ДЯВОЛСКО
СТРЕЛКИТЕ НА ОТСРЕЩНИЯ ЧАСОВНИК
ОПИСВАТ ВЪРХУ СВОЯ ЦИФЕРБЛАТ
ДВАНАЙСЕТТЕ КРЪГА НА МОЯ АД
И ЖЪНАТ МОИТЕ ЧАСОВЕ ОТРОВНИ.
И АЗ ЛЕЖА НА ДЪРВЕНИЯ ПОД
С КОСИ ОТ ЛЕДЕН, ЛЕПКАВ ПОТ ИЗМОКРЕНИ
И АЗ УМИРАМ В СТАЯТА ПОД ПОКРИВА,
ТЪЙ БЛИЗКО ДО САМИЯ НЕБОСВОД.
А ДОЛУ ПРЕМИНАВАТ АВТОМОБИЛИ,
ТРАМВАИ, КАТО ВЕТРОВЕ ФУЧАТ
И СМЕХОВЕ И КРЯСЪЦИ ЗВУЧАТ,
И ТЪТНАТ КРЪЧМИТЕ И ПУБЛИЧНИТЕ ДОМОВЕ.
И ЗА ДА ЗАГЛУША ВЪВ СЕБЕ СИ СКРЪБТА,
ПОНЯКОГА АЗ СЯДАМ НА ПРОЗОРЕЦА
И ЯРОСТНО ОТ ТАМ ЗАМЕРВАМ ХОРАТА
СЪС ПРЪСТ ОТ СТАРИТЕ САКСИИ ЗА ЦВЕТЯ.
О, АЗ РАЗБИРАМ! ТОЗИ ВЕСЕЛ СВЯТ
СЪС МЕНЕ И СЪС МОЙТА СМЪРТ НЕ СВЪРШВА;
АЗ СЪМ ЕДНА НЕНУЖНА МАЛКА МЪРША
И МОГА ЛИ ДА БЪДА ТЕХЕН БРАТ?
НЕ ИСКАМ СЪСТРАДАНИЕ ОТ ХОРАТА!
АЗ ИМАМ ВСИЧКО: МОЯ Е СМЪРТТА.
И АЗ ЩЕ СЕ ИЗПЛЕЗЯ НА СВЕТА,
ОБЕСЕН ВЪРХУ ЧЕРНИЯ ПРОЗОРЕЦ.
1927
Атанас Далчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар