ЗАЯДЛИВО
СМЪРТТА - ТАЯ РАЗВРАТНА КРАДЛА,
СНОЩИ ПАК СЕ ВЪРТЕШЕ НАОКОЛО.
В ЕДНАТА РЪКА СЪС СРЕБЪРНА БРАДВА.
В ДРУГАТА - С ТЕАТРАЛЕН БИНОКЪЛ.
ЯВНО ПАК Е НАДНИЧАЛА ПУСТАТА -
ДА ВИДИ ТВОЕТО МЪЖКО ТЯЛО.
АКО СИ СПОМНЯШ, ПЕРДЕТО СПУСНАХ
И НАМАЗАХ С КРЕМ ОГЛЕДАЛОТО.
ТИ СЕ ХВАНА ОТЛЯВО. ПРЕСВИ СЕ.
ОЗЪБИХ Й СЕ, ЗАЩОТО ЗНАМ,
ЧЕ ТЕ ОПАЗИХ ОТ СТО АКТРИСИ...
НА ТАЯ „БАБА" ЛИ ЩЕ ТЕ ДАМ?!...
Камелия Кондова
ТВЪРДЕ МАЛЪК ОТРЯЗЪК ОТ ВРЕМЕТО НОСИ ЧОВЕКЪТ.
ТВЪРДЕ ДРЕБЕН ПОДАРЪК Е ТОЗИ ЕДИНСТВЕН ЖИВОТ.
ПОСЛЕ - ЛЕКА МУ ПРЪСТ - И ПРЪСТТА МУ Е ЛЕКА...
ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕКЪТ... ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕКЪТ РОБОТ.
НИТО ЧУВСТВА БИ ХАРЧИЛ ДА МИСЛИ ЗА СВОЯТА КОНЧИНА,
НИТО БИ СЕ ОБРЪЩАЛ ДА ГЛЕДА ЗАХЛАСНАТ НАЗАД,
НИТО ВРЕМЕ БИ ГУБИЛ ЗА ГРЕШКА ДА ТЪРСИ ПРИЧИНА
И СЪС ВРЕМЕ В РЪЦЕ, БИ ИЗГЛЕЖДАЛ НЕСМЕТНО БОГАТ.
ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕК ПОДЧИНЕН НА КОМПЮТЪРНИ НРАВИ,
КОЛКО СМЕЛО И ЛЕКО БИ СКОЧИЛ В КОСМИЧЕН ПОТОК.
НО ТОГАВА ОТ ВРЕМЕТО ЩЕШЕ ЛИ ВЕЧНОСТ ДА ПРАВИ
С БЕЗРАЗСЪДСТВОТО ЗЕМНО - ДА СТРАДА ПРИ ВСЕКИ УРОК?!
1986, октомври
Пролет Овасян
РЪКОПИС
ТОВА Е ЕПОС НА КРЪВТА.
ТИ ВЛИЗАШ, НО СИ ДОСТИЖИМ.
ЗАЩОТО Й ПРИНАДЛЕЖИШ,
ЗАЩОТО Й ПРИНАДЛЕЖИМ.
ТРЕВАТА НЕ Е ЗНАК...
БИТИЕТО НИ ЩЕ ПРОЦЪФТЯВА...
СРЕД СВЕТОВЕ НЕМУЗИКАЛНИ
ТЪГАТА НИ ЩЕ БЪДЕ СЛАВА.
ЩЕ БЪДЕМ СМЪРТНИ МНОГО ДЪЛГО
И НЕЖНИ КАТО БОГОВЕ.
НО ПУБЛИКАТА НИ ЩЕ БЪДЕ
ОТ ВКАМЕНЕНИ ВЪРХОВЕ.
ЗАЩОТО ДРУГОТО Е СИМВОЛ
НА УЯЗВИМАТА НИ МИСЪЛ,
ЗАЩОТО ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ
Е НАШИЯ СЪДБОВЕН ПИСЪК...
ЗАЩОТО ПОСЛЕ И ОТВЪД
КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АЗ НЕ ЗНАЯ.
НО ЕПОСЪТ НИ НА КРЪВТА
ЩЕ БЪДЕ ЕПОС - НА БЕЗКРАЯ...
Николай Дойнов
СТИХ НА ПРОЗОРЕЦА
БЯЛ ПРОЗОРЕЦ. ЛЪЧИ. КРАСОТА.
ЗВЪН НА ОБИЧ И ЩАСТИЕ В СИНЬО.
РАЗСЪБЛЕКЛИ ДЕБЕЛИ ПАЛТА
СТАРИ ЧУВСТВА ПРОЗИРАТ КОПРИННО.
ПАК ТАНЦУВАТ С КОПНЕЖ - МЕНУЕТ,
ТОПЛИ ПОГЛЕДИ - СЛЪНЧЕВО ЖИВИ,
А ЗВЪНЛИВО ПЕРО НА ПОЕТ
ПИШЕ СТИХ ВЪВ ДУШИТЕ ЩАСТЛИВИ.
АЗ СЪМ РИТЪМЪТ. РИМА СИ ТИ.
ПРОЛЕТТА НИ ТВОРИ СТИХОПЛЕТНО.
ИЗЛЕТЯ ЛИ - СЛЕД МЕН ПОЛЕТИ
И МЕ СЛЕДВАЙ В БЕЗКРАЯ УСЕТНО...
Ясен Ведрин
ДУШАТА МИ
ДУШАТА МИ - ЗАДРЪСТЕН ТЪМЕН КЛАДЕНЕЦ,
НЕ ПУСКА ВЕЧЕ, КАПЧИЦА НЕ ПУСКА.
С ГОДИНИ ХВЪРЛЯНИ И НЕИЗВАДЕНИ,
ЛЕЖАТ ПО ДЪНОТО Й МЪРТВИ МИСЛИ, ЧУВСТВА.
ЛЕЖАТ КУП НЕРАЗЛОЖЕНИ УДАВНИЦИ
С ЛИЦА И ИМЕНА НА СВИДНИ ХОРА.
ДРЪНЧИ НАПРАЗНО КОФАТА И БАВНО ВСЕ
БЕЗ КАПЧИЦА ВОДА СЕ ВРЪЩА ГОРЕ.
А БУЕН ИЗВОР БЛИКАШЕ В НЕДРАТА ТАМ.
И НЯКЪДЕ ВЪВ ЗАСУХА И ЖЕГА,
КЕРВАНИ ЖАДНИ ДРУМНИЦИ, ИЗПРАТЕНИ
ОТ ЖАЖДАТА СИ, СПИРАНА КРАЙ НЕГО.
НИМА ИЗРИХА КЛАДЕНЕЦА, ИЗВОРА?
НИМА ВЪВ ЖАЖДАТА СИ ВСЕ НЕУТОЛЕНА,
ТЕ ВСИЧКАТА МИ ВЛАГА ТЪЙ ИЗБЛИЗАХА,
ЧЕ НЕ ОСТАНА КАПЧИЦА ЗА МЕН?
ПРОКЛИНАМ СЕ ЗА СВОЙТО, БЕЗПОЩАДНОТО,
ЧОВЕКОЛЮБСТВО, ТО ГНЕВА МИ РАЖДА.
ЖЕСТОКО Е ДА БЪДЕШ ХОРСКИ КЛАДЕНЕЦ,
ДО КОЙТО ДА УМРЕШ НАКРАЙ ОТ ЖАЖДА!...
Дамян Дамянов
ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ
ПРИЛИЧАШ НА МАЛКО ЗВЕРЧЕ
С ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ.
АХ, МИЛО ДЕТЕ,
РЪКАТА, КОЯТО ПОСЕГНА КЪМ ТЕБ,
НЕ СЯНКА КАПАННА ТИ НОСИ,
А СЛЪНЦЕ ЗА ТЕБЕ ДЪРЖИ,
НЕ С ПРЪСТИ ЖЕЛЕЗНИ ПОСЯГА,
А С НЕЖНИ ЛЪЧИ. НА ТЕБЕ СЕ МОЛИ!
НЕ ЧУВАШ, НЕ ВИЖДАШ...
ДА МОЖЕХ ДА СРЕЩНА ЛОВЕЦЪТ БЕЗГРИЖЕН,
ПРОСТРЕЛЯЛ ТЕ С ДУМИ ЛЪЖЛИВИ...
УВИ!
ПРИЛИЧАШ НА МАЛКО ЗВЕРЧЕ,
С ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ...
Иля Велчев
ПОСВЕЩЕНИЕ
ЗАЩО Е ТЪЙ ПЕЧАЛНА МОЯТА ПЕСЕН?
ЗАЩО СА ТЪЖНИ МОИТЕ СЛОВА?
ТРИ НЕЩА В МИСЛИ, БЯХ НАД ТУЙ УНЕСЕН,
ТРИ НЕЩА, НАД ТОВА, ВСЕ БИХ ГЛАВА.
НО ВСЯКО УТРО ТАЗ ЕНИГМА МЪТНА
НЕРАЗГАДАНА СРЕЩАШЕ ДЕНЪТ...
И НИВГА НЕ МОЖАХА - НИТО СМЪТНА -
ОТГАТКА МОЙТЕ МИСЛИ ДА ДАДАТ -
ЗАЩО Е ТЪЙ ПЕЧАЛНА МОЙТА ПЕСЕН?
И ДНЕС ТОЗ ВЪПРОС НЕРАЗРЕШЕН,
И ДНЕС ОТВЕТЪТ НЕГОВ Е НЕЛЕСЕН,
И ДНЕС, КАТ НЯКОЙ СФИНСК СТОИ ПРЕД МЕН...
Гео Милев
