ПРИСТАНАЛА - ХРИСТО БОТЕВ

                                  ПРИСТАНАЛА

                    КАВАЛ  СВИРИ  НА  ПОЛЯНА,
                           НА  ПОЛЯНА,  КРАЙ  ГОРИЦА;
                    МЛАДА,  ХУБАВА  СТОЯНА
                           ТЪРЧИ  С  МЕНЦИ  ЗА  ВОДИЦА.

                    ИЗ  ГРАДИНА  КРЕЩИ,  ВИКА,
                           ОМРАЗНАТА  НЕЙНА  СТРИКА:
                    ПОЛУДЯ  ЛИ,  МАР  СТОЯНО,
                           ТА  ОТИВАШ  ТОЛКОЗ  РАНО?
 
                    СТОЙ,  ПОЧАКАЙ  Д,ИДЕМ  ДВАМА."
                           ПА  СЕ  СПУСНА  К,НЕЙНА  МАМА
                    ДА  КОВЛАДИ  ТЯ  СТОЯНА,
                           ЧЕ  ОТИВА  НА  ПОЛЯНА.


                    ЕЙ  ИЗСКОЧИ  СТАРА  МАЙКА
                           НА  ВИСОК  И  ХУБАВ  ЧАРДАК:
                    АХНА,  ТЪРТИ  СЕ,  ЗАПЛАКА,
                           КАТО  ВИДЯ  КЪРВАВ  БАЙРЯК,


                    ЧЕ  СЕ  БАЙРЯК  ТАМ  ВЕТРЕЕ
                           СРЕД  ЮНАЦИ,  СРЕД  ДРУЖИНА,
                    И  СТОЯНКА  СЕ  БЕЛЕЕ
                           В  ПРЕГРЪДКИТЕ  У  ДОЙЧИНА.


                    КАТО  ЗЪРНА  ТОЙ,  ЧЕ  ИДЕ
                           НЕГОВОТО  МИЛО  ЛИБЕ,
                    ИЗ  ЮНАЦИ  ТОЙ  ИЗСКОЧИ
                           И  КЪМ  НЕЯ  С  ПРЪСТ  ПОСОЧИ:


                    „ЕЙ,  ДРУЖИНА,  ХАЙ  СТАНЕТЕ!
                           ЕЙ  Я  ИДЕ  -  ПОГЛЕДНЕТЕ:
                    ТУЙ  Е  МОЙТА  ГОРСКА  ПТИЦА,
                           ТУЙ  Е  МОЙТА  ГОДЕНИЦА!"


                    ПА  СЕ  ВЕСЕЛ,  ЗАСМЯН  ТРЪГНА
                           ДА  ПОСРЕЩНЕ  ТОЙ  СТОЯНА;
                    НАБЛИЖИ  Я  -  С  ПУШКА  ГРЪМНА,  
                           КАТО  ВИДЯ,  ЧЕ  Й  ЗАСМЯНА.


                    И  ДРУЖИНА  ЗАГЪРМЯХА
                           НА  ЗАСЕВКИ,  ТА  ЗАПЯХА;
                    А  ТЯ  РЪЦЕ  СИ  РАЗГЪРНА,
                           ТА  ДОЙЧИН  Я  МЛАД  ПРЕГЪРНА.


                    А  НЕЙНАТА  КЛЕТА  МАМА,
                           КАТО  ГЛЕДА  ТАЗ  ИЗМАМА,
                    СЪЛЗИ  ЛЕЕ  И  ПРОКЛИНА
                           ТУ  ЩЕРКА  СИ,  ТУ  ДОЙЧИНА.


                    „ДА  НЕ  ЦЪФНЕШ,  ДА  НЕ  ПЕКНЕШ,
                           ДЪЩЕ  КЛЕТА,  СЪС  ДОЙЧИНА,
                    ДА  ОКАПЕШ,  ДЕТО  СЕДНЕШ  -  
                           ДА  НЕ  СТАНЕШ  ПО  ГОДИНА!


                    ДАНО  БОЛЕСТ  ТЕ  НАЛЕГНЕ,
                           БОЛЕСТ,  ДЪЩЕ,  ЖИВЕНИЦА,
                    И  ДОЙЧИН  ДА  НЕ  УБЕГНЕ
                           ОТ  ВЕРИГА,  ОТ  ТЕМНИЦА!


                    ТОЗ  ХАЙДУТИН,  ЩО  ГО  ЛИБИШ,
                           НА  КОЛ  УТРЕ  ДА  ГО  ВИДИШ,
                    ЧЕ  ОТ  ТАМ  СЕ  ТЕБЕ  ХИЛИ
                           И  НА  ГОРСКИ  САМОДИВИ!


                    ЧЕ  ТОЙ  БАТЯ  ТИ  ИЗМАМИ,
                           ТА  ХАЙДУТИН  ВЪРЛ  НАПРАВИ;
                    А  ТЕБ,  ДЪЩЕ,  КЛЕТА  МАМИ,
                           БАЩА,  МАЙКА  ТА  ОСТАВИ!"


                    ОТ  ТЕЗ  КЛЕТВИ  СЕ  СЪБУДИ
                           И  СТОЕНКИН  БАЩА  СТАРИ;
                    ТОЙ  ИЗЛЕЗЕ  И  СЕ  ЧУДИ
                           И  В  ГЛАВАТА  СЕ  УДАРИ.


                    НО  КАТ  ВИДЯ  ТОЙ  ДОЙЧИНА,
                           ДЪЩЕРЯ  СИ  И  МИЛ  СИНА,
                    ПОПОГЛАДИ  СИ  БРАДАТА
                           И  ИЗВИКА  КЪМ  ГОРАТА:


                    „ГОРО,  ГОРО,  МАЙКО  МИЛА,
                           ТОЛКОЗ  ГОДИН  СИ  ХРАНИЛА
                    МЕНЕ,  ГОРО,  ЮНАК  СТАРИ
                           С  ОТБОР  МОМЦИ  И  ДРУГАРИ,  -  


                    ХРАНИ,  ГОРО,  ТАКВИЗ  ЧЕДА,
                           ДОРДЕ  СЛЪНЦЕ  В  СВЕТЪТ  ГЛЕДА;
                    ДОРДЕ  СЛЪНЦЕ  В  ТЕБЕ  ПЕЕ,
                           ТОЗ  БАЙРЯК  ДА  СЕ  ВЕТРЕЕ!"


                    Христо Ботев

 

ОБИЧАХ ВИ - ПУШКИН

                                      ОБИЧАХ   ВИ

                  ОБИЧАХ  ВИ.  НАВЯРНО  ЛЮБОВТА  МИ
                         НЕ  Е  УГАСЛА  В  МОЯТА  ДУША,
                  НО  НЕКА  ВЕЧЕ  ТЯ  НЕ  ВИ  ТРЕВОЖИ.
                         НЕ  ИСКАМ  С  НИЩО  ДА  ВИ  НАТЪЖА.

                  ОБИЧАХ  ВИ  БЕЗМЪЛВНО,  БЕЗНАДЕЖДНО,
                         ТУ  С  РЕВНОСТ,  ТУ  СЪС  СТРАХ,  НЕОБЯСНИМ.
                  ОБИЧАХ  ВИ  ТЪЙ  ИСКРЕНО,  ТЪЙ  НЕЖНО.
                         ДАЙ,  БОЖЕ,  ДА  ВИ  ЛЮБИ  ТЪЙ  „ЛЮБИМ".

                  Превод от руски:
                  Нели Господинова 

В РАННАТА СТРАНА - ХРИСТО РАДЕВСКИ

                            В   РАННАТА   СТРАНА

             ДА  МОЖЕХ  ДА  КАЖА  НА  ВРЕМЕТО:  -  СПРИ!
                    ВЪРНИ  МЕ  НАЗАД  ЗАД  ОНАЯ  ЧЕРТА,
             В  СТРАНАТА  НА  МОИТЕ  РАННИ  ЗОРИ
                    И  РАННАТА,  РАННАТА  МОЯ  МЕЧТА.

             В  СТРАНАТА,  КОЯТО  НЕ  ЗНАЕ  ТЪГА,
                    НЕ  ЗНАЕ  НЕВОЛИ  И  ЗВЪНКА  ОТ  СМЯХ.
             ПРЕМИНАХ  АЗ  МНОГО  ЗЕМИ  ДОСЕГА,
                    НО  НИЙДЕ  ТАКАВА  ЗЕМЯ  НЕ  ВИДЯХ.

             ТАМ  ВСИЧКО  Е  ЯСНО,  И  ЧИСТО  Е  ТАМ,
                    МИГЪТ  Е  ТАМ  ВЕЧНОСТ,  А  ВЕЧНОТО  -  МИГ.
             ЖИВОТЪТ  ОГРОМЕН  Е  ПРАЗНИЧЕН  ХРАМ
                    И  В  НЕГО  НА  МАМА  СВЕЩЕНИЯ  ЛИК.

             АХ,  ТОЯ  ЛИК,  КОЙ  ЩЕ  МИ  ДНЕС  ВЪЗКРЕСИ?
                    И  В  МНОГО  ЛИЦА  АЗ  СЕ  ВЗИРАМ  СЕГА
             И  ГЛУХО  СИ  КАЗВАМ:  -  НЕ  СИ  ТИ,  НЕ  СИ!
                    ЧЕ  ИМАШЕ,  ТЯ,  НА  СВЕТИЦА  ЛИКА.

             И  МИСЛЯ  СИ  ЧЕСТО:  „КАКВО  ЛИ  БИХ  БИЛ  -  
                    ДА  ТРЪГНЕХ  ИЗНОВО  ОТ  НЕЙНИЯ  СКУТ?"
             ... БИХ  ПОВТОРНО  ИЗРАСЪЛ  И  РОШАВ,  И  МИЛ,
                    БИХ  В  СЪЩАТА  СТРАСТ  МЛАДОСТТА  ИЗГОРИЛ
             И  ПАК  СЪСТАРИЛ  СЕ  БИХ,  В  СЪЩИЯ  ТРУД.

             1968
             Христо Радевски   

ТИ, МОЯ МАЙКО - ВЕСА ПАСПАЛЕЕВА

                                 ТИ, МОЯ   МАЙКО

                             ПЛАНИНИТЕ  СНЕЖНИ,
                                    КИТНИТЕ  ПОЛЯ
                             АЗ  ОБИЧАМ  НЕЖНО  -  
                                    ТИ  ЗА  ТЯХ  МИ  ПЯ!

                             ТИ  МИ  ВДЪХНА  ВЯРА
                                    В  УТРЕШНИЯ  ДЕН,
                             ТВОЯТ  ДУХ  СВОБОДЕН
                                    ЗАВЕЩА  НА  МЕН!

                             ТИ  МИ  ДАДЕ  СЛЪНЦЕ,
                                    ХИЛЯДИ  МЕЧТИ,
                             КАТО  ЖИТНО  ЗРЪНЦЕ
                                    В  ТОПЛИТЕ  СИ  ПАЗВИ
                             ТИ  МЕ  ПРИЮТИ!

                             МАЙКО  РАБОТЛИВА,
                                    МАЙЧИЦЕ  ДОБРА,
                             НЕКА  СИ  МИ  ЖИВА
                                    И ...  БЛАГОДАРЯ!

                             Веса Паспалеева

МОЙТА МАЙКА - ВЕСА ПАСПАЛЕЕВА

                                   МОЙТА   МАЙКА

                              ВИЖТЕ  МОЙТА  МАЙКА  -  
                                     ТЯ  Е  НАЙ-ДОБРАТА.
                              СМЕЛА  ПАРТИЗАНКА
                                     БЕШЕ  В  ПЛАНИНАТА!

                              ДНЕС  Е  ЗВЕНОВОДКА
                                     В  КООПЕРАТИВА,
                              РАНО  НА  ПОЛЕТО
                                     С  ТРАКТОРА  ОТИВА.

                              ВЕЧЕР  Я  ПОСРЕЩАМ
                                     С  РАДОСТНИ  ОЧИЧКИ,
                              АЗ  ОБИЧАМ  МАМА
                                     НАЙ-МНОГО  ОТ  ВСИЧКИ!

                              Веса Паспалеева

НОЩЕМ - ВЛАДИМИР РУСАЛИЕВ

                                            НОЩЕМ

                                 ГРЕЯТ  В  НЕБЕТО
                                        ЯСНИ  ЗВЕЗДИЧКИ,
                                 ГРЕЯТ  И  ГЛЕДАТ
                                        С  ЧУДНИ  ОЧИЧКИ   - 
                                 СПЯТ  ЛИ  В  ГНЕЗДАТА
                                        МАЛКИТЕ  ПТИЧКИ,
                                 СПЯТ  ЛИ  ДЕЦАТА
                                        В  СЛАДЪК  СЪН  ВСИЧКИ?

                                 -  ЯСНИ  ЗВЕЗДИЧКИ
                                        С  ЧУДНИ  ОЧИЧКИ!
                                 СПЯТ  ЛИ  В  ЛЕГЛАТА
                                        КРОТКИ  ДЕЦАТА
                                 И  В  ГНЕЗДАТА
                                        МАЛКИТЕ  ПТИЧКИ
                                 СПЯТ  И  ТЕ  ВСИЧКИ.
                                        НО  НАД  ЛЕГЛАТА
                                 И  НАД  ГНЕЗДАТА
                                        МАЙКИТЕ  БДЯТ
                                 И  ДО  ЗОРАТА
                                        СЪН  ТЕ  НЕ  СПЯТ.

                                 Владимир Русалиев 

ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН - ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

                               ЛЮЛЧИНА  ПЕСЕН

                 ЗИМАТА  ВЛАДЕЕ  ПЪЛНОВЛАСТНА,
                        С  ГУБЕР  БЯЛ  Е  ВИТОША  ПОКРИТА,
                 В  ГЪНКИТЕ  НА  НЕЙНОТО  „КОПИТО"
                        ЗАБЛЕСТЯ  ВЕЧЕРНИЦАТА  ЯСНА  -  
                 СЯКАШ  В  ЛЮЛКА  ЛЕГНА  СИ  ЗА  СЪН.
                        ПРИТАИ  СЕ  ВЯТЪРЪТ  НАВЪН.

                 ТИ  ЗАЩО  МИ  НЕ  ЗАСПИВАШ  ОЩЕ,
                        МОЕ  МАЛКО,  ПАЛАВО  МОМИЧЕ,
                 МОЕ  ТОПЛО,  БУДНООКО  ПТИЧЕ?
                        НЕКА  МАЙКА  ТИ  БУДУВА  НОЩЕМ,
                 НЕКА  МАЙКА  ТИ  С  ТРЕВОГА  БДИ  -  
                        СЪН  СПОКОЕН  СПИ  МИ,  СПИ  МИ  ТИ.

                 ДА  ОТМИНАТ  ДНИТЕ  БУРЕНОСНИ,
                        ДА  СЕ  ПРЪСНАТ  ОБЛАЦИТЕ  ТЕЖКИ,
                 ПРОЛЕТ  ВЕДРА,  ПРОЛЕТ  ВСЕЧОВЕШКА
                        СТАРАТА  ПЛАНЕТА  ДА  ДОКОСНЕ  -  
                 ДА  ОТВЕЕ  С  БЯЛОТО  КРИЛО
                        СЯНКАТА  ОТ  НЕЙНОТО  ЧЕЛО.

                 Елисавета Багряна