четвъртък, 1 ноември 2018 г.

БРУТАЛНО - Нови стихове от Иван Г. Илиев

БРУТАЛНО

1. ХИЕНИ

Пак  ме  дебнат  коварни  хиени,
мнозинство,  настървено  за  бой.
Само  чакат  да  стъпя  накриво,
за  да  плъпнат  към  мене  със  вой.

Същества,  изтъкани  от  злоба,
хвърлят  с  шепи  в  очите  ви  прах.
Аз  ги  дразня  с  насмешка,  те  бясно
тракат  зъби  и  цвилят  от  страх.

18.08.2018



2. БРУТАЛНО

Човек  с  достойнство  е  рядко  животно,
късметът  с  крилото  си  рядко  го  гали.
Но  той  не  унива,  геройски  вирее
дори  сред  тълпа  от  продажни  педали.

Август  2018



3. ГРЯХ

Орисан  бях  през  всичко  да  премина,
горчиви  чаши  пих,  предаван  бях.
В  живота  ми  нахлу  като  лавина,
макар  че  любовта  ти  с  мен  е  грях.

Напразно  се  опитвах  да  избягам,
напразно  се  опитвах  да  се  скрия.
В  ръцете  ти  покорно  се  предавам,
каквото  и  да  трябва  да  изпия...

Май  2017



4. ЕДНООБРАЗНО

На  Р.

Минавайки  през  този  град  отново,
за  тебе  се  оглеждам,  но  напразно.
Откакто  ме  лиши  от  любовта  си,
животът  ми  тече  еднообразно.

Опитвам,  но  не  мога  да  забравя...
Ръцете  ти  отново  ме  прегръщат,
когато  за  момент  очи  затворя,
и  в  нощите  със  тебе  пак  ме  връщат.

25.10.2018



5. БАНАНОВА  РЕПУБЛИКА

Живеем  във  бананова  държава,
редовно  обананват  ни  без  свян.
Банан  на  клечка  всеки  получава,
когато  е  послушен  и  засмян.

А  който  недоволно  протестира,
бунтувайки  се  в  този  „райски"  кът,
за  нула  време  майстор  си  намира  -
с  банан  го  вкарват  в  правилния  път!

Септември  2018



6. МРАКОБЕСНИ  ВРЕМЕНА

Настъпват  мракобесни  времена  -
разбира  го  и  последният  глупак.
Омайват  ни  с  префинени  слова
и  тъпчат  ни  безмилостно  със  крак.

Какво  остава?  Да  се  наведем?
Навън  да  бягаме  и  да  се  крием?
Не  е  за  нас!  Кураж  да  съберем
и  тумора  злокобен  да  надвием.

20.09.2018




7. И  ПАК...

На  М.

И  пак  сме  в  парка  -  сбъдната  мечта,
но  двадесет  години  разстояние
делят  ни  от  мига,  във  който  ти
триумфа  ми  превърна  в  отчаяние.

И  пак  сме  двама,  същите  ръце
ме  галят  нежно  -  беше  цяла  вечност...
Но  аз  не  чувствам  нищичко,  прости
студената  ми  груба  безчовечност.

И  пак  ще  идем  в  същия  хотел,
измислила  за  вкъщи  оправдание.
А  после  ще  си  тръгна,  но  студен,
напук  на  проявеното  старание.

18.09.2018



8. ПЕСЕН  ЗА  „ЩАСТЛИВАТА"  ЖЕНА

Щастлива  крачи  тя  по  тротоара,
с  усмивка  влиза  в  новия  живот,
оставила  зад  себе  си  товара,
захвърлила  семейния  хомот.

Но,  странно,  вместо  страшно  да  се  радва
и  планове  страхотни  да  крои,
в  душата  й  -  единствено  омраза
и  дните  до  издръжката  брои.

И  нищо,  че  децата  нямат  дрехи,
а  новият  е  кръгъл  идиот  -
сега,  когато  вече  е  свободна,
очаква  я  „щастливият"  живот.

Септември  2018



9. ПОГРОЗНЯЛА  ОТ  ЩАСТИЕ

Погрозняла  от  щастие  срещнах  я  вчера,
тръгнала  пак  за  поредното  дело.
С  пъклени  мисли  за  нова  афера,
злобно  вървеше  с  навъсено  чело.

Целия  град  зад  гърба  й  се  смее,
ходи  със  поглед  във  нищото  вперен.
Жест  със  ръка  до  главата  показват,
щом  я  фиксират  с  глупака  наперен.

22.09.2018



10. МОЖЕ

Може  да  ме  смачкат  на  пихтия,
може  и  на  шиш  да  ме  въртят,
няма  да  успеят  да  ме  скършат,
няма  да  успеят  да  ме  спрат.

10.10.2018


СБОГОМ

Жените  във  моя  живот
станаха  толкова  много,
че,  тръгвайки,  няма  да  знам
с  коя  да  си  взема  сбогом.

Нахлуха  хищно  във  мен,
за  месец  или  за  години,
грабеха  с  пълни  ръце,
а  после  оставах  в  руини.

30.11.2018


Автор: Иван  Г.  Илиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар