НА МАМА
В ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЛЕТЕН ДЕН,
МАКАР СЪВСЕМ ОБИКНОВЕН,
РЕШИХ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНА ДА МИСЛЯ,
ЧЕ ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМА.
ПРЕБОРИХ СЕ С БЕЗБРОЙ БЕДИ.
ОБЯДВАХ СЪС БЕЗБРОЙ ЗВЕЗДИ.
НАПРАВИХ КУП ЗЛИНИ.
ОПИТАХ МНОГО КРИВИНИ.
УМОРАТА НАБРА СЕ В МЕН.
И ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ДЕН
ОЧАКВАХ НЕЩО ДА СЕ ПРОМЕНИ.
НЕ СТАНА ТЪЙ, УВИ...
ПОТЪРСИХ НЕЧИЯ УТЕХА.
ПРИЯТЕЛИТЕ СЕ НАЕХА.
ЗАБАВИХ СЕ. ИЗЧЕЗНАХА ВЪВ МРАКА.
ПРИЯТЕЛСТВОТО ВЗЕ ДА ТРАКА.
ЗАТИЧАХ СЕ, НАМЕРИХ МАМА.
ГЛАВА ЗАРОВИХ В СИЛНОТО Й РАМО.
ПОПЛАКАХ, КЪСАХ СИ КОСИТЕ.
ПОГАЛИ МЕ, ЗАБРАВИ ЗА ВЪПРОСИТЕ.
ЗА МАЛКО САМО.
ПОСЛЕ ПАК ИЗПОЛЗВАХ ДРУГО РАМО.
И ПАК СЕ ВЪРНАХ.
ЕДИНСТВЕНАТА СИ УТЕХА, СИЛНО АЗ ПРЕГЪРНАХ.
Андреа Емилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар