МОНОЛОГ НА ХАМЛЕТ - ШЕКСПИР

                       МОНОЛОГЪТ   НА   ХАМЛЕТ


            ДА  БЪДЕШ  ИЛИ  НЕ?  ТУЙ  Е  ВЪПРОСЪТ.
            ДАЛИ  Е  ПО-ДОСТОЙНО  ДА  ПОНАСЯШ
            СТРЕЛИТЕ  НА  ЖЕСТОКАТА  СЪДБА,
            ИЛИ  ОБНАЖИЛ  МЕЧ,  ДА  СЕ  ОПЪЛЧИШ
            СРЕЩУ  МОРЕ  ОТ  МЪКИ  И  В  ТАЗ   БИТКА
            ДА  ГИ  ЗАЧЕРКНЕШ  ВСИЧКИ?  СМЪРТ...  ЗАСПИВАНЕ...
            И  ТОЛКОВА...  И  В  ТОЯ  СЪН  ИЗЧЕЗВАТ
            ДУШЕВНИЯТ  ТИ  ГНЕТ  И  ВСИЧКИ  БОЛКИ,
            ИЗМЪЧВАЩИ  ПЛЪТТА  НИ.  ТАКЪВ  ЗАВЪРШЕК  -  
            ОТ  БОГА  ДА  ГО  ПРОСИШ!  СМЪРТ...  ЗАСПИВАНЕ...
            ЗАСПИВАШ...  И  СЪНУВАШ  МОЖЕ  БИ?
            ХА,  ТУК  Е  СПЪНКАТА!  ЗАЩОТО  ТУЙ  -  
            КАКВИ  ЛИ  СЪНИЩА  ЩЕ  НИ  СПОХОДЯТ
            В  ТОЗ  СМЪРТЕН  СЪН ,  КОГАТО  СЕ  ИЗМЪКНЕМ
            ОТ  БРЕННАТА  ОБВИВКА  -  ТО  НИ  СПИРА,
            ТАЗ  МИСЪЛ  ПРАВИ  ЗЕМНИТЕ  НИ  МЪКИ
            ТЪЙ  ДЪЛГОЛЕТНИ.  КОЙ  ТЪРПЯЛ  БИ  ИНАК
            БЕЗЧЕТНИТЕ  КАМШИЦИ  НА  ВЕКА  НИ:
            НЕПРАВДИТЕ  НА  НАГЛИЯ  ПОТИСНИК,
            ВИСОКОМЕРИЕТО  НА  РОДА,
            СЪЛЗИТЕ  НА  ОТРИТНАТАТА  ОБИЧ,
            БАВЕЖА  НА  ЗАКОНА,  ПРОИЗВОЛА
            НА  ТЛЪСТИЯ  ЧИНОВНИК,  ЗЛИЯ  ПРИСМЕХ,
            СЪС  КОЙТО  НЕДОСТОЙНИЯТ  ЗАПЛАЩА
            НА  ТИХАТА  ЗАСЛУГА  -  ВСИЧКО  ТУЙ,
            КОГАТО  ЕДНО  БОДВАНЕ  ТУК  ВЛЯВО
            ОЧИСТВА  СМЕТКИТЕ  НИ?  КОЙ  БИ  ПЪШКАЛ
            ПОД  БРЕМЕТО  НА  ОТМИЛЯЛ  ЖИВОТ,
            АКО  НЕ  БЕШЕ  ТОЗИ  СТРАХ  ПРЕД  НЕЩО
            ЗАД  ГРОБА,  В  НЕОТКРИТАТА  СТРАНА,
            ОТДЕТО  НИКОЙ  ПЪТНИК  СЕ  НЕ  ВРЪЩА?
            ТОЙ  СМАЗВА  ВОЛЯТА  НИ  И  НИ  КАРА
            ДА  СЕ  МИРИМ  С  ПОЗНАТИТЕ  БЕДИ,
            НАМЕСТО  ДА  ЛЕТИМ  КЪМ  НЕПОЗНАТИ.
            ТЪЙ  РАЗМИСЪЛЪТ  ПРАВИ  НИ  ПЪЗЛИВЦИ
            И  РУМЕНИЯТ  ЦВЯТ  НА  МЪЖЕСТВОТО
            ПОСЪРВА  ПОД  ОТРОВНОТО  БЕЛИЛО
            НА  МНОГОТО  МЪДРУВАНЕ.  И  ЕТО,
            МЕЧТИ  ВИСОКИ,  ПОЧИНИ  С  РАЗМАХ
            ОТБИВАТ  СЕ  ВСТРАНИ  И  ГУБЯТ  ПРАВО
            ДА  СЕ  ЗОВАТ  „ДЕЛА"!...  НО  ТИХО!  ЕЙ  Я
            КРАСИВАТА  ОФЕЛИЯ!...  О,  НИМФО,
            В  МОЛЕНИЯТА  СИ  КЪМ  НЕБЕТО
            СПОМНИ  ЗА  ВСИЧКИ  МОИ  ГРЕХОВЕ!


            Превод: Валери Петров