ЕДНО ДЕТЕ
ЕДНО ДЕТЕ, С ОЧИ СЛЪНЦА,
ПРЕД ХРАМА, ДРИПАВО, СЕ МОЛИ.
ПРОТЯГА МЪНИЧКА РЪКА
И НЯКАК ТИХИЧКО ГОВОРИ.
ЗА ХЛЯБ, ЗА ГЛЪТЧИЦА ВОДА -
НАРЕЖДА, СЯКАШ С ПЕСЕН ПЛАЧЕ...
А ТЪЙ СТУДЕНА Е НОЩТА.
И НЕПРОГЛЕДЕН СТАВА ЗДРАЧЪТ.
СТУДЕНО Е. А ТО САМО
СЕДИ И ДУМИЧКИ НАРЕЖДА
И КЛЕТВИ СВОИ ЗА ДОБРО...
В ДУШАТА СИ ТАИ НАДЕЖДА.
МИНАВА БЪРЗАТА ТЪЛПА
И ВЛИЗА В ХРАМА, ПРИ СВЕТЦИТЕ -
УВИСВА МАЛКАТА РЪКА -
ПРЕЧУПЕНО КРИЛО НА ПТИЦА.
НЕ СПИРА НИКОЙ. НЕ ЗА ХЛЯБ,
ЕЙ ТЪЙ, ПОНЕ ДА ГО ПОМИЛВА.
НИМА СВЕТЪТ Е ТОЛКОЗ СЛЯП,
ОВЪЛЧЕН В АЛЧНОТО СИ ИМАНЕ?
МЪНИЧЕТО ПРЕД ТОЗИ ХРАМ,
Е НАЙ-ЗЛОВЕЩАТА ПРИСЪДА.
И В БУЛОТО НА МРАКА, ЗНАМ,
РАЗБИРАМЕ, ЧЕ СМЕ БЕЗПЪТНИ,
ЗАЩОТО, ТАМ, ЕДНО ДЕТЕ
ПРОСТРЕЛВА В МРАКА СЪВЕСТТА НИ,
А НИЕ С ВЯРВАЩИ РЪЦЕ
БОГ МОЛИМ: ДА ПРОСТИ ГРЕХА НИ!
Йорданка Господинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар