ЛЮБОВ, ДЕЦА НЕ МИ РОДИ
ЛЮБОВ, ДЕЦА НЕ МИ РОДИ,
НО МИ РОДИ БЕЗБРОЙ ВЪЛНЕНИЯ -
НЕ МЕН - ДУХА МИ ОПЛОДИ.
А ТОЙ, РОДИ СТИХОТВОРЕНИЯ.
НЕ БЕ С МЕН ЛОША, НИ ДОБРА.
ДУШАТА ПРОСТО МИ ОТБЛЪСНА ТИ.
В ИЛЮЗИИТЕ МИ УМРЯ.
НО В ДУМИ, ТЕ ВИДЯХ ВЪЗКРЪСНАЛА.
ТИ ТЯХ РОДИ - ДЕ ВИК, ДЕ СТОН,
ДЕ ПЪК ПРОКЛЯТИЕ-СТЕНАНИЕ.
ДУШАТА ТИ БЕ ТЕХЕН ДОМ.
НО ТЪЙ И НЕ РАЗБРА...
ПОКЛОН!
„ОСТАНАЛОТО Е МЪЛЧАНИЕ..."
15, НОЕМВРИ, 1992
Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар