ЗАЩО И ДНЕС
ЗАЩО И ДНЕС ТЕ МИСЛЯ ПАК С ТЪГА?
ЗАЩО И ДНЕС ТЕ ВАДЯ ПАК ОТ ГРОБА
НА СВОЯ ДУХ, И КАТО ЗЛА ШЕГА
ВИТАЕ ТВОЯТ ОБРАЗ, С ИМЕ: „ОБИЧ"?
ЗАЩО, ВЪОБЩЕ, ЗА ТЕБ СЕ СЕЩАМ ПАК?
ЗА ТЕБ - ЕДНАТА СЯНКА МИГНОВЕНА,
ЕДИНИЯТ МЕТЕОРИТЕН ЗНАК,
СВЕТЛИННО ВРЯЗАЛ ТЪМНАТА ВСЕЛЕНА
НА МОЯ ЧЕРЕН, НЕПРОГЛЕДЕН СВОД?
И ТО - ПОДИР ГОДИНИ, ПОДИР ВЕЧНОСТ,
И ТО - В ЕДИН ОТДАВНАШЕН ЖИВОТ,
ЗА КОЙТО НЕ СЪМ СИГУРЕН САМ ВЕЧЕ,
ЧЕ АЗ СЪМ ГО ЖИВЯЛ, ЧЕ МОЙ Е БИЛ?...
... ТОГАВА БЕШЕ ХУБАВА И МЛАДА.
СЕГА СИ СТАРА, ГРОЗНА МОЖЕ БИ...
КАКВАТО И ДА СИ, АЗ ДНЕС НЕ СТРАДАМ,
НЕ ПЛАЧА, НЕ БУДУВАМ ЦЯЛА НОЩ -
ДОРИ И ОТ СЪНЯ МИ СИ ИЗЛЯЗЛА.
ОБИЧАШ? МРАЗИШ? ВСЕ МИ Е ЕДНО!
И ВЕЧЕ НИ ЛЮБОВ, НИТО ОМРАЗА
КЪМ ТЕБЕ ВЪВ ДУШАТА СИ ТАЯ.
И АКО ВСЕ ПАК ПОМНЯ ТВОЙТО ИМЕ,
И АКО ВСЕ ПАК ПОМНЯ КАК, КОЯ
МИ Е ДАРИЛА ВМЕСТО ОБИЧ - РИМИ,
ТО Е ЗАЩОТО, ТОЧНО ЗАРАД ТЯХ -
ЗА ДУМИТЕ МИ, ДАДЕНИ ОТ ТЕБЕ,
ЗА СПОМЕНА, ЗА ЖИВАТА МЕЧТА,
ПРИ ТЕБ, ДОШЪЛ БИХ, СЪС БУКЕТ ЗВЕТЯ.
ЗА ТЕБ, УМРЯЛ МОЙ СВЯТ. НО - НЕПОГРЕБАН.
9, април, 1991
Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар