ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО - ТАНЯ ИЛИЕВА

                           ВЪЗКРЕСЕНИЕ   ХРИСТОВО

               ВЪЗКРЪСНА  ТОЙ  ЗА  НАС!   ЗА  ВСИЧКИ  ХОРА:
        ЕДИН  Е!   СЪС  НЕЛЕКА  Е  СЪДБА!
        БЛАГОСЛОВЕН   ДА  Е,  ЧЕ  ТОЙ  Е  СИН  НА  БОГА!
        ПОНЕСЪЛ  НА  ПЛЕЩИТЕ  СИ ...   СВЕТА!

               ПОНЕСЪЛ  КРЪСТА  САМ,  НА  ВСИЧКИ  ЛЮДЕ!
        НЕ  ЧУВСТВА  ТЕЖЕСТТА  МУ  КЪМ  ВЪРХА!
        ПРЕДАДЕН  БИЛ,  БЕЗ  КАПКА  ЖАЛ,  ОТ  ЮДА,
        ПОЖЕРТВАЛ  СЕ  ЗА  СВОИТЕ  ЧЕДА!

               НА  ТОЗИ  КРЪСТ,  ТАМ  ГОРЕ,  ПРИКОВАН  Е!
        СЪС  КЛИНОВЕ,  РАЗЯЖДАЩИ  ПЛЪТТА!
        НО  СИЛЕН  БИЛ,  НЕ  ЧУВСТВАЛ  РАЗКАЯНИЕ!
        ПРИЕЛ  С  ПОКОРСТВО  СВОЯТА  СЪДБА!

               „АЗ  ЩЕ  СЕ  ВЪРНА"  -  КАЗАЛ!  -  „ЩЕ  ВЪЗКРЪСНА,
        ЧЕ  МОЯТ  ПЪТ  НЕ  СВЪРШВА  ТУК,  СЕГА!
        МАКАР  ДА  МЕ  РАЗПЪНАХТЕ  НА  КРЪСТА,
        АЗ  ПАК  ЩЕ  ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ:  ...  ДОБРОТА!"

               ТОЙ  УЧЕЛ  ХОРАТА  ДА  ЛЮБЯТ,  ДА  НЕ  МРАЗЯТ
        И  ДА  ПОМАГАТ  НА  БЛИЖНИЯ  В  БЕДА!
        СЛОВАТА  МУ  ЖЕЛАЛ  НАВРЕД  ДА  СЕ  ПОВТАРЯТ,
        ДА  СЛЕДВАТ  БОЖИИТЕ  ДЕСЕТ  ПРАВИЛА!

               СЪС  СЛОЖНА  МИСИЯ  ДОШЪЛ  Е  СРЕД  НАРОДА!
        ДАЛИ  ИСУС  ПОСТИГНАЛ  СВОЙТА  ЦЕЛ?
        НАЛИ  В  СТРЕМЕЖА  СИ  ДА  НИ  НАПРАВИ  ХОРА,
        САМИЯТ  ТОЙ,  СРЕД  НАС  НЕ  ОЦЕНЕН?

               ТУК  ПАК  ГО  ВЪРНА  ВЯРАТА  В  ДОБРОТО!
        ТОЙ  ЗНАЕЛ,  ЧЕ  НЕ  СВЪРШЕН  Е  СВЕТА!
        МАКАР,  ЧЕ  НАПОСЛЕДЪК  ГОСПОДАР  Е  ЗЛОТО,
        НЕ  СПИРАЛ  ДА  РАЗПРЪСКВА  КРАСОТА:

              ТОЙ  НОСИ  МИР  И  СВЕТЛИНАТА  ВЪВ  ДУШИТЕ,
       ПО  ПЪТЯ  КАМЕНИСТ  НИ  ВОДИ  ЗА  РЪЦЕ!
       НАДЕЖДАТА  И  ВЯРАТА  ПОСТАВЯ  ВЪВ  ОЧИТЕ
       И  НЕКА  ВСЕКИ  ПАЗИ  ГО  ВЪВ  СВОЕТО  СЪРЦЕ!

       Таня Илиева 

ВЕЛИКДЕН - ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК

                              ВЕЛИКДЕН  -  ХРИСТИЯНСКИ   ПРАЗНИК

ПЪРВИЯТ  И  НАЙ-ГОЛЯМ  ОТ  ПРАЗНИЦИТЕ  НА  НОВОЗАВЕТНАТА  ЦЪРКВА  Е  ВЕЛИКДЕН,  ИЛИ  ВЪЗКРЕСЕНИЕ  ХРИСТОВО.

ВЕЛИКДЕН  Е  ДЕНЯТ,  В  КОЙТО  ХРИСТИЯНИТЕ  ПРАЗНУВАТ  ВЪЗКРЕСЕНИЕТО  НА  СИНА  БОЖИ  ИИСУС  ХРИСТОС.

ПРАЗНУВАНЕТО  НА  ВЕЛИКДЕН  ДАТИРА  ОТ  325-ГОДИНА  -  ОТ  ПЪРВИЯ  ВСЕЛЕНСКИ  СЪБОР.

ПОДГОТОВКАТА  МУ  ЗА  ЧЕСТВАНЕТО  ЗАПОЧВА  В  СЕДМИЦАТА  ПРЕДИ  ВЕЛИКДЕН,  НАРИЧАНА  „СТРАСТНА  СЕДМИЦА".

ПРАЗНУВА  СЕ  ТРИ  ДНИ.

ВЕЧЕРТА  ПРЕДИ  ПОЛУНОЩ  В  СЪБОТА,  СЕ  ОТСЛУЖВА  ТЪРЖЕСТВЕНО  БОГОСЛУЖЕНИЕ.  
ВСИЧКИ  СВЕТЛИНИ  В  ХРАМА  СЕ  ИЗГАСЯВАТ  И  МАЛКО  ПРЕДИ  ПОЛУНОЩ,  СВЕЩЕНИКЪТ  ИЗНАСЯ  ЗАПАЛЕН  ТРИСВЕЩНИК,  С  ДУМИТЕ: 

/ПЕЕЙКИ/  „ПРИЙДИТЕ,   ПРИЙДИТЕ  СВЕТ,  ОТ  НЕВЕЧЕРНАГО  СВЕТА  И  ПРОСЛАВИТЕ  ХРИСТА,  ВОСКРЕСШАГО  ИЗ  МЕРТВИХ".

ПОСЛЕДОВАНИЕТО,  СВЪРЗАНО  СЪС  ЗАПАЛВАНЕТО  НА  СВЕЩИТЕ,  Е  ЗАИМСТВАНО  ОТ  ПОДОБНО,  КОЕТО  СЕ  ИЗВЪРШВА  В  ЙЕРУСАЛИМ,  ПРИ  СЛИЗАНЕТО  НА  БЛАГОДАТНИЯ  ОГЪН.

ОТ  ТРИСВЕЩНИКА  ВСИЧКИ  ПРИСЪСТВАЩИ,  ПАЛЯТ  СВОИТЕ  СВЕЩИ,  КОИТО  ПО  ТРАДИЦИЯ  НОСЯТ  ПО  ДОМОВЕТЕ  СИ  ДА  ДОГОРЯТ.

ПРИ  ПЕЕНЕ  НА  ТРОПАРА „ВОСКРЕСЕНИЕ  ТВОЕ  ХРИСТЕ СПАСЕ",  ВСИЧКИ  ИЗЛИЗАТ  ОТ  ХРАМА.

ТОЧНО  В  ПОЛУНОЩ  И  ИЗВЪН  ХРАМА,  ПРИ  БИЕНЕ  НА  КАМБАНИТЕ,  СВЕЩЕНИКЪТ  ОБЯВЯВА  ВЪЗКРЕСЕНИЕТО  С  ДУМИТЕ  „ХРИСТОС  ВОСКРЕСЕ".

ПРИ  ОБЯВЯВАНЕТО  НА  ВЪЗКРЕСЕНИЕТО,  СЕ  ПЕЕ  ПРАЗНИЧНИЯ  ТРОПАР  И  СЕ  ОБИКАЛЯ  КРЪСТОПОКЛОННО  ИКОНАТА  НА  ВЪЗКРЕСЕНИЕТО,  ПОЛОЖЕНА  НА  СПЕЦИАЛЕН  АНАЛОЙ,  СЛЕД  ТОВА  СЕ  ЧЕТЕ  ЕВАНГЕЛИЕ  И  АПОСТОЛ.

ПОСЛЕ  СВЕЩЕНИКЪТ  ЧУКА  НА  ХРАМОВИТЕ  ВРАТА  С  КРЪСТА  ПРИ  ДУМИТЕ  „ОТВОРЕТЕ  СЕ  АДОВИ  ВРАТА  ДА  ВЛЕЗЕ  ЦАРЯТ  НА  СЛАВАТА",  НА  КОЕТО  ПОДУЧЕНО  ЛИЦЕ  ОТВРЪЩА:  „КОЙ  Е  ТОЗИ  ЦАР  СЛАВИ?".  

ХОРАТА  ВЛИЗАТ  С  ПЕСНОПЕНИЯ  В  ХРАМА,  ЗА  ДА  СЕ  ИЗВЪРШИ  ЛИТУРГИЯТА  НА  ПРАЗНИКА.

ВЕЛИКДЕН  НЕ  ПРИКЛЮЧВА  ИЗЦЯЛО  В  РАМКИТЕ  НА  ПОСОЧЕНИТЕ  ТРИ  ДНИ.

В  ПЕРИОДА,  МЕЖДУ  НЕГО  И  ПЕТДЕСЕТНИЦА,  ТРАДИЦИОННИЯТ  ПОЗДРАВ  Е  „ХРИСТОС  ВОСКРЕСЕ!".

ЧЕСТИТ    ВЕЛИКДЕН,   ЧЕСТИТО    ВЪЗКРЕСЕНИЕ    ХРИСТОВО!!!

                                ХРИСТОС   ВОСКРЕСЕ!!!

ДАНО ВСИЧКИ  НИЕ  
                 УСПЕЕМ  ДА  ВЪЗКРЕСИМ,  
                                    ПОНЕ  МАЛКА  ЧАСТИЦА  
                                                              ОТ  ДОБРОТО  В  СЕБЕ  СИ!!!


Ambroziia 

ПРОЛЕТТА В ДУШАТА МИ - ДЕШКА ЛЮЦКАНОВА

                     ПРОЛЕТТА   В   ДУШАТА   МИ

            РАЗЛЮЛЕНИ  УХАНИЯ  СЕ  ДОКОСВАТ  И  БЯГАТ
                   ПРЕЗ  РЪЦЕТЕ  МИ,  КРАЙ  ОЧИТЕ  МИ  ТЪМНИ.
            И  ЗЮМБЮЛИТЕ  ЗВЕТНИ  ОБРЪЧИ  СТЯГАТ,
                   ЗА  УСМИВКИТЕ,  ТОЧНО  ПО  СЪМНАЛО.

            ПТИЧКИ  В  ЧЕРНО,  ЧЕРТАЯТ  НЕБЕТО,
                   И  ЛЪЧИТЕ  НА  СЛЪНЦЕТО  РАННО
            СЕ  ЗАБИВАТ  БЕЗГРЕШНО  В  СЪРЦЕТО, 
                   ЗА  НАГРАДА,  ЧЕ  СТАНАХ  ТЪЙ  РАНО.

            ВЕТРОВЕТЕ  МЕ  СПРЯХА  ДА  ДИШАМ,
                   ЛЮБОВТА  СЕ  РАЗНЕСЕ  ВЪВ  ПОЛЕТ.
            СЕДНАХ  МАЛКО,  ТАКА,  ДА  ПОПИША,
                   ЗА  ДОШЛАТА,  В  ДУШАТА  МИ  ПРОЛЕТ!

            Дешка Люцканова

ЛЮБОВ СЪС ДЪХ НА ПРОЛЕТ - ДЕШКА ЛЮЦКАНОВА

                       ЛЮБОВ   СЪС   ДЪХ   НА   ПРОЛЕТ

                     НЕМЕЯ  ОТ  СЛЪНЧЕВИ  УСТНИ.
                            ПОТРЪПВАМ  ОТ  ПРОЛЕТЕН  ВЯТЪР.
                     ЗЮМБЮЛИТЕ  ВПЛИТАМ  ИЗКУСНО
                            И  ДАВАМ  ЖИВОТ  НА  ЦВЕТЯТА.

                     ПОЛИТВАМ  СЪС  ЛЕКА  УСМИВКА.
                            РИСУВАМ  СЪРЦА  ПО  НЕБЕТО.
                     ЗАПЯ  МИ  ЩУРЧЕТО  ЩАСТЛИВО,
                            В  ЗЕЛЕНО  СЕ  ШИРНА  ПОЛЕТО.

                     ЕДНА  СЪМ  ТАКАВА  -  БЕЗГРИЖНА,
                            ПОСЛЕДНОТО  „ЧЕРНО"  ИЗГУБИХ...
                     И  ВСИЧКО  ВЪВ  РОЗОВО  ВИЖДАМ!
                            НА  ПРОЛЕТ  ОТНОВО  СЕ  ВЛЮБИХ!

                     Дешка Люцканова

ПРОЛЕТ - ПЕПИ УРДОВА

                                ПРОЛЕТ

             ТЯ  ИДВА  ДА  ТИ  КАЖЕ:  „УСМИХНИ  СЕ!"
                    И  ПОДКАНЯ  ТЕ  ЗА  НОВ  ЖИВОТ.
             СМЕЛО  ЗАЯВЯВА:  „ПРОМЕНИ  СЕ",
                    ЧЕ  ЩАСТИЕТО  ТИ  -  НЕ  Е  ПОРОК.

             НО  НЕ  СЪС  ДУМИ  ТИ  ГО  КАЗВА,
                    А  С  МАГИЧНИТЕ  СИ  СИЛИ  -  
             НАЙ-ОТКРИТО  ТИ  ПОКАЗВА,
                    РАДОСТТА  КЪДЕ  СЕ  КРИЕ.

             ТЯ  ИЗПЪЛВА  ТИ  СЪРЦЕТО,
                    С  ЛЮБОВ  НАЙ-ЧИСТА,  СЪКРОВЕНА.
             И  ВЪЗВРЪЩА  ПО  ЛИЦЕТО
                    КРАСОТАТА  ОТ  ЗАБВЕНИЕ.

             ТЯ  ИЗПЪЛВА  ТИ  ДУШАТА
                    С  АРОМАТА  НА  ЦВЕТЯ
             И  ЗАБРАВЯШ  ЗА  КРАКАТА,
                    ЧЕ  ПОНИКВАТ  ТИ  КРИЛА.

             ТЯ  СВЕТА  РАЗХУБАВЯВА  -  
                    РАЗПРЪСКВА  БАГРИ  НАЙ-РАЗЛИЧНИ
             И  НА  ОБЛАЦИТЕ  ЗАБРАНЯВА
                    ДА  СА  МРАЧНИ  И  БЕЗЛИЧНИ.

             ТЯ  ИДВА,  КАЗВАЙКИ  ТИ  „УСМИХНИ  СЕ,
                    АЗ  СЪМ  ПРОЛЕТ,  НОСЯ  ТИ  НАДЕЖДА.
             ЗА  МЕЧТИТЕ  ИСТИНСКИ  БОРИ  СЕ
                    И  ГЛАВАТА  СИ  НЕДЕЙ  ДА  СВЕЖДАШ!"

             Пепи Урдова

КАТО ПРОЛЕТНО ЦВЕТЕ - АНТОАНЕТА ДИЧЕВА

                       КАТО   ПРОЛЕТНО   ЦВЕТЕ

                В  ОЧИТЕ  -  ЛЮЛЯКОВИ  НОЩИ,
                       В  РЪЦЕТЕ  -  ПЛАМНАЛО  ЛАЛЕ.
                ИСКАМ  ДА  НЕ  СВЪРШВА  ОЩЕ
                       ТЕМЕНУЖЕНОТО,  ПРОЛЕТНО  НЕБЕ.

                СВЕЖА,  РАДОСТНА  ДУШАТА  -  
                       ДА  ОТКРЕХНЕ  МАЛКАТА  ВРАТА
                И  ДА  РАЗПЕРИ  ТЯ  КРИЛАТА,
                       НА  ВОЛЯ  ДА  ИЗЛЕЗЕ  ПРЕД  СВЕТА.

                ДА  ПАДНЕ,  КАТО  УТРИННА  РОСА,  ТЪГАТА,
                       ДА  БЛЕСНЕ,  КАТО  МОМИНА  СЪЛЗА.
                ДА  СЕ  СГУШИ  СРЕД  ТРЕВАТА,
                       РАЗЗЕЛЕНЕНА  ОТ  НАДЕЖДАТА.

                НАРЦИСНО  ВЪВ  СЕБЕ  СИ  ДА  ГЛЕДА,
                       СРЕД  ЗЮМБЮЛЕНО,  БОНБОНЕНО  МОРЕ,
                ТА  СПОМЕНЪТ  ЗА  СЛЪНЧОГЛЕДА
                       ВЪВ  МЕНЕ  ВСЕКИ  ДА  СЪЗРЕ.

                ДУШАТА,  ОБНОВЕНА  И  ОКЪПАНА,
                       СЪШИТА  СЪС  КОПРИНЕНИ  КОНЦИ,
                ДАНО  НЕ  ЗАБЕЛЕЖИ  НИКОЙ  -  
                       БОЖУРЕНИТЕ  Й  СЪЛЗИЦИ.

                Антоанета Дичева

АКВАРИУМ - НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

                                     АКВАРИУМ

                       МОЯТ  ДОМАШЕН  ЛЮБИМЕЦ
                              Е  МИСЪЛТА,  ЧЕ  ТЕ  НЯМА
                       В  СТАЯ,  ПРОПИТА  ОТ  СИНЬО,
                              КЪСНО  ОТСЪСТВИЕ  С  ДВАМА.

                       ПИЯ  ОТВЪДНО,  ПОЛЕКА.
                              ПЛУВАМ  КЪМ  МЪТНА  ВЕЧЕРЯ.
                       ДАВЯ  СЕ  НЯКОЛКО  ВЕКА...
                              СПЯ,  РАЗПИЛЯН  ОТ  ХАЙВЕРА.

                       ВОДНОТО  КОНЧЕ  В  КРЕВАТА
                              ТРЕПКА  В  УХАНИЯ  СИВИ.
                       ИСКАМ  ТИ  МНОГО  ДУШАТА.
                              МАЛКО  ОСТАНАХМЕ  ЖИВИ.

                       В  ТАЗ  ВЪЛНИСТА  РЕАЛНОСТ
                              РИБИТЕ  БЕГЛО  ОБИЧАТ.
                       ПИША...  И  НИЩО  КРИСТАЛНО
                              НИТО  МЕХУРЧЕ  ВЪЗДИША.

                       КАК  ДА  СИ  ВЪРНА  ХРИЛЕТЕ?
                              В  БЪРЗЕЯ  КАК  ДА  ПОДСКОЧА?
                       НЯМЯ  ТЕ,  И  БОГОВЕТЕ  -  
                              КАПЯТ  В  ЕДНО  МНОГОТОЧИЕ.

                       И  ЗА  ДА  СКЪСАМ  КОНЕЦА,
                              МЯТАМ  СЕ  КАТО  ПЪСТЪРВА.
                       И  СЕ  НАДЯВАМ  ВРАБЕЦЪТ
                              В  ТАЗИ  ВЪРБА  ДА  СЕ  ВЪРНЕ.

                       Николай Милчев