МАЙКА МИ
В РОЯКА СПОМЕНИ СВЕЩЕНИ,
ДЕ МОЯ ДУХ СЕГА СЕ ГУБИ,
СЕ ТВОЯ ОБРАЗ ВЪЖДЕЛЕНИ
ДУХЪТ МИ, МАЙКО, СРЕЩА, ЛЮБИ.
ТИ ЛЮЛКАТА МИ СИ ЛЮЛЯЛА
СЪС ПЕСНИ ЖАЛОСТНО-УПОЙНИ,
НАД МЕН ПО ЦЕЛИ НОЩИ БДЯЛА,
ПРЕЗ МОЙТЕ НОЩИ НЕСПОКОЙНИ.
ПОД ТВОЕТО КРИЛО РАСТЯЛ СЪМ,
ЗАЯКВАЛ СЪМ ПОД ГРИЖИ МИЛИ,
ОТ ТВОЙТА РЕЧ И ВЗОР ЧЕРПАЛ СЪМ
И РАДОСТ, И ДУХОВНИ СИЛИ.
ДУШАТА МИ ОТ ТЕБ НАУЧИ
ДА МРАЗИ, ДА ОБИЧА СТРАСТНО,
ОТ ТВОЯТА ДУША ЗАСУЧИ
ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКО ТУК ПРЕКРАСНО.
ТИ МЕ РОДИ, НО ТИ МИ ДАДЕ
И СВЕТЛОТО, ЩО В ТЕБ БЛЕСТЕШЕ,
ТИ И ЧОВЕКА В МЕН СЪЗДАДЕ -
ТИ ДВА ПЪТИ МИ МАЙКА БЕШЕ!
Иван Вазов
Няма коментари:
Публикуване на коментар