НАШЕТО ВРЕМЕ - ВЕРНЕР БРОЙНИГ

                          НАШЕТО  ВРЕМЕ

          ЦЪФТЕЛИ  СА  СИГУРНО  ДИВНО  ЦВЕТЯТА
          И  ПРЕДИ  ВЕКОВЕ,  В  ЕСЕНТА
          ЗВУЧАЛА  Е  С  НОЩНИЯ  ВЯТЪР
          НА  НЕЧИЯ  МЛАДА  ЛЮБОВ  П Е С Е Н Т А.

          И  ЧУЧУЛИГИ  ЩЕ  ПОРЯТ  НЕБЕТО
          СЛЕД  ХИЛЯДИ  ГОДИНИ  ДОРИ,
          ЗЕМЯТА  ЩЕ  БЪДЕ  ДАЛЕЧ  ПО-ПРИВЕТНА,
          ПО-ТОПЛО  ЧОВЕШКИЯТ  ВЗОР  ЩЕ  ЗАРИ.

          НО  ТОЛКОВА  БЛИЗКО  ДО  ТАЯ  ПЛАНЕТА  ЕДВА  ЛИ
          СА  СЛИЗАЛИ  НЯКОГА  ТИЯ  ЗВЕЗДИ,
          НЕБЕТО  ПЪК  СИГУРНО  НЕ  Е  ВИДЯЛО
          ПОДОБНО   Н А Ч А Л О   ПРЕДИ.

          НЕ  Е  БИЛА  ЛЮБОВТА  НИ  ТАКА  ЗАСТРАШЕНА,
          НО  И  ВЕЛИКА,  КАКВАТО  Е  В  НАШИЯ  ВЕК;
          ЧОВЕКЪТ  ЗАПОЧВА  СЕГА  ЧАК,  ВЪВ  НАШИТЕ
          ДНИ  УСТРЕМЕНИ,  ДА  БЪДЕ   Ч О В Е К.

        
          И  СЛЕД  ХИЛЯДОЛЕТИЯ  МЛАДИТЕ  ХОРА
          ЩЕ  СЕ  ЦЕЛУВАТ,  НО  С  ТЯХ  ТУЙ  НЕ  ЩЕ  СЕ  ПОВТОРИ:
          ВЕЧЕ  ДА  ЛЮБЯТ  ОТКРИТО  И  С  ПРАВО,
          НО  ПАК  ДА  СА  ДЛЪЖНИ  ДА  ХРАНЯТ    Н Е Н А В И С Т.

          Превод от немски:
          Димитър Стоевски

ЕСЕННО ЗАВРЪЩАНЕ - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                     ЕСЕННО   ЗАВРЪЩАНЕ

            МОЙТО  ЕСЕННО  СКРЪБНО  ЗАВРЪЩАНЕ
            ПОДИР  ТОЛКОВА  ПРОЛЕТНИ  ДНИ
            В  БЕЗУТЕШНАТА  БАЩИНА  КЪЩА
            С  БОЯДИСАНИ  ЖЪЛТО  СТЕНИ.

            КОЛКО  МНОГО  ГОДИНИ  СА  МИНАЛИ
            ПО  НЕРАВНИЯ  ТЯГОСТЕН  ПЪТ,
            ДЕТО  ДНЕС  МОЙТЕ  СТЪПКИ  ПУСТИННИ
            КАТО  ВОПЛИ  САМОТНО  ЗВУЧАТ!

            ДЪРВЕСАТА  СА  СЯКАШ  ИЗЛЕЗНАЛИ
            ДА  МЕ  СРЕЩНАТ  С  ПРОСТРЕНИ  РЪЦЕ,
            ТЕ  МИНАВАТ  КРАЙ  МЕНЕ  И  ЧЕЗНАТ
            С  ОЗАРЕНО  ОТ  ПУРПУР  СЪРЦЕ.

            А  ПРЕЗ  ТЕХНИТЕ  КЛОНИ  ЗАПРЕЧЕНИ
            ВЕХНЕ  КЪЩАТА  С  ЖЪЛТИ  СТЕНИ
            КАТО  НЯКАКЪВ  СПОМЕН  ДАЛЕЧЕН,
            КАТО  СПОМЕН  ОТ  МИНАЛИ  ДНИ.

            1924

ПЪТ - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                                      ПЪТ

                ЗИМЕН  ПЪТ,  ТИ  ПРЕКОСВАШ  ПУСТИННИТЕ
                И  БЕЗБРЕЖНИ  ДОЛИНИ  ОТ  СНЯГ.
                ДВЕ  ДЪЛБОКИ  БРАЗДИ  -  ВЕРЕН  ЗНАК,
                ЧЕ  ПО  ТЕБЕ  КОЛА  Е  ПРЕМИНАЛА.

                В  ТАЗИ  ЗИМА  СЪС  ЛЮТИ  ВИЕЛИЦИ
                КОЙ  Е  МИНАЛ?  ЗАЩО?  НАКЪДЕ?
                КОЙ  Е  СЛОЖИЛ  ЗЛОВЕЩИ  СЛЕДИ
                ВЪЗ  СНЕГА  НА  ПОЛЕТАТА  БЕЛИ?

                ПОД  БЕЗКРАЙНИТЕ  ВОПЛИ  НА  ВЯТЪРА,
                СРЕД  ДЪЛБОКА  И  ГЛУХА  МЪГЛА
                Е  ПРЕМИНАЛА  ЧЕРНА  КОЛА
                И  СА  СКЪРЦАЛИ  ТУК  КОЛЕЛАТА  Й.

                СТАРИ,  МЪРШАВИ  КРАНТИ  СА  ВЛАЧИЛИ
                ПОЖЪЛТЯЛ  КАТО  ВОСЪК  МЪРТВЕЦ
                И  ВЪВ  КРЪГ  КАТО  ЧЕРЕН  ВЕНЕЦ
                ЧЕРНИ  ВРАНИ  НАД  НЕГО  СА  ГРАЧИЛИ.

                ДЪРВЕСА,  СЯКАШ  СЛЕД  ПОГРЕБЕНИЕ...
                ВИЙ  СЕ  ВРЪЩАТЕ  В  ЗИМНИЯ  ПЪТ
                И  ЖАЛЕЙНИТЕ  ДРЕХИ  ВИСЯТ
                ПО  ВАШИТЕ  КЛОНИ  СЛОМЕНИ.

                1925

ЗИМЕН СТУД - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                            ЗИМЕН   СТУД

             СЛУШАЙ,  СНОЩНИЯТ  ШУМ  ЗАД  ВРАТИТЕ
             И  ТОВА,  ЩО  СМЕ  ВЗЕЛИ  ЗА  ВЯТЪРА,
             БИЛО  ТЕЖКИЯ  ЗВЪН  НА  КОПИТАТА
             И  ДЪЛБОКИЯ  ГЛАС  НА  ЗЕМЯТА.

             СНОЩИ  СКРИШОМ  СЪС  КОНЯ  ПРЕМИНАЛ,
             НЕОТСЕДНАЛ,  ПОГЛЕДНАЛ  В  ПРОЗОРЕЦА,
             ВЪЗ  СТЪКЛОТО  ДЪХЪТ  МУ  ЗАСТИНАЛ,
             СВОЯ  БЯЛ  ПЛАЩ  ЗАХВЪРЛИЛ  НА  ДВОРА.

             С  ТЕЖЪК  УДАР  РАЗТВОРИЛ  ВРАТАТА,
             КОЛКО  СИЛА  Е  ИМАЛ,  ЗАМАХНАЛ
             И  ЗАБОЛ:  ДЕСЕТ  НОЖА  ПОД  СТРЯХАТА
             И  ЕДИН  -  ВЪВ  СЪРЦЕТО  НА  ТАТКА.

             НИЕ  -  СЛАБИТЕ,  ЩО  СМЕ  МУ  СТОРИЛИ?
             НЯМА  ТАТКО  МИ  ВЕЧЕ  ДА  СТАНЕ!
             НА  ГЛАВАТА  ТИ  КАЦНАЛА  ВРАНА:
             МАЙКО!  -  ЧЕРНАТА  КЪРПА  ОТГОРЕ.

             1925

НИЩИЙ ДУХОМ - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                             НИЩИЙ   ДУХОМ

                 АКО  НЕ  БЯХ  ОСТАНАЛ  ГЛУХ  КЪМ
                 ПОВЕЛЯТА  НА  ЛЮБОВТА,
                 АЗ  БИХ  СЕ  СПОДОБИЛ  В  СВЕТА
                 С  БЛАЖЕНСТВОТО  НА  НИЩИЙ  ДУХОМ.

                 АЗ  БИХ  ЖИВЕЕЛ  КАТО  НЕКОЙ
                 НЕЗНАЕН,  ВЕСЕЛ  ОБУЩАР
                 И  БИХ  СЪС  ПЕСЕН  НА  УСТА
                 КОВАЛ  ОБУЩАТА  НА  ВСЕКИ.

                 И  ВЕЧЕР  БИХ  СЕ  ВРЪЩАЛ  МОРЕН
                 ПРИ  СВОИТЕ  ДЕЦА,  ЖЕНА
                 И,  ВЯРВАМ,  ВИЖДАЛ  БИХ  В  СЪНЯ
                 НА  РАЯ  ПОРТИТЕ  РАЗТВОРЕНИ.

                 НЕ  БИ  СИВЕЕЛА  ТЪЙ  ЛЕКО
                 ТОГАВА  МОЯТА  КОСА
                 ОТ  МЪКАТА  И  СТАРОСТТА
                 И  ОТ  ПРАХА  НА  БИБЛИОТЕКИТЕ.

                 1926

МОНОЛОГ НА ХАМЛЕТ - ШЕКСПИР

                       МОНОЛОГЪТ   НА   ХАМЛЕТ


            ДА  БЪДЕШ  ИЛИ  НЕ?  ТУЙ  Е  ВЪПРОСЪТ.
            ДАЛИ  Е  ПО-ДОСТОЙНО  ДА  ПОНАСЯШ
            СТРЕЛИТЕ  НА  ЖЕСТОКАТА  СЪДБА,
            ИЛИ  ОБНАЖИЛ  МЕЧ,  ДА  СЕ  ОПЪЛЧИШ
            СРЕЩУ  МОРЕ  ОТ  МЪКИ  И  В  ТАЗ   БИТКА
            ДА  ГИ  ЗАЧЕРКНЕШ  ВСИЧКИ?  СМЪРТ...  ЗАСПИВАНЕ...
            И  ТОЛКОВА...  И  В  ТОЯ  СЪН  ИЗЧЕЗВАТ
            ДУШЕВНИЯТ  ТИ  ГНЕТ  И  ВСИЧКИ  БОЛКИ,
            ИЗМЪЧВАЩИ  ПЛЪТТА  НИ.  ТАКЪВ  ЗАВЪРШЕК  -  
            ОТ  БОГА  ДА  ГО  ПРОСИШ!  СМЪРТ...  ЗАСПИВАНЕ...
            ЗАСПИВАШ...  И  СЪНУВАШ  МОЖЕ  БИ?
            ХА,  ТУК  Е  СПЪНКАТА!  ЗАЩОТО  ТУЙ  -  
            КАКВИ  ЛИ  СЪНИЩА  ЩЕ  НИ  СПОХОДЯТ
            В  ТОЗ  СМЪРТЕН  СЪН ,  КОГАТО  СЕ  ИЗМЪКНЕМ
            ОТ  БРЕННАТА  ОБВИВКА  -  ТО  НИ  СПИРА,
            ТАЗ  МИСЪЛ  ПРАВИ  ЗЕМНИТЕ  НИ  МЪКИ
            ТЪЙ  ДЪЛГОЛЕТНИ.  КОЙ  ТЪРПЯЛ  БИ  ИНАК
            БЕЗЧЕТНИТЕ  КАМШИЦИ  НА  ВЕКА  НИ:
            НЕПРАВДИТЕ  НА  НАГЛИЯ  ПОТИСНИК,
            ВИСОКОМЕРИЕТО  НА  РОДА,
            СЪЛЗИТЕ  НА  ОТРИТНАТАТА  ОБИЧ,
            БАВЕЖА  НА  ЗАКОНА,  ПРОИЗВОЛА
            НА  ТЛЪСТИЯ  ЧИНОВНИК,  ЗЛИЯ  ПРИСМЕХ,
            СЪС  КОЙТО  НЕДОСТОЙНИЯТ  ЗАПЛАЩА
            НА  ТИХАТА  ЗАСЛУГА  -  ВСИЧКО  ТУЙ,
            КОГАТО  ЕДНО  БОДВАНЕ  ТУК  ВЛЯВО
            ОЧИСТВА  СМЕТКИТЕ  НИ?  КОЙ  БИ  ПЪШКАЛ
            ПОД  БРЕМЕТО  НА  ОТМИЛЯЛ  ЖИВОТ,
            АКО  НЕ  БЕШЕ  ТОЗИ  СТРАХ  ПРЕД  НЕЩО
            ЗАД  ГРОБА,  В  НЕОТКРИТАТА  СТРАНА,
            ОТДЕТО  НИКОЙ  ПЪТНИК  СЕ  НЕ  ВРЪЩА?
            ТОЙ  СМАЗВА  ВОЛЯТА  НИ  И  НИ  КАРА
            ДА  СЕ  МИРИМ  С  ПОЗНАТИТЕ  БЕДИ,
            НАМЕСТО  ДА  ЛЕТИМ  КЪМ  НЕПОЗНАТИ.
            ТЪЙ  РАЗМИСЪЛЪТ  ПРАВИ  НИ  ПЪЗЛИВЦИ
            И  РУМЕНИЯТ  ЦВЯТ  НА  МЪЖЕСТВОТО
            ПОСЪРВА  ПОД  ОТРОВНОТО  БЕЛИЛО
            НА  МНОГОТО  МЪДРУВАНЕ.  И  ЕТО,
            МЕЧТИ  ВИСОКИ,  ПОЧИНИ  С  РАЗМАХ
            ОТБИВАТ  СЕ  ВСТРАНИ  И  ГУБЯТ  ПРАВО
            ДА  СЕ  ЗОВАТ  „ДЕЛА"!...  НО  ТИХО!  ЕЙ  Я
            КРАСИВАТА  ОФЕЛИЯ!...  О,  НИМФО,
            В  МОЛЕНИЯТА  СИ  КЪМ  НЕБЕТО
            СПОМНИ  ЗА  ВСИЧКИ  МОИ  ГРЕХОВЕ!


            Превод: Валери Петров

АЗ НЕ ОБИЧАМ - ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

                                АЗ   НЕ   ОБИЧАМ

                  АЗ  НЕ  ОБИЧАМ  ИЗХОДА  ФАТАЛЕН
                  И  НЯМА  ДА  МИ  ПИСНЕ  ДА  СЪМ  ЖИВ.
                  И  МРАЗЯ  СЕ,  КОГАТО  СЪМ  ПЕЧАЛЕН,
                  КОГАТО  ПЕЯ,  А  НЕ  СЪМ  ЩАСТЛИВ.

                  АЗ  ХЛАДНИЯ  ЦИНИЗЪМ  НЕ  ОБИЧАМ
                  (НЕ  ВЯРВАМ  ВЪВ  ВЪЗТОРГА  ВЪОБЩЕ!),
                  ПРЕЗ  РАМОТО  МИ  НЯКОЙ  ДА  НАДНИЧА,
                  ПИСМАТА  МИ  ДРУГ  ДА  ГИ  ЧЕТЕ.

                  АЗ  МРАЗЯ  РАЗГОВОРИ  ПОЛУСМЕЛИ,
                  ПОЛУНЕЩА  ДА  ШЕПНАТ  С  ПОЛУГЛАС.
                  АЗ  НЕНАВИЖДАМ  В  ГРЪБ  КОГАТО  СТРЕЛЯТ,
                  КОГАТО  В  УПОР  СТРЕЛЯТ  -  МРАЗЯ  АЗ.

                  АЗ  НЕ  ОБИЧАМ  С  КЛЮКИ  ДА  СЕ  КАЛЯМ,
                  А  СЪЩО  И  СЪМНЕНИЕТО  ЗЛО.
                  АЗ  НЕ  ОБИЧАМ  ЗМИЙСКИ  ДА  МЕ  ГАЛЯТ,
                  С  ЖЕЛЯЗО  ДА  МИ  СТЪРЖАТ  ПО  СТЪКЛО.

                  АЗ  МРАЗЯ  СИТИТЕ  ДУШИЧКИ,  СВИТИ,
                  АЗ  ПРЕДПОЧИТАМ  ИСТИНСКИЯ  РИСК.
                  ДА  БЪДЕШ  ЧЕСТЕН  ВЕЧЕ  Е  СЪБИТИЕ
                  И  ЧЕСТ  Е  ДНЕС  ДА  БЪДЕШ  ТИ  СПЛЕТНИК.


                  АЗ  МРАЗЯ  СЧУПЕНИ  КРИЛА  ДА  ВИЖДАМ,
                  ИЗПИТВАМ  ЖАЛ,  НО  САМО  КЪМ  ХРИСТА.
                  НАСИЛИЕТО  КАКТО  НЕНАВИЖДАМ,
                  ТАКА  И  НЕНАВИЖДАМ  СЛАБОСТТА.


                  И  МРАЗЯ  СЕ,  КОГАТО  СЕ  СТРАХУВАМ.
                  КОГАТО  БИЯТ   НЯКОЙ  БЕЗ  ВИНА.
                  КОГАТО  ВЪВ  ДУШАТА  МИ  НАХЛУВАТ
                  И  В  НЕЯ  ХРАЧАТ  СВОЯТА  ЗЛИНА.


                  АЗ  МРАЗЯ  -  И  МАНЕЖИ,  И  АРЕНИ  -  
                  ТАМ  СМЕНЯТ  МИЛИОНА  ЗА  ПЕТАК.
                  ДОРИ  СЛЕД  НАЙ-ГОЛЕМИТЕ  ПРОМЕНИ
                  АЗ  НЯМА  ДА  ГИ  ЗАОБИЧАМ  ПАК.


                  Превод от руски:
                  Румен Леонидов