ДИАЛЕКТИКА
БЕЗБРОЙ ИЛЮЗИИ ЗАГУБИХ.
С БЕЗБРОЙ НАДЕЖДИ СЕ ПРОСТИХ.
И ЛЮБИХ, АЛА НЕНАЛЮБИХ.
ГРЕШИХ, АЛА НЕНАГРЕШИХ.
ДУШАТА В МЕН ЖАДУВА НЕЩО,
КАКВО - САМО НЕ ЗНАЕ МАЙ,
И КАТО ПЛАМЪЧЕ НА СВЕЩ ТЯ
СЕ ЛУТА МЕЖДУ АД И РАЙ.
ОТ РАДОСТ - ЗЛА; ОТ ЗЛО - ЩАСТЛИВА;
НА СВЕТЛО - СЛЯПА; ЗРЯЩА - В МРАК;
ОТ БЯС - ДОБРА; ОТ КРОТОСТ - ДИВА;
С КОПНЕЖ ЗА ПОЛЕТ, С БЛЯН ЗА БРЯГ...
С ДВУПОЛЮСНАТА СИ ФАТАЛНОСТ
ТЯ МЕ ПРЕВРЪЩА В КРЪСТОПЪТ
МЕЖДУ ХИМЕРИ И РЕАЛНОСТ,
ЗОРА И МРАК, ЖИВОТ И СМЪРТ.
Надежда Захариева
Няма коментари:
Публикуване на коментар