УМОРА
ЕДИН ВОЙНИК, ЗАСПАЛ ЛЕЖИ,
ЕЙ ТАМ ВЪРХУ ПОЛЕТО БОЙНО.
ЩЕ ГО ПОЗНАЕШ, ЧЕ Е ЖИВ
ПО ДИШАНЕТО НЕСПОКОЙНО.
ТОЙ СПИ, ПРОСТРЯН ВЪРХУ ПРЪСТТА,
РЪЦЕТЕ СИ ВСТРАНИ ОТПУСНАЛ,
С ПОЛУОТВОРЕНА УСТА,
С ПОПУКАНИ И ЧЕРНИ УСТНИ.
ЛЪЧ СЛЪНЧЕВ, ТРЕПКА И БЛЕСТИ
В ЛИКА МУ КАЛЕН И НЕБРЪСНАТ.
НАД НЕГО МИНА ПРОСВИСТИ,
НО БЕЗ СЪНЯ МУ ДА ПРЕКЪСНЕ.
ТОВА Е ТЕЖЪК СЪН, ДЪЛБОК,
СЛЕД ПОХОД, БИТКИ НЕПРЕСТАННИ,
СЛЕД ДЕСЕТДНЕВЕН БОЙ ЖЕСТОК,
СЛЕД МНОГО НОЩИ НЕДОСПАНИ...
СРЕД ТРУПОВЕ, ВРЪЗ КАЛТА,
ВОЙНИКЪТ ЩЕ ЛЕЖИ ДО КЪСНО -
СЪН ТЕЖЪК, РАВЕН НА СМЪРТТА,
СЛЕД КОЙТО, ПОСЛЕ ШЕ ВЪЗКРЪСНЕ...
1947
Радой Ралин
Няма коментари:
Публикуване на коментар