ЛЮБОВ СЪС ДЪХ НА ПРОЛЕТ
НЕМЕЯ ОТ СЛЪНЧЕВИ УСТНИ.
ПОТРЪПВАМ ОТ ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР.
ЗЮМБЮЛИТЕ ВПЛИТАМ ИЗКУСНО
И ДАВАМ ЖИВОТ НА ЦВЕТЯТА.
ПОЛИТВАМ СЪС ЛЕКА УСМИВКА.
РИСУВАМ СЪРЦА ПО НЕБЕТО.
ЗАПЯ МИ ЩУРЧЕТО ЩАСТЛИВО,
В ЗЕЛЕНО СЕ ШИРНА ПОЛЕТО.
ЕДНА СЪМ ТАКАВА - БЕЗГРИЖНА,
ПОСЛЕДНОТО „ЧЕРНО" ИЗГУБИХ...
И ВСИЧКО ВЪВ РОЗОВО ВИЖДАМ!
НА ПРОЛЕТ ОТНОВО СЕ ВЛЮБИХ!
Дешка Люцканова
Няма коментари:
Публикуване на коментар