СРЕЩА
ХВЪРЛЯ МРЕЖИТЕ ТИХИЯ ДЕН
И МЕЧТАЕ, ОБЛЕГНАТ НА РУЛЯ,
А ЗА НЕГО С ПОГЛЕД ЗРАЧЕН
МИСЛИ ЗВЕЗДНАТА ВЕЧЕР НА ЮЛИ.
ТОЙ СЕ ВЗИРА И ТАЙНО МЕЧТАЙ
И СЛЕДИ НА ПАСАЖИТЕ ЗНАКА,
А ДО ВСЯКА ВРАТА, ВЕЧЕРТА
И ДО ВСЕКИ ПРОЗОРЕЦ ГО ЧАКА.
И СИ СПОМНЯ ДЕНЯ СВОЯ ДОМ,
И ВЪЖЕТО СОЛЕНО ОБТЕГНАЛ,
ОТ ШИРИКИЯ ПУСТ ХОРИЗОНТ
С МРЕЖА НЕЖНОТО СЛЪНЦЕ ИЗТЕГЛЯ.
И НАЛЕГНАЛ ВЕСЛАТА, ГРЕБЕ,
ВСЕКИ УДАР БРЕГА ПРИБЛИЖАВА
И ГОЛЯМОТО СИНЬО МОРЕ
САМО ИВИЦА ТЯСНА ОСТАВА.
ТОЙ СЕ ВРЪЩА И В МОКРИЯ КОШ
СВЕТЯТ МЕКО СРЕБРИСТИТЕ РИБИ,
И Я ВИЖДА РАЗГЪРДЕН И БОС
КЪМ РИБАРСКИЯ ПРИСТАН ДА ИДЕ.
ТИХО ОБЛАЦИ БЕЛИ ЦЪФТЯТ
И НЕБЕТО ЕДВАМ СЕ РАЗТВАРЯ,
И ПО БУЗИТЕ ПЛАМВА КРЪВТА
ПОД ГОРЕЩИЯ БРОНЗ НА ЗАГАРА.
ТЪЙ Е ВЕДЪР И ХУБАВ ДЕНЯТ,
ТЪЙ ПРЕКРАСНА И ЗВЕЗДНАТА ВЕЧЕР.
РАЗМИНАВАТ СЕ ТЕ НА БРЕГЪТ
ВСЕ ТЪЙ БЛИЗКИ И ВСЕ ТЪЙ ДАЛЕЧНИ.
И НАПРАЗНО ЗАМИРА И БИЙ,
И В ОЧАКВАНЕ ТРЪПНЕ СЪРЦЕТО.
БЕЛИ ЧАЙКИ И БЕЛИ ВЪЛНИ
ВМЕСТО ПОЗДРАВ ИМ ПРАЩА МОРЕТО.
Иван Пейчев
САМОТА
ДА СИ САМОТЕН В ТОЗИ ГРАД,
КЪДЕТО ВСИЧКО Е НЕТРАЙНО,
КЪДЕТО ХОРАТА ДРУЖАТ
БЕЗ ИСКРЕНОСТ, БЕЗ СКРЪБ, БЕЗ ТАЙНА,
КЪДЕТО СГРАДИТЕ СТОЯТ
И В ТЪМНИНАТА БДЯТ И СЛУШАТ -
ТОВА Е НАЙ-СТРАХОТНИЯТ,
НЕОБЯСНИМ, УБИЙСТВЕН УЖАС.
ТРАМВАИТЕ ПО МЕН РЕВАТ,
ОТ РЕЛСИТЕ ИЗЛИЗАТ, ГОНЯТ.
НА ВСЕКИ СВЕТЪЛ КРЪСТОПЪТ
БЛЕСТИ ЗЕЛЕНАТА ИМ БРОНЯ.
АВТОМОБИЛИТЕ В НОЩТА
ЛЕТЯТ, ФУЧАТ, ХИПНОТИЗИРАТ.
И НА ШИРОКИЯ ПЛОЩАД
ЛОКАЛИТЕ СА АЛЧНО ЗИНАЛИ.
КАКВО ИЗГУБИХ НА СВЕТА?
ПРИЯТЕЛИ? ДРУГАРИ? ЛЮБИМА?
О, ИСТИНСКАТА САМОТА
ПОНЯВГА Е НЕОБЯСНИМА!
ДАНО НЕ ДОЙДЕ ТОЗИ ДЕН,
КОГАТО САМ НЕ ЩЕ ИЗТРАЯ
И ЩЕ СЕ СПЪНА ИЗТОЩЕН
ПРЕД КОЛЕЛАТА НА ТРАМВАЯ.
Александър Геров
ПОДСКАЗАНО ОТ МОМИЧЕТО ТЕЙРА
ЗАЩО УБИВАМЕ ЖИВОТНИТЕ, ЦВЕТЯТА?
ТЯХ МНОГО, МНОГО СИЛНО ГИ БОЛИ,
А УЖАСЪТ ИМ НИ СЕ СТРУПА НА ДУШАТА
И БЕЗ ДА ЗНАЕМ НИ ИЗМЪЧВА, И МОРИ.
ТЕ ЖАЛНО ПЛАЧАТ, НО Е ГЛУХ ЧОВЕКА,
БЕЗМИЛОСТНО ЗАБИВА ОСТЪР НОЖ,
А ТОЗИ СТРАХ БРАЗДИ, РУШИ ПОЛЕКА
И ГО ПРЕВРЪЩА В ДЯВОЛ ГРУБОКОЖ.
Естир
ЕЛА
МЪЛЧАНИЕ ГЛАСА МИ ГРАБНА
И СКРИ ТО В ШЕПОТ НА ЛИСТА,
СЪЛЗИТЕ МИ В РОСА ПРЕВЪРНА
И ПРЪСНА Я ВЪВ УТРИНТА.
РЪЦЕТЕ МИ В МОЛИТВА СТИСНА
И СПЛЕТЕ В КЛОНИ НА ЕЛА,
НОЗЕТЕ С КОРЕНИ ОБВЪРЗА
И ПУСНА В РОХКАТА ЗЕМЯ.
НА КРЪСТОПЪТ ДЪРВО МЕ СТОРИ,
ПОД СЯНКАТА МИ ДА СЕ СПРЕШ,
ЗЕЛЕНА НЕЖНОСТ ДА ТЕ ГАЛИ,
ДА ДИШАШ МОЯ МИРИС СВЕЖ.
ДА ТЕ ПРИСПЯ, ДА ТЕ ОМАЯ -
ДА МЕ УСЕТИШ ВЪВ СЪНЯ,
ДА ПОЖЕЛАЕШ ДА МЕ ИМАШ
ПО-ВЛЮБЕНА ОТ ВСЯКОГА.
ДА СЕ СЪБУДИШ СЪС УСМИВКА,
ВЪВ МОЙТЕ КЛОНИ НА ЕЛА,
В СЪРЦЕТО С БОЛКА ДА ОТКРИЕШ,
ЧЕ ЛИПСВАМ ТИ, ЧЕ СЪМ „ЕДНА"!
Евгения Георгиева
КРИЛА ОТ ЛЮБОВ
МОЯТ СВЯТ Е КЪДЕТО ТЕ ИМА!
МОЯТ ДОМ Е, КЪДЕТО СИ ТИ!
ТВОЙТА СТРОГОСТ Е МОЯТА ЗИМА.
ТВОЙ ПОДАРЪК СА МОИТЕ ДНИ.
УПОРИТО И ДЪЛГО ТЕ ТЪРСИХ,
БЕЗ ДА СПРА НИТО МИГ, НИТО ЧАС,
СЛАВА БОГУ - ОТКРИХ ТЕ НАВРЕМЕ.
ЕСЕНТА Е ДАЛЕЧЕ ПРЕД НАС.
ТЯ ЩЕ ДОЙДЕ, НО ОЩЕ Е ПРОЛЕТ.
ВСИЧКО ОЩЕ Е В СВОЯ ЦЪФТЕЖ.
НИЙ СМЕ ПТИЦИ, ГОТОВИ ЗА ПОЛЕТ
И В ОЧИТЕ НИ СВЕТИ КОПНЕЖ.
А КРИЛАТА НИ - ТЕ ОТ ЛЮБОВ СА.
С ТЯХ СЕ РЕЕМ В ПРОСТОР ОТ МЕЧТИ.
АЗ КЪМ ТЕБ! ТИ КЪМ МЕН! ТЪЙ СЕ НОСИМ
БЕЗТЕГЛОВНИ, БЕЗПЛЪТНИ ПОЧТИ.
1994
Румен Ченков
ДЪБЪТ
ГРАМАДЕН ДЪБ! ДЕТЕ НА ВЕКОВЕТЕ!
ДОВЧЕРА БЕШЕ ЯК, КОРАВ;
ДОВЧЕРА ГОРД, КЛОНАТ И СНАЖЕН
СТЪРЧЕШЕ ТУКА СТРОЕН, ПРАВ.
ДОВЧЕРА ТИ С СТИХИИ ЛЮТИ
УПОРЕН БОЙ ВОДИ С УСПЕХ:
И БУРИ, ВИХРИ СТРАХОВИТИ,
И МОЛНИИ СРЕЩАШЕ С ПРИСМЕХ.
НО ДНЕС?... НАСТЪПИ ТВОЙТО ВРЕМЕ,
ПРЕВИ ГОРД ВРАТ, ПАДНА В ПРАХЪТ.
КАТ ЖАЛЯ ТЕБ, СЪДБАТА НАША СМИСЛЯМ:
ВЪРВИМ И НИЙ ПО СЪЩИЙ ПЪТ!...
май, 1900
Константин Величков
11 МАЙ
На българските просветители.
МИНАХА ВЕКОВЕ, РОДНИ СВЕТИЛА!
С ПО-СИЛЕН БЛЯСЪК ВАШТА СЛАВА ГРЕЙ;
НА ВАЗИ ДЛЪЖНА Е РОДИНА МИЛА,
ЧЕ С ВЯРА В СВОЙТЕ СЪДБИНИ ЖИВЕЙ.
БИЛО, ЧЕ НАС ГНЕТИЛИ СА ПАТИЛА,
ИЛ ЩАСТЬЕ НИ Е ГРЯЛО С СВЕТЪЛ ПЛАМ,
ЗВЕЗДА Е БИЛ, КОЯ НИ Е ВИДЯЛА,
ЗАВЕТА, КОЙ ОСТАВИЛИ СТЕ НАМ.
НА НЕПРОГЛЕДНА НОЩ ПОСРЕД ТЪМИТЕ
ПЪТ ЗА СПАСЕНЬЕ ТОЙ ПРЕД НАС ОТКРИ,
НА ГИБЕЛТА ПРЕД ПРАГА ТОЙ ДУШИТЕ
С ДОВЕРИЕ И НАДЕЖДА ОЗАРИ.
ПРЕВРАТНОСТИ НАЙ-ЛЮТИ НА СЪДБАТА
СТОРИХА РЕДОМ ТЪЖНА ПУСТОТА,
НО КОРЕНА ОСТАНА ВЪВ ЗЕМЯТА,
ОТ НЕГО ПАК ДЪРВОТО ПРОЦЪФТЯ.
КОГА ВИСЯЛ Е СРЕД СТРАДАНЬЯ ТЕЖКИ
НАД КРАЯ РОДНИ ЖРЕБИЙ НАЙ-ЖЕСТОК,
ЗАВЕТА ВАШ С ПОТАЙНА МОЩ, С ЛЪЧ ТЕЖКИ
КЪРМИЛ Е ТАМ ЖИВИТЕЛНИЯ СОК.
И ВОПЪЛ ВСЕКИ, КОЙ ДНЕС ОТ ЗЕМЯТА,
КОЯ ВАМ ЛЮЛКА СВЯТА Е БИЛА,
С БОЛЕЗНЕН ОТКЛИК ПЪЛНИ НАМ СЪРЦАТА
ЗА БРАТСКА ГОРКА УЧАСТ И ТЕГЛА.
ПРЕД НАС СТОИ, ОТ УМ СЕ НЕ ОТБИВА
ПЕЧАЛЕН ОБРАЗ НА СТРАДАЛЕН КРАЙ
И РАЗГОРЯВА В ОНАЗИ МИСЪЛ ЖИВА,
ЗА ДЪЛГ, КОЙ С КРЪВ И ОГЪН СЕ ЧЕРТАЙ.
СВЕТИТЕЛИ НАРОДНИ! ВЕЧНО БДЕТЕ,
РАЗДУХВАЙТЕ В ДУШИТИ ЖАРКА СТРАСТ,
У БРАТЯ КРЪВНИ ДРУЖЕН ДУХ КРЕПЕТЕ
ДА СРЕЩНАТ ХРАБРО СЪДБОНОСЕН ЧАС!
БЪДЕТЕ ЗЛАТОТКАНА ВИЙ ВЕРИГА,
КОЯ СПОЯВА СЪРЦА, УМОВЕ,
БЪДЕТЕ БЛЯН ЛУЧИСТИ, КОЙ ИЗДИГА
И ДУХ КЪМ СВЕТЛИ ПОДВИЗИ ЗОВЕ!
София, 5-ти май, 1906
Константин Величков
