АКВАРИУМ - НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

                                     АКВАРИУМ

                       МОЯТ  ДОМАШЕН  ЛЮБИМЕЦ
                              Е  МИСЪЛТА,  ЧЕ  ТЕ  НЯМА
                       В  СТАЯ,  ПРОПИТА  ОТ  СИНЬО,
                              КЪСНО  ОТСЪСТВИЕ  С  ДВАМА.

                       ПИЯ  ОТВЪДНО,  ПОЛЕКА.
                              ПЛУВАМ  КЪМ  МЪТНА  ВЕЧЕРЯ.
                       ДАВЯ  СЕ  НЯКОЛКО  ВЕКА...
                              СПЯ,  РАЗПИЛЯН  ОТ  ХАЙВЕРА.

                       ВОДНОТО  КОНЧЕ  В  КРЕВАТА
                              ТРЕПКА  В  УХАНИЯ  СИВИ.
                       ИСКАМ  ТИ  МНОГО  ДУШАТА.
                              МАЛКО  ОСТАНАХМЕ  ЖИВИ.

                       В  ТАЗ  ВЪЛНИСТА  РЕАЛНОСТ
                              РИБИТЕ  БЕГЛО  ОБИЧАТ.
                       ПИША...  И  НИЩО  КРИСТАЛНО
                              НИТО  МЕХУРЧЕ  ВЪЗДИША.

                       КАК  ДА  СИ  ВЪРНА  ХРИЛЕТЕ?
                              В  БЪРЗЕЯ  КАК  ДА  ПОДСКОЧА?
                       НЯМЯ  ТЕ,  И  БОГОВЕТЕ  -  
                              КАПЯТ  В  ЕДНО  МНОГОТОЧИЕ.

                       И  ЗА  ДА  СКЪСАМ  КОНЕЦА,
                              МЯТАМ  СЕ  КАТО  ПЪСТЪРВА.
                       И  СЕ  НАДЯВАМ  ВРАБЕЦЪТ
                              В  ТАЗИ  ВЪРБА  ДА  СЕ  ВЪРНЕ.

                       Николай Милчев

ЧАСТ ОТ ПРОЛЕТТА - ХРИСТИНА ПЕТРОВА

                          ЧАСТ   ОТ   ПРОЛЕТТА

   ГОРЕ  НА  НЕБЕТО  В  ОБЛАЧНА  ДЪРЖАВА
          ЖИВЕЕ  ЩАСТЛИВО  КАПЧИЦА  ТАКАВА:
   ПО-БИСТРА  ОТ  СЪЛЗИЧКА,  ПО-МОКРА  ОТ  МОРЕ,
          ПО-МЪНИЧКА  ОТ  КОПЧЕ,  ПО-ЛЕКА  ОТ  ПЕРЦЕ.

   ТЯ  БЕШЕ  МНОГО  СМЕЛА  И  МНОГО  ЛЮБОПИТНА.
          ЗАТУЙ  ВЕДНЪЖ  РЕШИ  СЕ  И  С  ВЯТЪРА  ПОЛИТНА
   НАДОЛУ  КЪМ  ЗЕМЯТА  ПО  НИШКИТЕ  ДЪЖДОВНИ
          ДАЛЕЧ  ОТ  ВИСИНИТЕ  И  ОБЛАЦИТЕ  РОДНИ.

   СЛУЧИ  СЕ  ТАКА,  ЧЕ  ПРОЛЕТНАТА  КАПКА,
          СКОКНА  ВЪВ  ПРЪСТТА  КАТО  МАЛКА  ЖАБКА.
   -  ОХ!  -  ДОЧУ  СЕ  ТИХО.  -  ПОВЕЧЕ  ВНИМАВАЙ!
          КОСТИТЕ  МИ  СЧУПИ,  КАЖИ  МИ  „ИЗВИНЯВАЙ"!

   -  АХ,  МОЛЯ  ИЗВИНЕТЕ!  КАКВО  СТЕ  ВИЕ  -  ЦВЕТЕ?
          ЗА  МЕН  СТЕ  НЕПОЗНАТА.  НЕ,  НЕ  МЕ  БОДЕТЕ!
   -  АЗ,  ПЪРВА  СЪМ  ТРЕВИЧКА.  СЛЕД  МЕНЕ  ИДВАТ  ДРУГИ.
          ЦЯЛА  ЗИМА  СПАХМЕ,  НО  СЛЪНЧО  НИ  СЪБУДИ.

   ИДВА  ПРОЛЕТ  НОВА,  ИДВА  ПРОЛЕТ  МЛАДА,
          ВЪЗДУХА  ИЗПЪЛВА  С  НЕЖНОСТ  И  НАСЛАДА.
   ПТИЦИТЕ  ДОЛИТАТ  ОТ  ЮЖНИТЕ  СТРАНИ,
          КОКИЧЕТО  С  КАМБАНКА  ВЕСЕЛО  ЗВЪНИ.

   ТРЕВИЧКАТА  ЗЕЛЕНА,  ЗА  СЛЪНЧЕВ  ЛЪЧ  СЕ  ХВАНА.
          ТОЙ  Я  ДРЪПНА  ЛЕКО  И  ПО-ВИСОКА  СТАНА.
   А  КАПЧИЦАТА  ТОПЛА  ЧАК  СЕГА  РАЗБРА,
          ЧЕ  ВСЪЩНОСТ,  ТЯ  САМАТА,  Е  ЧАСТ  ОТ   П Р О Л Е Т Т А.

   Христина Петрова

НОСТАЛГИЯ - ВЕЛИСЛАВ БОРАНОВ

                                НОСТАЛГИЯ

             В  ТАКИВА  ПОЛУ-НОЩНИ  ЧАСОВЕ
                    ЕДНА  СТИХИЯ  ВЛАСТНА  И  МОГЪЩА
             НАХЛУВА  С  ОБРАЗИ  И  ГЛАСОВЕ.
                    И  ВСИЧКО  ПРЕЖИВЯНО  СЕ  ЗАВРЪЩА.

             ЗАВРЪЩАТ  СЕ  ДАЛЕЧНИТЕ  МИ  ДНИ,
                    И  ДУМИТЕ,  И  ПОГЛЕДЪТ  НА  МАМА,
             ЗАВРЪЩАТ  СЕ  КЪЩЯ  И  РАВНИНИ,
                    ПРИЯТЕЛИ.  И  ДЕТСТВОТО  МИ  СЛАВНО.

             И  СТАВАМ  ПАК  НЕМИРНИЯ  ГЛУПАК,
                    С  РАЗБИТА  ВЕЖДА  ОТ  ДЕТИНСКИ  СВАДИ.
             И  ПАК  ЗАМРЪКВАМ  И  ОСЪМВАМ  ПАК
                    ПОД  ШУМЕНСКИТЕ  СЕНЧЕСТИ  БАЛКОНИ.

             И  ПАК  МЕ  МЪЧИ  ПЪРВИЯТ  МИ  СТРАХ,
                    И  ПЪРВАТА  ЛЮБОВ  МЕ  ОСЕНЯВА . . .
             НО  ИДВАШ  ТИ...  НЕВИДИМА  МЕЧТА...
                    И  ОБРАЗИ  И  ГЛАСОВЕ  ЗА  МИГ  ПОКРИВА.

             В  ПРОЗОРЕЦА  СЕ  БЛЪСКА  УТРИНТА
                    И  ВСИЧКО  ПРЕЖИВЯНО  СИ  ОТИВА.
             И  АЗ  ОСТАВАМ  ТЪЖЕН,  САМ  И  БЛЕД.

             НО  НЯКАКВА  НАДЕЖДА  МИ  ГОВОРИ,
                    ЧЕ  ВСИЧКО,  ВСИЧКО  Е  НАПРЕД.
             И  ВСИЧКО  МОЖЕ  БИ  ЩЕ  СЕ  ПОВТОРИ?!...

             Велислав Боранов 

ЛЮБИМА ПРОЛЕТ - ВИКТОРИЯ МАРИНОВА

                         ЛЮБИМА   ПРОЛЕТ

      ПРОЛЕТ  СИ.  ЗА  МЕНЕ  ВТОРА.
             НЕ  МИ  ПРИЛИЧА  ЕСЕНТА,  ВСЕ  ОЩЕ . . .
      ДУШАТА  МИ  Е  МЛАДА,  ЩО  ДА  СТОРЯ?!
             КОПНЕЯ  НЕЖИВЕНИ  В  ПЪРВА  ПРОЛЕТ  НОЩИ!

      НЕОЧАКВАНО  ДОЙДЕ.  СЛЕД  ДЪЛГА  ЗИМА,
             В  КОЯТО  ЗЪЗНЕХ  КРАЙ  УГАСНАЛО  ОГНИЩЕ . . .
      ПРОЛЕТ  СИ.  ЗА  МЕН  НЕ  ПЪРВА,  ЛЮБИМА!
             СЪС  ЖАЖДА  ЗА  ЖИВОТ  ДУШАТА  МИ  НАСИЩАШ!

      Виктория Маринова

ИЗВЕСТИЕ ЗА ИДВАНЕТО НА ПРОЛЕТТА - ЕВА ДИМИТРОВА

                       ИЗВЕСТИЕ   ЗА   ИДВАНЕТО   
                                 НА   ПРОЛЕТТА

              АХ,  НАВЪН  НА  ПРОЛЕТ  УХАЕ,
                     НА  НЕЙНАТА  СВЕЖЕСТ  И  ТАЙНА.
              СКОРО  ЩЕ  ЦЪФНАТ  ДРЪВЧЕТАТА,
                     НАРЦИСИТЕ,  ЗЮМБЮЛИТЕ  И  ЛАЛЕТАТА,

              СВОЙТЕ  ПЕСНИ  ПТИЧКИТЕ  ИЗВИВАТ
                     И  С  ПЧЕЛНОТО  ЖУЖЕНЕ  СЕ  ПРЕЛИВАТ,
              А  ЩЪРКЕЛИТЕ  ЩЕ  ЗАТРАКАТ  СКОРО  -  
                     И  ЛЯСТОВИЧКИ  ЩЕ  ПРЕЛИТАТ  БЕЗ  УМОРА.

              Ева Димитрова

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ ! ! ! - ЦВЕТЯ

          МИЛИ     ХОРА,     ЧЕСТИТА     ПЪРВА     ПРОЛЕТ ! ! !

С   ПОЖЕЛАНИЕ,
                           ЗА   МНОГО   
                                              ЗДРАВЕ   И
                                                                ДОБРО
                                                                           НАСТРОЕНИЕ ! ! !
Ambroziia

                                                             

ЗАДАДЕ СЕ ОБЛАК ТЕМЕН - ХРИСТО БОТЕВ

                                          *  *  *

                     ЗАДАДЕ  СЕ  ОБЛАК  ТЕМЕН
                            ОТКЪМ  ГОРА,  ОТ  БАЛКАНА:
                     ДАЛИ  ЩЕ  Е  ДЪЖДЕЦ  ДРЕБЕН,
                            ИЛИ  ЩЕ  Е  БУРЯ  СТРАШНА?

                     ЕХ,  МОЙ  ДЯДО,  ТЕЖКО  ВРЕМЕ!
                            РАЛОТО  СЕ  ЕДВАМ  ВЛАЧИ,
                     И  СЛЕД  НЕГО  СЕЕШ  СЕМЕ,
                            ПОТ  ОТ  ЧЕЛО,  ГРАД  ОТ  ОЧИ!

                     КАЖИ,  ДЯДО,  ЗАЩО  ПЛАЧЕШ
                            НАД  ТЕЗ  ДЪЛГИ  БРАЗДИ  ЧЕРНИ;
                     ОТ  ЧЕР  ОБЛАК  ЛИ  СЕ  ПЛАШИШ,
                            ИЛИ  МРАТ  ТИ  ДЕЦА  ДРЕБНИ?

                     КАЖИ,  ДЯДО,  ЧЕ  АЗ  ПОМНЯ
                            КАКЪВ  ЮНАК  НАПРЕД  БЕШЕ;
                     БОГ  ДА  ПРОСТИ  БАБА  СТОЙНА,
                            ТЯ  ПЕЕШЕ,  ТИ  ОРЕШЕ.

                     ДРУГ  ПЪТ  -  ПОМНИШ?  -  ЛАНИ  БЕШЕ:
                            АЗ  ЗАМИНАХ  ПРЕЗ  ГОРАТА,
                     СРЕД  ЮНАЦИ  ТИ  СЕДЕШЕ
                            КАТО  БАЩА  СЪС  БРАДАТА.

                     КАКЪВ  БЕШЕ  ТИ  ТОГАВА!
                            СЕГА  ПЛАЧЕШ  -  ЗАЩО,  ДЯДО?
                     БАЙРЯК  ЛИ  СЕ  НЕ  РАЗВЯВА,
                            ИЛИ  НЯМАШ  СЪРЦЕ  МЛАДО?

                    „ЕХ,  МОЙ  СИНКО!  ЩО  МЕ  ПИТАШ?
                           ЧУЙ  ТОЗ  ГАРВАН,  ДЕ  ТАМ  ГРАЧИ ...
                    НО  В  СЕЛО  НЕ  ЛИ  ОТИВАШ,
                           ЩЕ  ДА  ВИДИШ  ЗАЩО  ПЛАЧЕ

                    СТАР  ВОЙВОДА  СЛЕД  ТУЙ  РАЛО!
                           ТАМ  СЕЛОТО  СЕ  Е  СБРАЛО
                    НА  МЕГДАНЯ,  ЗА  ДА  ГЛЕДА
                           МОЙТЕ  МОМЦИ,  МОЙТЕ  ЧЕДА!

                    ТИ  ЩЕ  ВИДИШ  ТАМ  НАБИТИ
                           НА  ПРЪТОВЕ,  НА  ВЪРЛИНИ
                    НА  МОМЦИТЕ  МИ  ГЛАВИТЕ  -  
                           ИЗБИХА  СЕ  ДВЕ  ДРУЖИНИ!

                    ДВАМА  БРАТЯ  ВОЕВОДИ,
                           ДВАМАТА  МИ  ВЕРНИ  СИНА:
                    СКАРАЛИ  СЕ  КОЙ  ДА  ВОДИ
                           БАЩИНАТА  СИ  ДРУЖИНА!

                    ТЕСНИ  БИЛИ  ПЛАНИНИТЕ
                           ЗА  НЕСГОВОРНА  ДРУЖИНА!
                    И  СТЪРЧАТ  ИМ  ДНЕС  ГЛАВИТЕ,
                           ЗА  ДА  ПЛАЧЕ  КОЙ  КАК  МИНЕ.

                    БОЖЕ,  С  ГРЪМ  ТИ  РАЗСИПИ  МЕ!
                           ВЕТРЕ,  В  ПРАХ  ТИ  РАЗНЕСИ  МЕ!
                    ДА  НЕ  ГЛЕДАМ  ДЕЦА  МАЛКИ
                           И  ТЕХНИТЕ  КЛЕТИ  МАЙКИ,

                    ОКОЛ  ПРЪТЕ  КАК  СЕ  КЪСАТ  -  
                           РЪЦЕ  ВДИГАТ  КЪМ  ГЛАВИТЕ,
                    И  КАК  ПОСЛЕ  ЩЕ  СЕ  МЪЧАТ
                           ГОЛИ,  БОСИ  И  ПРЕБИТИ."

                    ЗАКАПАХА  ЕДРИ  КАПКИ,
                           ЛЕТЯТ,  КРЯКАТ  ГЪСКИ,  ПАТКИ:
                    БУРЯ  СТРАШНА  ЩЕ  ДА  РЕВНЕ,
                           НЕЛИ  НЕ  СА  КАПКИ  ДРЕБНИ.

                    СЕКИ  ТИЧА,  В  СЕЛО  БЯГА,
                           ДЯДО  НЕ  ЩЕ  ДА  РАЗПРЯГА.
                    -  ХАЙДЕ,  ДЯДО,  ДА  ВЪРВИМЕ.
                           „СТОЙ,  ДА  УМРА,  ПОМОГНИ  МИ!"

                    Христо Ботев