ЗИМЕН СТУД
СЛУШАЙ, СНОЩНИЯТ ШУМ ЗАД ВРАТИТЕ
И ТОВА, ЩО СМЕ ВЗЕЛИ ЗА ВЯТЪРА,
БИЛО ТЕЖКИЯ ЗВЪН НА КОПИТАТА
И ДЪЛБОКИЯ ГЛАС НА ЗЕМЯТА.
СНОЩИ СКРИШОМ СЪС КОНЯ ПРЕМИНАЛ,
НЕОТСЕДНАЛ, ПОГЛЕДНАЛ В ПРОЗОРЕЦА,
ВЪЗ СТЪКЛОТО ДЪХЪТ МУ ЗАСТИНАЛ,
СВОЯ БЯЛ ПЛАЩ ЗАХВЪРЛИЛ НА ДВОРА.
С ТЕЖЪК УДАР РАЗТВОРИЛ ВРАТАТА,
КОЛКО СИЛА Е ИМАЛ, ЗАМАХНАЛ
И ЗАБОЛ: ДЕСЕТ НОЖА ПОД СТРЯХАТА
И ЕДИН - ВЪВ СЪРЦЕТО НА ТАТКА.
НИЕ - СЛАБИТЕ, ЩО СМЕ МУ СТОРИЛИ?
НЯМА ТАТКО МИ ВЕЧЕ ДА СТАНЕ!
НА ГЛАВАТА ТИ КАЦНАЛА ВРАНА:
МАЙКО! - ЧЕРНАТА КЪРПА ОТГОРЕ.
1925
Няма коментари:
Публикуване на коментар