понеделник, 30 януари 2012 г.

НАШЕТО ВРЕМЕ - ВЕРНЕР БРОЙНИГ

                          НАШЕТО  ВРЕМЕ

          ЦЪФТЕЛИ  СА  СИГУРНО  ДИВНО  ЦВЕТЯТА
          И  ПРЕДИ  ВЕКОВЕ,  В  ЕСЕНТА
          ЗВУЧАЛА  Е  С  НОЩНИЯ  ВЯТЪР
          НА  НЕЧИЯ  МЛАДА  ЛЮБОВ  П Е С Е Н Т А.

          И  ЧУЧУЛИГИ  ЩЕ  ПОРЯТ  НЕБЕТО
          СЛЕД  ХИЛЯДИ  ГОДИНИ  ДОРИ,
          ЗЕМЯТА  ЩЕ  БЪДЕ  ДАЛЕЧ  ПО-ПРИВЕТНА,
          ПО-ТОПЛО  ЧОВЕШКИЯТ  ВЗОР  ЩЕ  ЗАРИ.

          НО  ТОЛКОВА  БЛИЗКО  ДО  ТАЯ  ПЛАНЕТА  ЕДВА  ЛИ
          СА  СЛИЗАЛИ  НЯКОГА  ТИЯ  ЗВЕЗДИ,
          НЕБЕТО  ПЪК  СИГУРНО  НЕ  Е  ВИДЯЛО
          ПОДОБНО   Н А Ч А Л О   ПРЕДИ.

          НЕ  Е  БИЛА  ЛЮБОВТА  НИ  ТАКА  ЗАСТРАШЕНА,
          НО  И  ВЕЛИКА,  КАКВАТО  Е  В  НАШИЯ  ВЕК;
          ЧОВЕКЪТ  ЗАПОЧВА  СЕГА  ЧАК,  ВЪВ  НАШИТЕ
          ДНИ  УСТРЕМЕНИ,  ДА  БЪДЕ   Ч О В Е К.

        
          И  СЛЕД  ХИЛЯДОЛЕТИЯ  МЛАДИТЕ  ХОРА
          ЩЕ  СЕ  ЦЕЛУВАТ,  НО  С  ТЯХ  ТУЙ  НЕ  ЩЕ  СЕ  ПОВТОРИ:
          ВЕЧЕ  ДА  ЛЮБЯТ  ОТКРИТО  И  С  ПРАВО,
          НО  ПАК  ДА  СА  ДЛЪЖНИ  ДА  ХРАНЯТ    Н Е Н А В И С Т.

          Превод от немски:
          Димитър Стоевски

Няма коментари:

Публикуване на коментар