вторник, 21 февруари 2012 г.

БЪЛГАРИЯ - ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ

                                         БЪЛГАРИЯ
                ЗЕМЯ,  КАТО  ЕДНА  ЧОВЕШКА  ДЛАН...
                       НО  ПО-ГОЛЯМА,  ТИ  НЕ  СИ  МИ  НУЖНА,
                ЩАСТЛИВ  СЪМ  АЗ,  ЧЕ  ТВОЙТА  КРЪВ  Е  ЮЖНА,
                       ЧЕ  Е  ОТ  КРЕМЪК  ТВОЯ  СТАР  БАЛКАН.

                КАКВО,  ЧЕ  ВИХА  ВЪЛЦИ  И  ЧАКАЛИ
                       ИЗ  ТВОИТЕ  ПОЛЕТА  И  ГОРИ?
                С  ТЕЗ,  КОИТО  БЯХА  С  ТЕБ  ДОБРИ,
                       ТИ  БЕ  ДОБРА,НО  ЗЛИТЕ  НЕ  ПОЖАЛИ.

                ЗЕМЯ,  КАТО  ЕДНА  ЧОВЕШКА  ДЛАН...
                       НО  СЧУПИ  СЕ,  ВЪВ  ТАЗИ  ДЛАН  СУРОВА,
                СТАКАНА  С  ВИЗАНТИЙСКАТА  ОТРОВА
                       И  КЪРВАВИЯ  ТУРСКИ  ЯТАГАН.

                ТЪРГОВЦИ  НА  ТЮТЮН  И  КРЪВ  ЧОВЕШКА
                       ПРОДАВАХА  НА  ДРЕБНО  ТВОЙТА  ПРЪСТ,
                НО  ПАДНАХА  ПОД  ТЕБ  С  ПРЕЧУПЕН  КРЪСТ,
                       ЧЕ  БЕШЕ  МАЛКА  ТИ,  НО  БЕШЕ  ТЕЖКА.

                И  СТАНА  ЧУДО:  СМЕРТЮ  СМЕРТ  ПОПРАВ;
                       УСМИХНАХА  СЕ  ЧАРДАКЛИИ  КЪЩИ
                И  ЗАПЛЮЩЯХА  ЗНАМЕНА  МОГЪЩИ,
                       И  ПЪТ  СЕ  ШИРНА  -  РАДОСТЕН  И  ПРАВ.

                СЕГА  ЦЪФТИШ!  НАБЪБВА  ЧЕРНОЗЕМА
                       ПОД  ЛАСКАВИТЕ  БЪЛГАРСКИ  РЪЦЕ,
                ДЪХТИ  НА  ЗДРАВЕЦ  ТВОЕТО  ЛИЦЕ
                       И  НОВА  ПЕСЕН  ВЯТЪРЪТ  ПОДЕМА.

                ЗЕМЯ,  КАТО  ЕДНА  ЧОВЕШКА  ДЛАН...
                       НО  ТИ  ЗА  МЕН  СИ  ЦЯЛО  МИРОЗДАНИЕ,
                ЧЕ  АЗ  ТЕ  МЕРЯ  НЕ  НА  РАЗСТОЯНИЕ,
                       А  С  ОБИЧ,  ОТ  КОЯТО  СЪМ  ПИЯН!

                Георги Джагаров

Няма коментари:

Публикуване на коментар