СПАСЕНИЕ
ЛЮБОВТА МИ ИЗМЕНИ
И В МЕНЕ СЕ ВСЕЛИ ТЪГАТА;
ЗАМАЯН, ТРЪГНАХ КЪМ РЕКАТА,
ТАМ СПРЯХ ПРЕД БЪРЗИТЕ ВЪЛНИ.
СТОЯХ ОТЧАЯН, ВКАМЕНЕН,
ГЛАВАТА МИ В НЕСВЯСТ ЕХТЕШЕ,
ВОДАТА ВЛАСТНО МЕ ЗОВЕШЕ,
СВЕТЪТ СЕ ЗАВЪРТЯ КРАЙ МЕН.
ВНЕЗАПНО ЧУХ ГЛАСЕЦ ВИСОК
ЗАД МОЯ ГРЪБ ДА СЕ РАЗДАВА,
ТЪЙ МИЛ СРЕД КИТНАТА ДЪБРАВА:
„ЕЙ, ТИ! ПОТОКЪТ Е ДЪЛБОК!"
ТОЗЧАС КРЪВТА МИ ЗАИГРА,
СЪЗРЯХ МОМИЧЕ С ЛИК ПРИВЕТЕН
И ПИТАМ: „КАК СЕ КАЗВАШ?" „КЕТХЕН!"
„О, КЕТХЕН, ТИ СИ ТЪЙ ДОБРА!
ОТ СМЪРТ СПАСИ МЕ ДНЕС И ЗНАЙ:
НА ТЕБ ДЪЛЖА ЖИВОТА БЪДЕН!
НО ТОЗИ ДАР Е ТЪЙ ОСКЪДЕН -
В ЖИВОТА РАДОСТ ТИ МИ ДАЙ!"
ПРИЗНАХ Й СВОЯТА БЕДА,
ТЯ НЕЖНО ВЗОР КЪМ МЕН ОБЪРНА;
ЦЕЛУНАХ Я, ТЯ МИ ОТВЪРНА
И... В МИГ ЗАБРАВИХ ЗА СМЪРТТА.
Превод от немски:
Венцеслав Константинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар