вторник, 21 февруари 2012 г.

ЕДНО ДЕТЕ - ЙОРДАНКА ГОСПОДИНОВА

                                               ЕДНО   ДЕТЕ

                            ЕДНО  ДЕТЕ,  С  ОЧИ  СЛЪНЦА,
                                   ПРЕД  ХРАМА,  ДРИПАВО,  СЕ  МОЛИ.
                            ПРОТЯГА  МЪНИЧКА  РЪКА
                                   И  НЯКАК  ТИХИЧКО  ГОВОРИ.

                            ЗА  ХЛЯБ,  ЗА  ГЛЪТЧИЦА  ВОДА  -  
                                   НАРЕЖДА,  СЯКАШ  С  ПЕСЕН  ПЛАЧЕ...
                            А  ТЪЙ  СТУДЕНА  Е  НОЩТА.
                                   И  НЕПРОГЛЕДЕН  СТАВА  ЗДРАЧЪТ.

                            СТУДЕНО  Е.  А  ТО  САМО
                                   СЕДИ  И  ДУМИЧКИ  НАРЕЖДА
                            И  КЛЕТВИ  СВОИ  ЗА  ДОБРО...
                                   В  ДУШАТА  СИ  ТАИ  НАДЕЖДА.

                            МИНАВА  БЪРЗАТА  ТЪЛПА
                                   И  ВЛИЗА  В  ХРАМА,  ПРИ  СВЕТЦИТЕ  -  
                            УВИСВА  МАЛКАТА  РЪКА  -  
                                   ПРЕЧУПЕНО  КРИЛО  НА  ПТИЦА.

                            НЕ  СПИРА  НИКОЙ.  НЕ  ЗА  ХЛЯБ,
                                   ЕЙ  ТЪЙ,  ПОНЕ  ДА  ГО  ПОМИЛВА.
                            НИМА  СВЕТЪТ  Е  ТОЛКОЗ  СЛЯП,
                                   ОВЪЛЧЕН  В  АЛЧНОТО  СИ  ИМАНЕ?

                            МЪНИЧЕТО  ПРЕД  ТОЗИ  ХРАМ,
                                   Е  НАЙ-ЗЛОВЕЩАТА  ПРИСЪДА.
                            И  В  БУЛОТО  НА  МРАКА,  ЗНАМ,
                                   РАЗБИРАМЕ,  ЧЕ  СМЕ  БЕЗПЪТНИ,

                            ЗАЩОТО,  ТАМ,  ЕДНО  ДЕТЕ
                                   ПРОСТРЕЛВА  В  МРАКА  СЪВЕСТТА  НИ,
                            А  НИЕ  С  ВЯРВАЩИ  РЪЦЕ
                                   БОГ  МОЛИМ:  ДА  ПРОСТИ  ГРЕХА  НИ!

                            Йорданка Господинова

Няма коментари:

Публикуване на коментар