В РАННАТА СТРАНА
ДА МОЖЕХ ДА КАЖА НА ВРЕМЕТО: - СПРИ!
ВЪРНИ МЕ НАЗАД ЗАД ОНАЯ ЧЕРТА,
В СТРАНАТА НА МОИТЕ РАННИ ЗОРИ
И РАННАТА, РАННАТА МОЯ МЕЧТА.
В СТРАНАТА, КОЯТО НЕ ЗНАЕ ТЪГА,
НЕ ЗНАЕ НЕВОЛИ И ЗВЪНКА ОТ СМЯХ.
ПРЕМИНАХ АЗ МНОГО ЗЕМИ ДОСЕГА,
НО НИЙДЕ ТАКАВА ЗЕМЯ НЕ ВИДЯХ.
ТАМ ВСИЧКО Е ЯСНО, И ЧИСТО Е ТАМ,
МИГЪТ Е ТАМ ВЕЧНОСТ, А ВЕЧНОТО - МИГ.
ЖИВОТЪТ ОГРОМЕН Е ПРАЗНИЧЕН ХРАМ
И В НЕГО НА МАМА СВЕЩЕНИЯ ЛИК.
АХ, ТОЯ ЛИК, КОЙ ЩЕ МИ ДНЕС ВЪЗКРЕСИ?
И В МНОГО ЛИЦА АЗ СЕ ВЗИРАМ СЕГА
И ГЛУХО СИ КАЗВАМ: - НЕ СИ ТИ, НЕ СИ!
ЧЕ ИМАШЕ, ТЯ, НА СВЕТИЦА ЛИКА.
И МИСЛЯ СИ ЧЕСТО: „КАКВО ЛИ БИХ БИЛ -
ДА ТРЪГНЕХ ИЗНОВО ОТ НЕЙНИЯ СКУТ?"
... БИХ ПОВТОРНО ИЗРАСЪЛ И РОШАВ, И МИЛ,
БИХ В СЪЩАТА СТРАСТ МЛАДОСТТА ИЗГОРИЛ
И ПАК СЪСТАРИЛ СЕ БИХ, В СЪЩИЯ ТРУД.
1968
Христо Радевски
Няма коментари:
Публикуване на коментар