* * *
ЗАДАДЕ СЕ ОБЛАК ТЕМЕН
ОТКЪМ ГОРА, ОТ БАЛКАНА:
ДАЛИ ЩЕ Е ДЪЖДЕЦ ДРЕБЕН,
ИЛИ ЩЕ Е БУРЯ СТРАШНА?
ЕХ, МОЙ ДЯДО, ТЕЖКО ВРЕМЕ!
РАЛОТО СЕ ЕДВАМ ВЛАЧИ,
И СЛЕД НЕГО СЕЕШ СЕМЕ,
ПОТ ОТ ЧЕЛО, ГРАД ОТ ОЧИ!
КАЖИ, ДЯДО, ЗАЩО ПЛАЧЕШ
НАД ТЕЗ ДЪЛГИ БРАЗДИ ЧЕРНИ;
ОТ ЧЕР ОБЛАК ЛИ СЕ ПЛАШИШ,
ИЛИ МРАТ ТИ ДЕЦА ДРЕБНИ?
КАЖИ, ДЯДО, ЧЕ АЗ ПОМНЯ
КАКЪВ ЮНАК НАПРЕД БЕШЕ;
БОГ ДА ПРОСТИ БАБА СТОЙНА,
ТЯ ПЕЕШЕ, ТИ ОРЕШЕ.
ДРУГ ПЪТ - ПОМНИШ? - ЛАНИ БЕШЕ:
АЗ ЗАМИНАХ ПРЕЗ ГОРАТА,
СРЕД ЮНАЦИ ТИ СЕДЕШЕ
КАТО БАЩА СЪС БРАДАТА.
КАКЪВ БЕШЕ ТИ ТОГАВА!
СЕГА ПЛАЧЕШ - ЗАЩО, ДЯДО?
БАЙРЯК ЛИ СЕ НЕ РАЗВЯВА,
ИЛИ НЯМАШ СЪРЦЕ МЛАДО?
„ЕХ, МОЙ СИНКО! ЩО МЕ ПИТАШ?
ЧУЙ ТОЗ ГАРВАН, ДЕ ТАМ ГРАЧИ ...
НО В СЕЛО НЕ ЛИ ОТИВАШ,
ЩЕ ДА ВИДИШ ЗАЩО ПЛАЧЕ
СТАР ВОЙВОДА СЛЕД ТУЙ РАЛО!
ТАМ СЕЛОТО СЕ Е СБРАЛО
НА МЕГДАНЯ, ЗА ДА ГЛЕДА
МОЙТЕ МОМЦИ, МОЙТЕ ЧЕДА!
ТИ ЩЕ ВИДИШ ТАМ НАБИТИ
НА ПРЪТОВЕ, НА ВЪРЛИНИ
НА МОМЦИТЕ МИ ГЛАВИТЕ -
ИЗБИХА СЕ ДВЕ ДРУЖИНИ!
ДВАМА БРАТЯ ВОЕВОДИ,
ДВАМАТА МИ ВЕРНИ СИНА:
СКАРАЛИ СЕ КОЙ ДА ВОДИ
БАЩИНАТА СИ ДРУЖИНА!
ТЕСНИ БИЛИ ПЛАНИНИТЕ
ЗА НЕСГОВОРНА ДРУЖИНА!
И СТЪРЧАТ ИМ ДНЕС ГЛАВИТЕ,
ЗА ДА ПЛАЧЕ КОЙ КАК МИНЕ.
БОЖЕ, С ГРЪМ ТИ РАЗСИПИ МЕ!
ВЕТРЕ, В ПРАХ ТИ РАЗНЕСИ МЕ!
ДА НЕ ГЛЕДАМ ДЕЦА МАЛКИ
И ТЕХНИТЕ КЛЕТИ МАЙКИ,
ОКОЛ ПРЪТЕ КАК СЕ КЪСАТ -
РЪЦЕ ВДИГАТ КЪМ ГЛАВИТЕ,
И КАК ПОСЛЕ ЩЕ СЕ МЪЧАТ
ГОЛИ, БОСИ И ПРЕБИТИ."
ЗАКАПАХА ЕДРИ КАПКИ,
ЛЕТЯТ, КРЯКАТ ГЪСКИ, ПАТКИ:
БУРЯ СТРАШНА ЩЕ ДА РЕВНЕ,
НЕЛИ НЕ СА КАПКИ ДРЕБНИ.
СЕКИ ТИЧА, В СЕЛО БЯГА,
ДЯДО НЕ ЩЕ ДА РАЗПРЯГА.
- ХАЙДЕ, ДЯДО, ДА ВЪРВИМЕ.
„СТОЙ, ДА УМРА, ПОМОГНИ МИ!"
Христо Ботев
Няма коментари:
Публикуване на коментар