Ambroziia

петък, 24 февруари 2012 г.

НА МАМА - АНДРЕА ЕМИЛОВА

                                             НА   МАМА

                           В ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЛЕТЕН ДЕН,
                          МАКАР СЪВСЕМ ОБИКНОВЕН,
                           РЕШИХ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНА ДА МИСЛЯ,
                          ЧЕ ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМА.

                           ПРЕБОРИХ СЕ С БЕЗБРОЙ БЕДИ.
                            ОБЯДВАХ СЪС БЕЗБРОЙ ЗВЕЗДИ.
                           НАПРАВИХ КУП ЗЛИНИ.
                            ОПИТАХ МНОГО КРИВИНИ.

                           УМОРАТА НАБРА СЕ В МЕН.
                          И ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ДЕН
                           ОЧАКВАХ НЕЩО ДА СЕ ПРОМЕНИ.
                          НЕ СТАНА ТЪЙ, УВИ...

                           ПОТЪРСИХ НЕЧИЯ УТЕХА.
                            ПРИЯТЕЛИТЕ СЕ НАЕХА.
                           ЗАБАВИХ СЕ. ИЗЧЕЗНАХА ВЪВ МРАКА.
                            ПРИЯТЕЛСТВОТО ВЗЕ ДА ТРАКА.

                           ЗАТИЧАХ СЕ, НАМЕРИХ МАМА.
                          ГЛАВА ЗАРОВИХ В СИЛНОТО Й РАМО.
                           ПОПЛАКАХ, КЪСАХ СИ КОСИТЕ.
                          ПОГАЛИ МЕ, ЗАБРАВИ ЗА ВЪПРОСИТЕ.

                           ЗА МАЛКО САМО.
                          ПОСЛЕ ПАК ИЗПОЛЗВАХ ДРУГО РАМО.
                           И ПАК СЕ ВЪРНАХ.
                                  ЕДИНСТВЕНАТА СИ УТЕХА, СИЛНО АЗ ПРЕГЪРНАХ.

   Андреа Емилова

НА МАМА - АНДРЕА ЕМИЛОВА

                                                 НА   МАМА

                               НА МАЙКА СИ ДЪЛЖА ТОВА,
                              ДА СРЕЩАМ БУРИТЕ С ГЛАВА,
                               А НЕ ЗАД НЕЧИЙ ГРЪБ КОРАВ.
                              ДА СЕ ГНЕВЯ, ДА ПЕЯ И СЪС СМЯХ
                               ДА СЕ СТРЕМЯ НАПРЕД,
                            ДА КРАЧА АЗ.

                               БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО,
                                ЗА ПОГЛЕДА СУРОВ,
                               ЗА ВЕСЕЛИЯ ГЛАС,
                                ЗА ВСЕКИ ПОРИВ НОВ,
                               ЗА ТОЗИ ЧАС,

                               ВЪВ КОЙТО ТИ СИ МЕ РОДИЛА
                                И ТВОЕТО ДЕТЕ СЪМ АЗ.
                               БЛАГОДАРЯ ЗА СИЛАТА,
                              КОЯТО ВЛЯ У МЕН.
                               ДА МОГА ДА СЕ БОРЯ ВСЕКИ ДЕН.

                               ЗА ХЪСА ТИ НЕУМОЛИМ,
                              ЗА ДУХА ТИ НЕУКРОТИМ,
                               ДАНО ЧАСТИЦА САМО
                              ОТ ТЕБ СЪМ НАСЛЕДИЛА, МАМО!

                               Андреа Емилова

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

БЪЛГАРИЯ - БЛАГА ДИМИТРОВА

                                          БЪЛГАРИЯ

       МАГИСТРАЛА, И ПО НЕЯ СКРИБУЦА, МАГАРЕ С КАРУЦА.
      ЗЛАТНА ЕСЕН РЪСИ ПЕНДАРИ И НА ПРИПЕКА ПРОСЯК.
       ЦЪРКОВЕН ОЛТАР И НИЧКОМ КРАДЦИ НА ИКОНИ.
      ДЕТЕ И ПАДНАЛОТО МУ ЗЪБЧЕ - ЦИГАРА.

       ВЕРАНДА КЪМ НЕОБЯТА - ЦЯЛА В РЕШЕТКИ.
      КУЧЕ И СТАРЕЦ, РОШЛЬОВЦИ, РОВЯТ КОФИ ЗА СМЕТ.
       ЖИТНИЦА НА БАЛКАНИТЕ И БЕЗХЛЕБИЕ.
      ВТОРИ ПО ИНТЕЛЕКТ В СВЕТА И БЕЗУМИЕ.

       ОТВОРЕНИ ОЧИ ЗА НАУКА И ЗАТВОРЕНИ УЧИЛИЩА.
      РОДОПСКА ПЕСЕН В КОСМОСА И ПЛАЧ В РОДОПА.
       ПЪТИЩА-КРЪСТОПЪТИЩА И ОГРАБЕНИ ПЪТНИ ЗНАЦИ.
      ДВАМА БРАТЯ 13-ВЕКА СЕ КАРАТ ДО КРЪВ,

       КОЙ ДА ВОДИ БАЩИНАСИ ДРУЖИНА.
      И ДВАТА СИНОДА ГИ БЛАГОСЛАВЯТ: - МИР ВАМ!
       МАЙКА ВИКА ПРЕЗ ОКЕАНА: - СИНЕ, НЕ СЕ ЗАВРЪЩАЙ!
        БЪЛГАРИЯ - ЩЕДРА СТРАНОПРИЕМНИЦА ЗА ЧУЖДЕНЦИ,

       ЗА СВОИТЕ ЧУЖДА-ЧУЖБИНА. МОЯ СТРАНА...
    СТРАНА НА НЕВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ.
       КАКВА МОЛИТВА ЩЕ ПРОМЪЛВЯ ЗА ТЕБЕ?
        ГОСПОДИ, СПАСИ НИ ОТ НАС САМИТЕ!!!...

       Блага Димитрова

ДЯВОЛСКО - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                       ДЯВОЛСКО

                      СТРЕЛКИТЕ НА ОТСРЕЩНИЯ ЧАСОВНИК
                       ОПИСВАТ ВЪРХУ СВОЯ ЦИФЕРБЛАТ
                      ДВАНАЙСЕТТЕ КРЪГА НА МОЯ АД
                       И ЖЪНАТ МОИТЕ ЧАСОВЕ ОТРОВНИ.

                      И АЗ ЛЕЖА НА ДЪРВЕНИЯ ПОД
                       С КОСИ ОТ ЛЕДЕН, ЛЕПКАВ ПОТ ИЗМОКРЕНИ
                      И АЗ УМИРАМ В СТАЯТА ПОД ПОКРИВА,
                   ТЪЙ БЛИЗКО ДО САМИЯ НЕБОСВОД.

                      А ДОЛУ ПРЕМИНАВАТ АВТОМОБИЛИ,
                     ТРАМВАИ, КАТО ВЕТРОВЕ ФУЧАТ
                      И СМЕХОВЕ И КРЯСЪЦИ ЗВУЧАТ,
                       И ТЪТНАТ КРЪЧМИТЕ И ПУБЛИЧНИТЕ ДОМОВЕ.

                      И ЗА ДА ЗАГЛУША ВЪВ СЕБЕ СИ СКРЪБТА,
                       ПОНЯКОГА АЗ СЯДАМ НА ПРОЗОРЕЦА
                      И ЯРОСТНО ОТ ТАМ ЗАМЕРВАМ ХОРАТА
                       СЪС ПРЪСТ ОТ СТАРИТЕ САКСИИ ЗА ЦВЕТЯ.

                      О, АЗ РАЗБИРАМ! ТОЗИ ВЕСЕЛ СВЯТ
                     СЪС МЕНЕ И СЪС МОЙТА СМЪРТ НЕ СВЪРШВА;
                      АЗ СЪМ ЕДНА НЕНУЖНА МАЛКА МЪРША
                     И МОГА ЛИ ДА БЪДА ТЕХЕН БРАТ?

                      НЕ ИСКАМ СЪСТРАДАНИЕ ОТ ХОРАТА!
                       АЗ ИМАМ ВСИЧКО: МОЯ Е СМЪРТТА.
                      И АЗ ЩЕ СЕ ИЗПЛЕЗЯ НА СВЕТА,
                       ОБЕСЕН ВЪРХУ ЧЕРНИЯ ПРОЗОРЕЦ.

                     1927
                     Атанас Далчев

сряда, 22 февруари 2012 г.

СПАСЕНИЕ - ГЬОТЕ

                                             СПАСЕНИЕ

                              ЛЮБОВТА МИ ИЗМЕНИ
                             И В МЕНЕ СЕ ВСЕЛИ ТЪГАТА;
                              ЗАМАЯН, ТРЪГНАХ КЪМ РЕКАТА,
                             ТАМ СПРЯХ ПРЕД БЪРЗИТЕ ВЪЛНИ.

                              СТОЯХ ОТЧАЯН, ВКАМЕНЕН,
                             ГЛАВАТА МИ В НЕСВЯСТ ЕХТЕШЕ,
                              ВОДАТА ВЛАСТНО МЕ ЗОВЕШЕ,
                             СВЕТЪТ СЕ ЗАВЪРТЯ КРАЙ МЕН.

                              ВНЕЗАПНО ЧУХ ГЛАСЕЦ ВИСОК
                               ЗАД МОЯ ГРЪБ ДА СЕ РАЗДАВА,
                              ТЪЙ МИЛ СРЕД КИТНАТА ДЪБРАВА:
                               „ЕЙ, ТИ! ПОТОКЪТ Е ДЪЛБОК!"

                              ТОЗЧАС КРЪВТА МИ ЗАИГРА,
                             СЪЗРЯХ МОМИЧЕ С ЛИК ПРИВЕТЕН
                              И ПИТАМ: „КАК СЕ КАЗВАШ?" „КЕТХЕН!"
                           „О, КЕТХЕН, ТИ СИ ТЪЙ ДОБРА!

                              ОТ СМЪРТ СПАСИ МЕ ДНЕС И ЗНАЙ:
                               НА ТЕБ ДЪЛЖА ЖИВОТА БЪДЕН!
                              НО ТОЗИ ДАР Е ТЪЙ ОСКЪДЕН -
                               В ЖИВОТА РАДОСТ ТИ МИ ДАЙ!"

                              ПРИЗНАХ Й СВОЯТА БЕДА,
                             ТЯ НЕЖНО ВЗОР КЪМ МЕН ОБЪРНА;
                              ЦЕЛУНАХ Я, ТЯ МИ ОТВЪРНА
                           И... В МИГ ЗАБРАВИХ ЗА СМЪРТТА.

                              Превод от немски:
                              Венцеслав Константинов