АКВАРИУМ
МОЯТ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ
Е МИСЪЛТА, ЧЕ ТЕ НЯМА
В СТАЯ, ПРОПИТА ОТ СИНЬО,
КЪСНО ОТСЪСТВИЕ С ДВАМА.
ПИЯ ОТВЪДНО, ПОЛЕКА.
ПЛУВАМ КЪМ МЪТНА ВЕЧЕРЯ.
ДАВЯ СЕ НЯКОЛКО ВЕКА...
СПЯ, РАЗПИЛЯН ОТ ХАЙВЕРА.
ВОДНОТО КОНЧЕ В КРЕВАТА
ТРЕПКА В УХАНИЯ СИВИ.
ИСКАМ ТИ МНОГО ДУШАТА.
МАЛКО ОСТАНАХМЕ ЖИВИ.
В ТАЗ ВЪЛНИСТА РЕАЛНОСТ
РИБИТЕ БЕГЛО ОБИЧАТ.
ПИША... И НИЩО КРИСТАЛНО
НИТО МЕХУРЧЕ ВЪЗДИША.
КАК ДА СИ ВЪРНА ХРИЛЕТЕ?
В БЪРЗЕЯ КАК ДА ПОДСКОЧА?
НЯМЯ ТЕ, И БОГОВЕТЕ -
КАПЯТ В ЕДНО МНОГОТОЧИЕ.
И ЗА ДА СКЪСАМ КОНЕЦА,
МЯТАМ СЕ КАТО ПЪСТЪРВА.
И СЕ НАДЯВАМ ВРАБЕЦЪТ
В ТАЗИ ВЪРБА ДА СЕ ВЪРНЕ.
Николай Милчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар