НАСТРОЕНИЕ - РАДОЙ РАЛИН

                                      НАСТРОЕНИЕ

                      КОГАТО  ЗДРАЧ  КАФЯВОАЛЕН,
                             ЗАСИПЕ  ТОЗИ  ЧЕЗНЕЩ  ГРАД,
                      ТОЙ  СЕ  ПРЕВРЪЩА  В  НЕРЕАЛЕН,
                             ЗА  МИГ,  ЗАБРАВИЛ  СВОЯ  ГЛАД.

                      НАВЛИЗА  В  УЛИЦАТА  ГЛАВНА,
                             НАПУК  НА  СВОЙТА  НИЩЕТА
                      И  ВСЕКИ  ОПИТ  Е  СПОДАВЕН
                             ЗА  МАЛКО  ЖЕНСКА  КРАСОТА.

                      БЕЗПОМОЩНИТЕ  ЕЛЕКТРИКИ
                             ПАК  СИМУЛИРАТ  ТЪРЖЕСТВО.
                      НО  ВСЕКИ  ВЕЧЕ  ТУК  Е  СВИКНАЛ
                             ДА  БЪДЕ  ТЪЖНО  СЪЩЕСТВО.

                      И  АЗ  С  ПРИЯТЕЛИ  СЕ  СКИТАМ,
                             НАЛУЧКВАМ  ТЕХНИЯ  КУРАЖ,
                      ОПИТВАМ  ДА  ОБХВАНА  В  РИТЪМ
                             ЗВУКА  НА  ВЯЛИЯ  ПЕЙЗАЖ.

                      НАКРАЯ  ВСИЧКО  СВЪРШВА  В  СКУКА.
                             ЕДИН  ЧАСОВНИК  ГРАДСКИ  БИЙ.
                      ПОНЕСЪЛ  ПО  НЕВИННА  КЛЮКА,
                             СЕ  ВРЪЩА  ВСЕКИ,  ЗА  ДА  СПИ.

                      И  В  ТОЗИ  МРАК  ПРОВИНЦИАЛЕН
                             АЗ  ЛЯГАМ  В  ТЕХНИЯ  КРЕВАТ,
                      СЪС  СЪН  НАИВНО-СОЦИАЛЕН
                             НАСИЩАМ  МЛАДИЯ  СИ  ГЛАД.

                      1941
                      Радой Ралин

СПОМЕН - НИКОЛА ВАПЦАРОВ

                                     СПОМЕН

                          АЗ  ИМАХ  ДРУГАР,
                          ДОБЪР  ДРУГАР ,
                          НО...  КАШЛЯШЕ  ЛОШО.
                          ТОЙ  БЕШЕ  ОГНЯР  -  
                          ПРЕНАСЯШЕ  С  КОША  КЮМЮР,
                          ИЗХВЪРЛЯШЕ  СГУР
                          ДВАНАДЕСЕТ  ЧАСА  НА  НОЩ.

                          АЗ  ПОМНЯ  ОЧИТЕ
                          НА  ТОЗИ  ОГНЯР.
                          КАК  ЖАДНО  ПОГЛЪЩАХА  ТЕЗИ  ОЧИ
                          ВСИЧКИ  ЛЪЧИ,
                          КОИТО  СЛУЧАЙНО,
                          ПРЕЗ  САЖДИ,  МАКАР,
                          СЕ  ВМЪКВАХА  РЕДКО
                          ВЪВ  НАШАТА  КЛЕТКА.

                          КАК  БЪРЗО  СЕ  РАЖДАШЕ
                          ТРЕСКАВА  ЖАЖДА
                          НАПРОЛЕТ,
                          КОГАТО  ШУМЯТ
                          ЛИСТАТА  НА  ДВОРА,
                          В  ПРОСТОРА
                          КОГАТО
                          СЕ  СТРЕЛКАШЕ  ЯТО  ОТ  ПТИЦИ.

                          АЗ  ЧУВСТВАХ
                          КАК  ТЕЗИ  ЗЕНИЦИ  СЕ  МОЛЯТ,
                          КАК  СТРАДАТ,
                          КАК  ТЯГОСТНО  СТРАДАТ!
                          ТЕ  ИСКАХА  ТОЛКОВА  МАЛКА  ПОЩАДА  -  
                          ДО  ПРОЛЕТ,
                          ДО  ДРУГАТА  ПРОЛЕТ...

                          ТЯ  -  ПРОЛЕТТА  -  
                          ДОЙДЕ  ПРЕКРАСНА:
                          СЪС  СЛЪНЦЕ,
                          СЪС  ТОПЪЛ  ЛЪХ

                          ДАЛЕЧЕН,  И  РОЗИ,
                          ТЕМЕНУЖУН  ДЪХ
                          СЕ  НОСЕШЕ  В  НЕБЕТО  ЯСНО.
                          НО  ВЪТРЕ  БЕШЕ  МРАК
                          И  КАК  ТЕЖЕШЕ
                          ЛЕГНАЛАТА  ПРОЗА...

                          И  ТЪЙ,
                          У  НАС  ЖИВОТА  СЕ  ОБЪРНА.
                          МОТОРЪТ  НЕ  РАБОТЕШЕ  ДОБРЕ.  -  
                          ЗАПОЧНА  ПОДОЗРИТЕЛНО  ДА  ХЪРКА
                          И...  СПРЕ.
                          НЕ  ЗНАМ  ЗАЩО,
                          НО  МОЖЕ  БИ,
                          ЗАЩОТО  ДРУГИЯТ  УМРЕ.

                          А  МОЖЕ  БИ  НЕ  Е  ТАКА.
                          А  МОЖЕ  БИ  ВЪВ  СВОЯ  ГЛАД,
                          МОТОРЪТ  ЧАКАШЕ  РЪКА  -  
                          ДА  ХВЪРЛИ  В  ОГНЕНИЯ  АД
                          НАВРЕМЕ  ВЪГЛИЩНИЯ  ПЛАСТ.
                          ДА,  МОЖЕ  БИ.
                          НЕ  ЗНАЯ  АЗ.

                          НО  МЕН  СЕ  СТРУВАШЕ,  ЧЕ  ТОЙ,
                          В  ЗАЕКВАЩИЯ  СИ  БРЪТВЕЖ,
                          МЕ  ПИТАШЕ  С  БОЛЕЗНЕН  ВОЙ:
                          „КЪДЕ  Е  ДРУГИЯ  МЛАДЕЖ?"

                          ТОЙ  -  ДРУГИЯТ  -  УМРЕ.
                          А  ЕТО  -  
                          ОТВЪН  Е  ПРОЛЕТ.
                          НАДАЛЕЧЕ
                          СЕ  СТРЕЛКАТ  ПТИЦИ  ПО  НЕБЕТО.
                          НО  ТОЙ  НЕ  ЩЕ  ГИ  ВИДИ  ВЕЧЕ.

                          А  БЕ  ТАКЪВ  ДРУГАР...
                          ДОБЪР  ДРУГАР!...
                          НО  КАШЛЯШЕ  ЛОШО.
                          ЕДИН  ОГНЯР.
                          ПРЕНАСЯШЕ  С  КОША  КЮМЮР,
                          ИЗХВЪРЛЯШЕ  СГУР  -  
                          ДВАНАДЕСЕТ  ЧАСА  НА  НОЩ... 


                          Никола Вапцаров

В РОДИНАТА - ПЕТЯ ДУБАРОВА

                                      В   РОДИНАТА

                          ПРИКАЗКА  ЧУДНА  МЕ  НОСИ,
                                 ПЕЕ  КРАЙ  МЕНЕ  СВЕТЪТ,
                          ТИЧАМ  С  КРАЧЕТАТА  БОСИ,
                                 ПТИЧКИ  НАД  МЕНЕ  ЛЕТЯТ.

                          БЛЕСНАЛ  Е  СЛЪНЧО  ВЪВ  РАДОСТ,
                                 РОЙ  ЗЛАТОКРИЛИ  ПЧЕЛИ
                          ПЪЛНЯТ  ГОРАТА  СЪС  МЛАДОСТ.
                                 ВСИЧКО  ВЪВ  ПЕСЕН  ЗВЪНИ.

                          КОЛКО  СИ  СКЪПА,  РОДИНО!
                                 ТИ  СИ  НАЙ-СВЕТЛИЯ  РАЙ!
                          В  ТЕБЕ  ЖИВЕЯ  ЩАСТЛИВО,
                                 В  ТЕБ  СЪМ  ЩАСТЛИВА  БЕЗКРАЙ!

                          11, яниари, 1974
                          Петя Дубарова

ЛЮБОВ, ДЕЦА НЕ МИ РОДИ - ДАМЯН ДАМЯНОВ

                        ЛЮБОВ,   ДЕЦА   НЕ   МИ   РОДИ

                   ЛЮБОВ,  ДЕЦА  НЕ  МИ  РОДИ,
                          НО  МИ  РОДИ  БЕЗБРОЙ  ВЪЛНЕНИЯ  -  
                   НЕ  МЕН  -  ДУХА  МИ  ОПЛОДИ.
                          А  ТОЙ,  РОДИ  СТИХОТВОРЕНИЯ.

                   НЕ  БЕ  С  МЕН  ЛОША,  НИ  ДОБРА.
                          ДУШАТА  ПРОСТО  МИ  ОТБЛЪСНА  ТИ.
                   В  ИЛЮЗИИТЕ  МИ  УМРЯ.
                          НО  В  ДУМИ,  ТЕ  ВИДЯХ  ВЪЗКРЪСНАЛА.

                   ТИ  ТЯХ  РОДИ  -  ДЕ  ВИК,  ДЕ  СТОН,
                          ДЕ  ПЪК  ПРОКЛЯТИЕ-СТЕНАНИЕ.
                   ДУШАТА  ТИ  БЕ  ТЕХЕН  ДОМ.
                          НО  ТЪЙ  И  НЕ  РАЗБРА...

                                           ПОКЛОН!

                         „ОСТАНАЛОТО   Е  МЪЛЧАНИЕ..."

                   15, НОЕМВРИ, 1992
                   Дамян Дамянов

ЗАЩО И ДНЕС - ДАМЯН ДАМЯНОВ

                                       ЗАЩО   И   ДНЕС

                 ЗАЩО  И  ДНЕС  ТЕ  МИСЛЯ  ПАК  С  ТЪГА?
                        ЗАЩО  И  ДНЕС  ТЕ  ВАДЯ  ПАК  ОТ  ГРОБА
                 НА  СВОЯ  ДУХ,  И  КАТО  ЗЛА  ШЕГА
                        ВИТАЕ  ТВОЯТ  ОБРАЗ,  С  ИМЕ:  „ОБИЧ"?

                 ЗАЩО,  ВЪОБЩЕ,  ЗА  ТЕБ  СЕ  СЕЩАМ  ПАК?
                        ЗА  ТЕБ  -  ЕДНАТА  СЯНКА  МИГНОВЕНА,
                 ЕДИНИЯТ  МЕТЕОРИТЕН  ЗНАК,
                        СВЕТЛИННО  ВРЯЗАЛ  ТЪМНАТА  ВСЕЛЕНА
                 НА  МОЯ  ЧЕРЕН,  НЕПРОГЛЕДЕН  СВОД?

                 И  ТО  -  ПОДИР  ГОДИНИ,  ПОДИР  ВЕЧНОСТ,
                        И  ТО  -  В  ЕДИН  ОТДАВНАШЕН  ЖИВОТ,
                 ЗА  КОЙТО  НЕ  СЪМ  СИГУРЕН  САМ  ВЕЧЕ,
                        ЧЕ  АЗ  СЪМ  ГО  ЖИВЯЛ,  ЧЕ  МОЙ  Е  БИЛ?...

                 ...  ТОГАВА  БЕШЕ  ХУБАВА  И  МЛАДА.
                        СЕГА  СИ  СТАРА,  ГРОЗНА  МОЖЕ  БИ...
                 КАКВАТО  И  ДА  СИ,  АЗ  ДНЕС  НЕ  СТРАДАМ,
                        НЕ  ПЛАЧА,  НЕ  БУДУВАМ  ЦЯЛА  НОЩ  -  
                 ДОРИ  И  ОТ  СЪНЯ  МИ  СИ  ИЗЛЯЗЛА.

                 ОБИЧАШ?  МРАЗИШ?  ВСЕ  МИ  Е  ЕДНО!
                        И  ВЕЧЕ  НИ  ЛЮБОВ,  НИТО  ОМРАЗА
                 КЪМ  ТЕБЕ  ВЪВ  ДУШАТА  СИ  ТАЯ.

                 И  АКО  ВСЕ  ПАК  ПОМНЯ  ТВОЙТО  ИМЕ,
                        И  АКО  ВСЕ  ПАК  ПОМНЯ  КАК,  КОЯ
                 МИ  Е  ДАРИЛА  ВМЕСТО  ОБИЧ  -  РИМИ,
                        ТО  Е  ЗАЩОТО,  ТОЧНО  ЗАРАД  ТЯХ  -  

                 ЗА  ДУМИТЕ  МИ,  ДАДЕНИ  ОТ  ТЕБЕ,
                        ЗА  СПОМЕНА,  ЗА  ЖИВАТА  МЕЧТА,
                 ПРИ  ТЕБ,  ДОШЪЛ  БИХ,  СЪС  БУКЕТ  ЗВЕТЯ.
                        ЗА  ТЕБ,  УМРЯЛ  МОЙ  СВЯТ.  НО  -  НЕПОГРЕБАН.

                 9, април, 1991
                 Дамян Дамянов

РАЗДЯЛА - ДАРА БУБАМАРА

                                       РАЗДЯЛА
          ЗНАМ,  ЧЕ  ЗА  НАС  НЯМА  ПОВЕЧЕ  ВРЕМЕ...
                 ДА  ТЕ  ГУБЯ,  НЕ  УСПЯХ  ДА  СЕ  НАУЧА.
          НЕ  СИ  „БИВШИЯТ",  ДОКАТО  ТЕ  ИМА  В  МЕН,
                 И  НИЩО  НЕ  Е  СВЪРШИЛО...
          КОГАТО  СИ  ОТИДЕШ,  ЗНАМ,  СЛЕДВА  НАЙ-ЛОШОТО!

          ОБЪРНИ  СЕ!!!
                 ПОГЛЕДНИ  МЕ!!!
          НЕ  ВИЖДАШ  ЛИ,  ЧЕ  ПЛАЧА?

          ЗНАЯ,  ЧЕ  НЕ  Е  ЛЕСНО,  НО  ТЕ  МОЛЯ...
                 ОЩЕ  МИНУТКА  ОСТАНИ  ТУК  И  БЪДИ  САМО  МОЙ!
          ПРЕЗ  КОСИТЕ  ТИ  ДА  ПРОКАРАМ  ПРЪСТИ
                 И  ТИХО  ДА  ПРОШЕПНА:  „МИЛИ  МОЙ"!

          ВЕЧЕ  СЪРЦЕТО  НЕ  МЕ  СЛУША,
                 ОБИЧА  ОНЗИ,  КОЙТО  МЕ  ОСТАВЯ...
          А,  ЗА  ТЕБ  ПАЗЯ  ЕДНА  ПОСЛЕДНА  МОЛИТВА:
                 ДА  ТЕ  ОБИЧА  БОГ,  КАКТО  ТЕ  ОБИЧАМ  АЗ!!!

          ЗНАМ,  ЧЕ  КРАЯТ  ЩЕ  Е  ПЪЛЕН  С  БОЛКА...
                 ЗАЩОТО  НЕПОЗНАТИ  ЩЕ  БЪДЕМ  ОТ  УТРЕ...
          ЗАЩО  ДА  ЛЪЖА,  ЧЕ  НЕ  ТЕ  ПОЗНАВАМ?
                 НЕ!  ТОВА  НЕ  МОГА,  НАЛИ  ВСИЧКИ  ЗНАЯТ,
          ЧЕ  ТИ  ЗА  МЕНЕ  БЕШЕ  ВСИЧКО!!!

          ОБЪРНИ  СЕ!!!
                 ПОГЛЕДНИ  МЕ!!!
          НЕ  ВИЖДАШ  ЛИ,  ЧЕ  ПЛАЧА???

          Дара Бубамара

ТОВА Е - НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

                                           ТОВА   Е

                  ДУШАТА  МИ,  ХЛОПНА  ПРЕД  ТЕБЕ  ВРАТА.
                         НЕ  Я  АТАКУВАЙ  НАПРАЗНО.
                  КАКВОТО  ЗАГЪРБИ,  ЗАГЪРБВА  ГО  ТЯ  -  
                         БЕЗОТКАЗНО.

                  НАПРАЗНО  СЕ  ПИТАШ,  КАКВО  СИ  СГРЕШИЛ.
                         ЩОМ,  ТЯ  НЕ  ТЕ  ПУСКА,  СГРЕШИЛ  СИ.
                  СВЕТЪТ  Е  ПРЕПЪЛНЕН  С  РАЗБИТИ  ДУШИ  -  
                         БЕЗ  УМИСЪЛ.

                  И  МОЙТА  СЕ  СЧУПИ.  НО  Я  ЗАЛЕПИХ.
                         В  ПРЕДИШНИЯ  ВИД  Я  ИЗВАЯХ.
                  ВЪЗДЪХНАЛ  ДЪЛБОКО,  ОТРОНИ  СЕ  СТИХ.
                         ТОВА  Е.

                  Надежда Захариева