НОСТАЛГИЯ
В ТАКИВА ПОЛУ-НОЩНИ ЧАСОВЕ
ЕДНА СТИХИЯ ВЛАСТНА И МОГЪЩА
НАХЛУВА С ОБРАЗИ И ГЛАСОВЕ.
И ВСИЧКО ПРЕЖИВЯНО СЕ ЗАВРЪЩА.
ЗАВРЪЩАТ СЕ ДАЛЕЧНИТЕ МИ ДНИ,
И ДУМИТЕ, И ПОГЛЕДЪТ НА МАМА,
ЗАВРЪЩАТ СЕ КЪЩЯ И РАВНИНИ,
ПРИЯТЕЛИ. И ДЕТСТВОТО МИ СЛАВНО.
И СТАВАМ ПАК НЕМИРНИЯ ГЛУПАК,
С РАЗБИТА ВЕЖДА ОТ ДЕТИНСКИ СВАДИ.
И ПАК ЗАМРЪКВАМ И ОСЪМВАМ ПАК
ПОД ШУМЕНСКИТЕ СЕНЧЕСТИ БАЛКОНИ.
И ПАК МЕ МЪЧИ ПЪРВИЯТ МИ СТРАХ,
И ПЪРВАТА ЛЮБОВ МЕ ОСЕНЯВА . . .
НО ИДВАШ ТИ... НЕВИДИМА МЕЧТА...
И ОБРАЗИ И ГЛАСОВЕ ЗА МИГ ПОКРИВА.
В ПРОЗОРЕЦА СЕ БЛЪСКА УТРИНТА
И ВСИЧКО ПРЕЖИВЯНО СИ ОТИВА.
И АЗ ОСТАВАМ ТЪЖЕН, САМ И БЛЕД.
НО НЯКАКВА НАДЕЖДА МИ ГОВОРИ,
ЧЕ ВСИЧКО, ВСИЧКО Е НАПРЕД.
И ВСИЧКО МОЖЕ БИ ЩЕ СЕ ПОВТОРИ?!...
Велислав Боранов
Няма коментари:
Публикуване на коментар