КАТО ПРОЛЕТНО ЦВЕТЕ
В ОЧИТЕ - ЛЮЛЯКОВИ НОЩИ,
В РЪЦЕТЕ - ПЛАМНАЛО ЛАЛЕ.
ИСКАМ ДА НЕ СВЪРШВА ОЩЕ
ТЕМЕНУЖЕНОТО, ПРОЛЕТНО НЕБЕ.
СВЕЖА, РАДОСТНА ДУШАТА -
ДА ОТКРЕХНЕ МАЛКАТА ВРАТА
И ДА РАЗПЕРИ ТЯ КРИЛАТА,
НА ВОЛЯ ДА ИЗЛЕЗЕ ПРЕД СВЕТА.
ДА ПАДНЕ, КАТО УТРИННА РОСА, ТЪГАТА,
ДА БЛЕСНЕ, КАТО МОМИНА СЪЛЗА.
ДА СЕ СГУШИ СРЕД ТРЕВАТА,
РАЗЗЕЛЕНЕНА ОТ НАДЕЖДАТА.
НАРЦИСНО ВЪВ СЕБЕ СИ ДА ГЛЕДА,
СРЕД ЗЮМБЮЛЕНО, БОНБОНЕНО МОРЕ,
ТА СПОМЕНЪТ ЗА СЛЪНЧОГЛЕДА
ВЪВ МЕНЕ ВСЕКИ ДА СЪЗРЕ.
ДУШАТА, ОБНОВЕНА И ОКЪПАНА,
СЪШИТА СЪС КОПРИНЕНИ КОНЦИ,
ДАНО НЕ ЗАБЕЛЕЖИ НИКОЙ -
БОЖУРЕНИТЕ Й СЪЛЗИЦИ.
Антоанета Дичева
Няма коментари:
Публикуване на коментар