ЧАСТ ОТ ПРОЛЕТТА
ГОРЕ НА НЕБЕТО В ОБЛАЧНА ДЪРЖАВА
ЖИВЕЕ ЩАСТЛИВО КАПЧИЦА ТАКАВА:
ПО-БИСТРА ОТ СЪЛЗИЧКА, ПО-МОКРА ОТ МОРЕ,
ПО-МЪНИЧКА ОТ КОПЧЕ, ПО-ЛЕКА ОТ ПЕРЦЕ.
ТЯ БЕШЕ МНОГО СМЕЛА И МНОГО ЛЮБОПИТНА.
ЗАТУЙ ВЕДНЪЖ РЕШИ СЕ И С ВЯТЪРА ПОЛИТНА
НАДОЛУ КЪМ ЗЕМЯТА ПО НИШКИТЕ ДЪЖДОВНИ
ДАЛЕЧ ОТ ВИСИНИТЕ И ОБЛАЦИТЕ РОДНИ.
СЛУЧИ СЕ ТАКА, ЧЕ ПРОЛЕТНАТА КАПКА,
СКОКНА ВЪВ ПРЪСТТА КАТО МАЛКА ЖАБКА.
- ОХ! - ДОЧУ СЕ ТИХО. - ПОВЕЧЕ ВНИМАВАЙ!
КОСТИТЕ МИ СЧУПИ, КАЖИ МИ „ИЗВИНЯВАЙ"!
- АХ, МОЛЯ ИЗВИНЕТЕ! КАКВО СТЕ ВИЕ - ЦВЕТЕ?
ЗА МЕН СТЕ НЕПОЗНАТА. НЕ, НЕ МЕ БОДЕТЕ!
- АЗ, ПЪРВА СЪМ ТРЕВИЧКА. СЛЕД МЕНЕ ИДВАТ ДРУГИ.
ЦЯЛА ЗИМА СПАХМЕ, НО СЛЪНЧО НИ СЪБУДИ.
ИДВА ПРОЛЕТ НОВА, ИДВА ПРОЛЕТ МЛАДА,
ВЪЗДУХА ИЗПЪЛВА С НЕЖНОСТ И НАСЛАДА.
ПТИЦИТЕ ДОЛИТАТ ОТ ЮЖНИТЕ СТРАНИ,
КОКИЧЕТО С КАМБАНКА ВЕСЕЛО ЗВЪНИ.
ТРЕВИЧКАТА ЗЕЛЕНА, ЗА СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ СЕ ХВАНА.
ТОЙ Я ДРЪПНА ЛЕКО И ПО-ВИСОКА СТАНА.
А КАПЧИЦАТА ТОПЛА ЧАК СЕГА РАЗБРА,
ЧЕ ВСЪЩНОСТ, ТЯ САМАТА, Е ЧАСТ ОТ П Р О Л Е Т Т А.
Христина Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар