪРЛИХА
ПЛАЦЕНТАТА НА ЛАСКАВИ МЕЧТАНИЯ,
ЗАДЪХАНИ КОПНЕЖИ, КОКЕТНИ ДРЪЗНОВЕНИЯ,
ВЪЛНУВАЩИ ПРОЗРЕНИЯ, СВЕТУЛЧИЦИ „ОБИЧАНЕ".
ПРОНИЗВАХА МЕ С МЪЛНИИ ГРОТЕСКТНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ.
КАК ПРОЯЖДАХА С ДРЕБНИТЕ СИ ЛУКАВСТВА
ЗВЕЗДНИЯ ПЛАЩ НА ВЯРАТА МИ!
ПЕДАНТИЧНО ЖУЛЕХА УСМИХНАТИТЕ МИ УСТНИ
С АБРАЗИВА НА НЕОДОБРЕНИЕТО.
ОПРОЩАВАХА МИ ДОБРОДУШНО СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРЕХОВЕ...
ДАЛИ СЕГА СЪМ СТАНАЛА БЕЗЧУВСТВЕНА И ПРИМИРЕНА,
ДАЛИ СА ЗАКЪРНЕЛИ СЕТИВАТА МИ?
НЕ! ОЩЕ ПОМНЯ БАВНОТО ПРОБУЖДАНЕ НА ЗАТЪПЕНАТА КАНЮЛА,
ПРИСВИТИТЕ ОЧИ НА ХЛАДНИТЕ МЪЖЕ,
В „САМАТА СВЯТОС" И „НЕВИННОСТ" ПРЕДРЕШЕНИ...
КАК КЪНТЕШЕ КУХО РАЗМЕННАТА МОНЕТА НА ДОВЕРИЕТО!
КОЛКО СГОВОРЧИВИ БЯХМЕ В СВОИТЕ МЪЛЧАНИЯ!
КОЛКО ЕДНАКВИ В РАЗЛИЧНОСТТА СИ!
ОТ ПЕПЕРУДЕНИЯ ПОЛЕТ ОСТАНА МИ ЕДИНСТВЕНО ПРАШЕЦЪТ.
ДНЕС С КРИСТАЛЧЕТА ВЪЗДУХ АЗ ИЗПИСВАМ ЛАКОНИЧНО
ПРЕД ОЧИТЕ НА ЖИВИТЕ: „ДО ПОИСКВАНЕ!" -
И ТУПВАМ КРОТКО В ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ НА ВРЕМЕТО.
ОПУСТОШЕНА И ИЗТОЩЕНА
СЕ СЛИВАМ С ВЯТЪРА.
ОПЯВАМ, КЪЛНА И БЛАГОСЛАВЯМ
МЪРТВИЯ ПЛОД НА СВОИТЕ ИЗМАМНИ ИСТИНИ
И ЧАКАМ В МЕНЕ ДА ПОКЪЛНЕ:
„СЕМЕТО НА СВЕТЛИНАТА", КОЕТО -
ЩЕ ДОНОСЯ...
2012, юли
Милена Белчева
ГОРЧИВ ПЕЛИН
НЕДЕЙ ДА СЕ ОПЛАКВАШ, БРАТ!
НА ВСИЧКИ ВЕЧЕ НИ Е ТЕЖКО.
А ТРЯБВА НИ НА ТОЗИ СВЯТ
ПОНЕ ЕДИН ХИТРЕЦ „АНДРЕШКО".
КОГАТО ТРЪШНЕ НИ БЕДА -
ТУЙ ДАНЪЦИ, ЦЕНИ, НАЛОЗИ -
С КОНЕТЕ - МИЛИ ГОСПОДА -
ТОЙ БИРНИК НЕКА ДА ПОВОЗИ.
СРЕД ГЪСТАТА И БЛАТНА КАЛ
В СТУДЕНА НОЩ ДА ГО ОСТАВИ,
ЧЕ ТРЪГНАЛ Е - ИЗЕДНИК ЦЯЛ
ЖИВОТЪТ НИ НА АД ДА ПРАВИ:
ЕДИН „АНДРЕШКО", БРАТКО МОЙ!
ЕДНА ПРИСЪДА ПО ЧОВЕШКИ.
СЪЛЗИТЕ СТАНАХА ПОРОЙ
ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ЧУЖДИ ГРЕШКИ.
И ВСЕ ДЕБЕЛИ ВРАТОВЕ
ОТ ГРОШ БЕДНЯШКИ ЛОЙ ДА МАЖАТ.
ЗА ТЕЗИ ТЕХНИ ГРЕХОВЕ
ВЕДНЪЖ ПОНЕ ДА СЕ НАКАЖАТ.
ПОЗОР ДА ГИ ПЕТНИ, ПОЗОР!
А НЕ ДА СЕ ИЗМЪКВАТ СУХИ...
НО КАК СЛЕПЕЦ НАМИРА ВЗОР
ИЛИ ПЪК ЗВУК ДУШИТЕ ГЛУХИ?
ЗАТОВА В КАЛНО БИТИЕ
НАРОДЕЦЪТ, ТЪРПЯЛ ХОМОТА,
И ЩЕ ГО ГРАБЯТ ЗВЕРОВЕ
ЗА НЕ ЕДИН, НО СТО ЖИВОТА.
ГОРЧИ НИ ДНЕС ЕДИН ПЕЛИН.
И СЛАДКО НЯМА КАК ДА БЪДЕ,
ЩОМ МЪКАТА Е ИСПОЛИН
ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИ - ПРИСЪДИ...
Ясен Ведрин
SPLEEN
КОГАТО НАТЕЖИ КАТО КАПАК НЕБЕТО
ВЪРХУ ДУХА, СЪЗНАЛ ПЕЧАЛ И НИЩЕТА,
И ХОРИЗОНТА ЦЯЛ ОБГЪРНЕ, ПРИ КОЕТО
НИ ПРАЩА ЧЕРЕН ДЕН, ПО-ТЪЖЕН ОТ НОЩТА;
КОГАТО ТОЗИ СВЯТ ПРИЛИЧА НА КИЛИЯ
И КАТО ПРИЛЕП ЧЕР НАДЕЖДАТА, ЕДВА
РАЗМАХАЛА КРИЛЕ, СЕ БЛЪСКА И БОЛИ Я,
В РАЗКАПАНИЯ СВОД УДАРИЛА ГЛАВА;
КОГАТО ДЪЖД СТРУИ И БЪРЗИТЕ МУ ДИРИ
С РЕШЕТКА НА ЗАТВОР ОГРОМЕН БИХ СРАВНИЛ
И МЪЛЧАЛИВА СГАН ОТ ПАЯЦИ-ВАМПИРИ
ИЗПЛИТА МРЕЖИ В КЪТ НА МОЗЪКА УНИЛ,
КАМБАНИ С БЕСЕН ЗВУК ОТЕКВАТ В НАДПРЕВАРА
И НЕБОСВОДА ЦЯЛ ОТ УЖАС Е ОБЗЕТ,
КАТО ЧЕ ДУХОВЕ ПОДИР ПРОКОБА СТАРА
ВИТАЯТ ПО СВЕТА С РИДАНИЯ БЕЗЧЕТ.
И КАТАФАЛКИ, БЕЗ МЕЛОДИЯ ПРИВИЧНА,
БЕЗ БАРАБАНЕН ГРЪМ, СЕ ВЛАЧАТ БАВНО В МЕН;
НАДЕЖДАТА Е В ПЛАЧ И МЪКА ДЕСПОТИЧНА
РАЗВЯВА ЧЕРЕН ФЛАГ НАД МОЯ ЛОБ СМРАЗЕН.
Превод от френски:
Пенчо Симов
* * *
spleen - меланхолия, скука
СТАРЕЦЪТ И ГРАДЪТ
КУЦУКА СТАРЕЦ С БОЛНОТО СИ ТЯЛО.
С ТЪГА В ОЧИТЕ ГЛЕДА КЪМ ГРАДА,
ВЪВ КОЙТО ЯВНО ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО
И ЗИМАТА ОСТАВА СИ С ЛЕДА.
ПО КЪЩИТЕ ПРЕМИНА - КАТО СЯНКА.
ПОТЪРСИ МАЛКО ОБИЧ И ПОДСЛОН.
БРАДЯСАЛ, СЪС ПРЕГЪРБЕНА ОСАНКА,
И ИЗПОЯДЕН ОТ МОЛЦИ БАЛТОН.
ОТПЪДИХА ГО ГРОЗНО. КАТО КУЧЕ.
ЗАПАЗИХА СИ ТОПЛИЯ УЮТ.
НА МИЛОСТ НЯКАК СТАРЕЦЪТ НЕ СЛУЧИ.
ОСТАНА НЕПРИЕТ И НЕДОЧУТ.
ПРЕДЛОЖИ ИМ ДУШАТА СИ ГОРЕЩА
И СТИХОВЕТЕ В СТАРИЯ ТЕФТЕР.
ЗА МАЛКО ХЛЕБЕЦ И ПАНИЦА ЛЕЩА.
ЗА КРАТЪК СЪН В МАЗЕ ИЛИ КИЛЕР.
НАКРАЯ ТРЪГНА. БЛЕДЕН И СЪСИПАН.
ИЗЛЕЗЕ ТЪЙ ДО КРАЯ НА ГРАДА.
И В ШЕПИТЕ, КАТО ДЕТЕ - ЗАХЛИПА,
ПРОСКУБВАЙКИ ТРЕПЕРЕЩА БРАДА.
НО ЕТО, ЧЕ НЕБЕТО СЕ ОТВОРИ
И СЛЕЗЕ АНГЕЛ С БЛЯСКАВИ КРИЛА.
НА СТАРЕЦА ТЪЙ МИГОМ ПРОГОВОРИ.
РЪКА ПРОТЕГНА, РЕЧЕ МУ: „ЕЛА!"
ИЗХЛУЗИ СЕ БАЛТОНЪТ СЪС ТЕФТЕРА.
И ПОЛЕТЯХА - АНГЕЛ И БЕДНЯК.
НЕБЕТО СКРИ ГИ, А ГРАДЪТ НЕВЕРЕН -
ПОТЪНА В ГЪСТ И НЕПРОГЛЕДЕН МРАК...
Ясен Ведрин
ТЪРКУЛНАТИТЕ КАМЪНИ НА ДЕЛНИКА
ТЪРКУЛНАТИТЕ КАМЪНИ НА ДЕЛНИКА,
ИДИЛИЯТА ПРОСТА НА ВРАБЦИТЕ,
СРЪК КРАСОТА (СЕМЕЙСТВО СЛОЖНО-ЦВЕТНИ),
ПОНЯКОГА ИЗДИШВАТ МОЯ РИТЪМ.
НАУЧЕНОТО НАТОВАРВАМ В КОРАБ
ОТ ВЕСТНИК И ГО ПУСКАМ ПО ВОДАТА.
ВМЕСТО ИЗМИСЛИЦАТА СВЯТА - ПОМНЯ
ОГОЛЕНАТА СЪЩНОСТ НА НЕЩАТА.
ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ - ЗА МЪДРИ МИСЛИ,
ЗА КНИГИТЕ, ПРОЧЕТЕНИ ДО КРАЯ...
ЕДНА ЛУНА - КАТО ЛИМОН ИЗСТИСКАН -
ДА ОБИТАВА ПРАЗНАТА МИ СТАЯ...
ДАНО НАКРАЯ СТИГНА ДО МРАВУНЯК,
ДА СЛОЖА ПРЪСТЕНЧЕ ОТ ВОДОРАСЛО,
И - ПРАЗНИЧНО, НЕОБРАТИМО, ЛУННО -
ДО ДЕТСТВОТО ОТНОВА ДА ИЗРАСТНА...
Димитрина Равалиева
ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ
В ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ ТИ МЕ ПРЕВРЪЩАШ -
В ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ, ЩОМ МЕ ДОКОСНЕШ!
ПАК ЗАТВАРЯМ ОЧИ И ТЕ ЧУВСТВАМ,
ЧЕ СИ ТОЛКОВА БЛИЗО ДО МЕНЕ,
ЧЕ ЦЕЛУВАШ МЕ С УСТНИ ГОРЕЩИ.
ГУБЯ ПАК УМА СИ!
ПАК ЗАТВАРЯМ ОЧИ И ТЕ ТЪРСЯ.
ВРЕМЕТО НАЗАД АЗ ВРЪЩАМ.
ПАК ОБСЕБВАШ НАПЪЛНО, ДО БОЛКА
ВСЯКА МОЯ МИСЪЛ!
КАК ОМАГЬОСВАШ ДО КРАЙ ЦЕЛИЯ СВЯТ!
В ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ ТИ МЕ ПРЕВРЪЩАШ -
В ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ - ЩОМ МЕ ДОКОСНЕШ!
КАК ОМАГЬОСВАШ ДО КРАЙ ЦЕЛИЯ СВЯТ!
АКО ЗА МИГ МЕ ПОГЛЕДНЕШ, ТИ ВЕДНАГА ЩЕ УСЕТИШ,
ЧЕ ДЪРЖИШ ВЪВ РЪЦЕТЕ СИ, НЕЖНО - МОЕТО СЪРЦЕ!
АКО САМО ЗА МИГ МЕ ДОКОСНЕШ, ТИ ВЕДНАГА ЩЕ ПОЧУВСТВАШ
КАК ПУЛСИРА В МОИТЕ ВЕНИ - ТВОЕТО СЪРЦЕ!
КАК ОМАГЬОСВАШ ДО КРАЙ ЦЕЛИЯ СВЯТ!
В ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ ТИ МЕ ПРЕВРЪЩАШ -
В ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ - ЩОМ МЕ ДОКОСНЕШ!
Изпълнител:
Анелия
ЕСЕНТА ПАК ЛЯТОТО ЦЕЛУВА
ЕСЕНТА ПАК ЛЯТОТО ЦЕЛУВА
И С ОГЪН НЕЖНО НИ ИЗГАРЯ,
ДОРИ МОРЕТО ПРОДЪЛЖАВА
С ВЪЛНИТЕ ТОПЛИ ДА НИ ГАЛИ.
СМИРЕНО БЛАГОСЛАВЯМ ДНИТЕ
ЩОМ ЛЮБОВТА НИ ПРОДЪЛЖАВА,
ЧЕ РАДОСТ ЕСЕНТА НИ ДАВА
И ВСЕКИ В РАДОСТТА ЩАСТЛИВ Е.
БРИЗЪТ, ЕЗПЪЛВАЩ МИ ГЪРДИТЕ
ЧАК ОТ МОРЕТО ТУК ДОЛИТА
НА ЧАЙКИ ПАЛАВИ С КРИЛАТА
И ВДЪХНОВЯВА МИ ТВОРБИТЕ.
НО ВИЙ НА НЕЯ ДА БЛАГОДАРИТЕ,
ЧЕ ТЯ - УМЕНИЯ МИ ДАВА!...
Красимир Симеонов
.gif)
+(%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5).gif)