НАСТРОЕНИЕ - РАДОЙ РАЛИН

                                      НАСТРОЕНИЕ

                      КОГАТО  ЗДРАЧ  КАФЯВОАЛЕН,
                             ЗАСИПЕ  ТОЗИ  ЧЕЗНЕЩ  ГРАД,
                      ТОЙ  СЕ  ПРЕВРЪЩА  В  НЕРЕАЛЕН,
                             ЗА  МИГ,  ЗАБРАВИЛ  СВОЯ  ГЛАД.

                      НАВЛИЗА  В  УЛИЦАТА  ГЛАВНА,
                             НАПУК  НА  СВОЙТА  НИЩЕТА
                      И  ВСЕКИ  ОПИТ  Е  СПОДАВЕН
                             ЗА  МАЛКО  ЖЕНСКА  КРАСОТА.

                      БЕЗПОМОЩНИТЕ  ЕЛЕКТРИКИ
                             ПАК  СИМУЛИРАТ  ТЪРЖЕСТВО.
                      НО  ВСЕКИ  ВЕЧЕ  ТУК  Е  СВИКНАЛ
                             ДА  БЪДЕ  ТЪЖНО  СЪЩЕСТВО.

                      И  АЗ  С  ПРИЯТЕЛИ  СЕ  СКИТАМ,
                             НАЛУЧКВАМ  ТЕХНИЯ  КУРАЖ,
                      ОПИТВАМ  ДА  ОБХВАНА  В  РИТЪМ
                             ЗВУКА  НА  ВЯЛИЯ  ПЕЙЗАЖ.

                      НАКРАЯ  ВСИЧКО  СВЪРШВА  В  СКУКА.
                             ЕДИН  ЧАСОВНИК  ГРАДСКИ  БИЙ.
                      ПОНЕСЪЛ  ПО  НЕВИННА  КЛЮКА,
                             СЕ  ВРЪЩА  ВСЕКИ,  ЗА  ДА  СПИ.

                      И  В  ТОЗИ  МРАК  ПРОВИНЦИАЛЕН
                             АЗ  ЛЯГАМ  В  ТЕХНИЯ  КРЕВАТ,
                      СЪС  СЪН  НАИВНО-СОЦИАЛЕН
                             НАСИЩАМ  МЛАДИЯ  СИ  ГЛАД.

                      1941
                      Радой Ралин

СПОМЕН - НИКОЛА ВАПЦАРОВ

                                     СПОМЕН

                          АЗ  ИМАХ  ДРУГАР,
                          ДОБЪР  ДРУГАР ,
                          НО...  КАШЛЯШЕ  ЛОШО.
                          ТОЙ  БЕШЕ  ОГНЯР  -  
                          ПРЕНАСЯШЕ  С  КОША  КЮМЮР,
                          ИЗХВЪРЛЯШЕ  СГУР
                          ДВАНАДЕСЕТ  ЧАСА  НА  НОЩ.

                          АЗ  ПОМНЯ  ОЧИТЕ
                          НА  ТОЗИ  ОГНЯР.
                          КАК  ЖАДНО  ПОГЛЪЩАХА  ТЕЗИ  ОЧИ
                          ВСИЧКИ  ЛЪЧИ,
                          КОИТО  СЛУЧАЙНО,
                          ПРЕЗ  САЖДИ,  МАКАР,
                          СЕ  ВМЪКВАХА  РЕДКО
                          ВЪВ  НАШАТА  КЛЕТКА.

                          КАК  БЪРЗО  СЕ  РАЖДАШЕ
                          ТРЕСКАВА  ЖАЖДА
                          НАПРОЛЕТ,
                          КОГАТО  ШУМЯТ
                          ЛИСТАТА  НА  ДВОРА,
                          В  ПРОСТОРА
                          КОГАТО
                          СЕ  СТРЕЛКАШЕ  ЯТО  ОТ  ПТИЦИ.

                          АЗ  ЧУВСТВАХ
                          КАК  ТЕЗИ  ЗЕНИЦИ  СЕ  МОЛЯТ,
                          КАК  СТРАДАТ,
                          КАК  ТЯГОСТНО  СТРАДАТ!
                          ТЕ  ИСКАХА  ТОЛКОВА  МАЛКА  ПОЩАДА  -  
                          ДО  ПРОЛЕТ,
                          ДО  ДРУГАТА  ПРОЛЕТ...

                          ТЯ  -  ПРОЛЕТТА  -  
                          ДОЙДЕ  ПРЕКРАСНА:
                          СЪС  СЛЪНЦЕ,
                          СЪС  ТОПЪЛ  ЛЪХ

                          ДАЛЕЧЕН,  И  РОЗИ,
                          ТЕМЕНУЖУН  ДЪХ
                          СЕ  НОСЕШЕ  В  НЕБЕТО  ЯСНО.
                          НО  ВЪТРЕ  БЕШЕ  МРАК
                          И  КАК  ТЕЖЕШЕ
                          ЛЕГНАЛАТА  ПРОЗА...

                          И  ТЪЙ,
                          У  НАС  ЖИВОТА  СЕ  ОБЪРНА.
                          МОТОРЪТ  НЕ  РАБОТЕШЕ  ДОБРЕ.  -  
                          ЗАПОЧНА  ПОДОЗРИТЕЛНО  ДА  ХЪРКА
                          И...  СПРЕ.
                          НЕ  ЗНАМ  ЗАЩО,
                          НО  МОЖЕ  БИ,
                          ЗАЩОТО  ДРУГИЯТ  УМРЕ.

                          А  МОЖЕ  БИ  НЕ  Е  ТАКА.
                          А  МОЖЕ  БИ  ВЪВ  СВОЯ  ГЛАД,
                          МОТОРЪТ  ЧАКАШЕ  РЪКА  -  
                          ДА  ХВЪРЛИ  В  ОГНЕНИЯ  АД
                          НАВРЕМЕ  ВЪГЛИЩНИЯ  ПЛАСТ.
                          ДА,  МОЖЕ  БИ.
                          НЕ  ЗНАЯ  АЗ.

                          НО  МЕН  СЕ  СТРУВАШЕ,  ЧЕ  ТОЙ,
                          В  ЗАЕКВАЩИЯ  СИ  БРЪТВЕЖ,
                          МЕ  ПИТАШЕ  С  БОЛЕЗНЕН  ВОЙ:
                          „КЪДЕ  Е  ДРУГИЯ  МЛАДЕЖ?"

                          ТОЙ  -  ДРУГИЯТ  -  УМРЕ.
                          А  ЕТО  -  
                          ОТВЪН  Е  ПРОЛЕТ.
                          НАДАЛЕЧЕ
                          СЕ  СТРЕЛКАТ  ПТИЦИ  ПО  НЕБЕТО.
                          НО  ТОЙ  НЕ  ЩЕ  ГИ  ВИДИ  ВЕЧЕ.

                          А  БЕ  ТАКЪВ  ДРУГАР...
                          ДОБЪР  ДРУГАР!...
                          НО  КАШЛЯШЕ  ЛОШО.
                          ЕДИН  ОГНЯР.
                          ПРЕНАСЯШЕ  С  КОША  КЮМЮР,
                          ИЗХВЪРЛЯШЕ  СГУР  -  
                          ДВАНАДЕСЕТ  ЧАСА  НА  НОЩ... 


                          Никола Вапцаров

В РОДИНАТА - ПЕТЯ ДУБАРОВА

                                      В   РОДИНАТА

                          ПРИКАЗКА  ЧУДНА  МЕ  НОСИ,
                                 ПЕЕ  КРАЙ  МЕНЕ  СВЕТЪТ,
                          ТИЧАМ  С  КРАЧЕТАТА  БОСИ,
                                 ПТИЧКИ  НАД  МЕНЕ  ЛЕТЯТ.

                          БЛЕСНАЛ  Е  СЛЪНЧО  ВЪВ  РАДОСТ,
                                 РОЙ  ЗЛАТОКРИЛИ  ПЧЕЛИ
                          ПЪЛНЯТ  ГОРАТА  СЪС  МЛАДОСТ.
                                 ВСИЧКО  ВЪВ  ПЕСЕН  ЗВЪНИ.

                          КОЛКО  СИ  СКЪПА,  РОДИНО!
                                 ТИ  СИ  НАЙ-СВЕТЛИЯ  РАЙ!
                          В  ТЕБЕ  ЖИВЕЯ  ЩАСТЛИВО,
                                 В  ТЕБ  СЪМ  ЩАСТЛИВА  БЕЗКРАЙ!

                          11, яниари, 1974
                          Петя Дубарова

ЛЮБОВ, ДЕЦА НЕ МИ РОДИ - ДАМЯН ДАМЯНОВ

                        ЛЮБОВ,   ДЕЦА   НЕ   МИ   РОДИ

                   ЛЮБОВ,  ДЕЦА  НЕ  МИ  РОДИ,
                          НО  МИ  РОДИ  БЕЗБРОЙ  ВЪЛНЕНИЯ  -  
                   НЕ  МЕН  -  ДУХА  МИ  ОПЛОДИ.
                          А  ТОЙ,  РОДИ  СТИХОТВОРЕНИЯ.

                   НЕ  БЕ  С  МЕН  ЛОША,  НИ  ДОБРА.
                          ДУШАТА  ПРОСТО  МИ  ОТБЛЪСНА  ТИ.
                   В  ИЛЮЗИИТЕ  МИ  УМРЯ.
                          НО  В  ДУМИ,  ТЕ  ВИДЯХ  ВЪЗКРЪСНАЛА.

                   ТИ  ТЯХ  РОДИ  -  ДЕ  ВИК,  ДЕ  СТОН,
                          ДЕ  ПЪК  ПРОКЛЯТИЕ-СТЕНАНИЕ.
                   ДУШАТА  ТИ  БЕ  ТЕХЕН  ДОМ.
                          НО  ТЪЙ  И  НЕ  РАЗБРА...

                                           ПОКЛОН!

                         „ОСТАНАЛОТО   Е  МЪЛЧАНИЕ..."

                   15, НОЕМВРИ, 1992
                   Дамян Дамянов

ЗАЩО И ДНЕС - ДАМЯН ДАМЯНОВ

                                       ЗАЩО   И   ДНЕС

                 ЗАЩО  И  ДНЕС  ТЕ  МИСЛЯ  ПАК  С  ТЪГА?
                        ЗАЩО  И  ДНЕС  ТЕ  ВАДЯ  ПАК  ОТ  ГРОБА
                 НА  СВОЯ  ДУХ,  И  КАТО  ЗЛА  ШЕГА
                        ВИТАЕ  ТВОЯТ  ОБРАЗ,  С  ИМЕ:  „ОБИЧ"?

                 ЗАЩО,  ВЪОБЩЕ,  ЗА  ТЕБ  СЕ  СЕЩАМ  ПАК?
                        ЗА  ТЕБ  -  ЕДНАТА  СЯНКА  МИГНОВЕНА,
                 ЕДИНИЯТ  МЕТЕОРИТЕН  ЗНАК,
                        СВЕТЛИННО  ВРЯЗАЛ  ТЪМНАТА  ВСЕЛЕНА
                 НА  МОЯ  ЧЕРЕН,  НЕПРОГЛЕДЕН  СВОД?

                 И  ТО  -  ПОДИР  ГОДИНИ,  ПОДИР  ВЕЧНОСТ,
                        И  ТО  -  В  ЕДИН  ОТДАВНАШЕН  ЖИВОТ,
                 ЗА  КОЙТО  НЕ  СЪМ  СИГУРЕН  САМ  ВЕЧЕ,
                        ЧЕ  АЗ  СЪМ  ГО  ЖИВЯЛ,  ЧЕ  МОЙ  Е  БИЛ?...

                 ...  ТОГАВА  БЕШЕ  ХУБАВА  И  МЛАДА.
                        СЕГА  СИ  СТАРА,  ГРОЗНА  МОЖЕ  БИ...
                 КАКВАТО  И  ДА  СИ,  АЗ  ДНЕС  НЕ  СТРАДАМ,
                        НЕ  ПЛАЧА,  НЕ  БУДУВАМ  ЦЯЛА  НОЩ  -  
                 ДОРИ  И  ОТ  СЪНЯ  МИ  СИ  ИЗЛЯЗЛА.

                 ОБИЧАШ?  МРАЗИШ?  ВСЕ  МИ  Е  ЕДНО!
                        И  ВЕЧЕ  НИ  ЛЮБОВ,  НИТО  ОМРАЗА
                 КЪМ  ТЕБЕ  ВЪВ  ДУШАТА  СИ  ТАЯ.

                 И  АКО  ВСЕ  ПАК  ПОМНЯ  ТВОЙТО  ИМЕ,
                        И  АКО  ВСЕ  ПАК  ПОМНЯ  КАК,  КОЯ
                 МИ  Е  ДАРИЛА  ВМЕСТО  ОБИЧ  -  РИМИ,
                        ТО  Е  ЗАЩОТО,  ТОЧНО  ЗАРАД  ТЯХ  -  

                 ЗА  ДУМИТЕ  МИ,  ДАДЕНИ  ОТ  ТЕБЕ,
                        ЗА  СПОМЕНА,  ЗА  ЖИВАТА  МЕЧТА,
                 ПРИ  ТЕБ,  ДОШЪЛ  БИХ,  СЪС  БУКЕТ  ЗВЕТЯ.
                        ЗА  ТЕБ,  УМРЯЛ  МОЙ  СВЯТ.  НО  -  НЕПОГРЕБАН.

                 9, април, 1991
                 Дамян Дамянов

РАЗДЯЛА - ДАРА БУБАМАРА

                                       РАЗДЯЛА
          ЗНАМ,  ЧЕ  ЗА  НАС  НЯМА  ПОВЕЧЕ  ВРЕМЕ...
                 ДА  ТЕ  ГУБЯ,  НЕ  УСПЯХ  ДА  СЕ  НАУЧА.
          НЕ  СИ  „БИВШИЯТ",  ДОКАТО  ТЕ  ИМА  В  МЕН,
                 И  НИЩО  НЕ  Е  СВЪРШИЛО...
          КОГАТО  СИ  ОТИДЕШ,  ЗНАМ,  СЛЕДВА  НАЙ-ЛОШОТО!

          ОБЪРНИ  СЕ!!!
                 ПОГЛЕДНИ  МЕ!!!
          НЕ  ВИЖДАШ  ЛИ,  ЧЕ  ПЛАЧА?

          ЗНАЯ,  ЧЕ  НЕ  Е  ЛЕСНО,  НО  ТЕ  МОЛЯ...
                 ОЩЕ  МИНУТКА  ОСТАНИ  ТУК  И  БЪДИ  САМО  МОЙ!
          ПРЕЗ  КОСИТЕ  ТИ  ДА  ПРОКАРАМ  ПРЪСТИ
                 И  ТИХО  ДА  ПРОШЕПНА:  „МИЛИ  МОЙ"!

          ВЕЧЕ  СЪРЦЕТО  НЕ  МЕ  СЛУША,
                 ОБИЧА  ОНЗИ,  КОЙТО  МЕ  ОСТАВЯ...
          А,  ЗА  ТЕБ  ПАЗЯ  ЕДНА  ПОСЛЕДНА  МОЛИТВА:
                 ДА  ТЕ  ОБИЧА  БОГ,  КАКТО  ТЕ  ОБИЧАМ  АЗ!!!

          ЗНАМ,  ЧЕ  КРАЯТ  ЩЕ  Е  ПЪЛЕН  С  БОЛКА...
                 ЗАЩОТО  НЕПОЗНАТИ  ЩЕ  БЪДЕМ  ОТ  УТРЕ...
          ЗАЩО  ДА  ЛЪЖА,  ЧЕ  НЕ  ТЕ  ПОЗНАВАМ?
                 НЕ!  ТОВА  НЕ  МОГА,  НАЛИ  ВСИЧКИ  ЗНАЯТ,
          ЧЕ  ТИ  ЗА  МЕНЕ  БЕШЕ  ВСИЧКО!!!

          ОБЪРНИ  СЕ!!!
                 ПОГЛЕДНИ  МЕ!!!
          НЕ  ВИЖДАШ  ЛИ,  ЧЕ  ПЛАЧА???

          Дара Бубамара

ТОВА Е - НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

                                           ТОВА   Е

                  ДУШАТА  МИ,  ХЛОПНА  ПРЕД  ТЕБЕ  ВРАТА.
                         НЕ  Я  АТАКУВАЙ  НАПРАЗНО.
                  КАКВОТО  ЗАГЪРБИ,  ЗАГЪРБВА  ГО  ТЯ  -  
                         БЕЗОТКАЗНО.

                  НАПРАЗНО  СЕ  ПИТАШ,  КАКВО  СИ  СГРЕШИЛ.
                         ЩОМ,  ТЯ  НЕ  ТЕ  ПУСКА,  СГРЕШИЛ  СИ.
                  СВЕТЪТ  Е  ПРЕПЪЛНЕН  С  РАЗБИТИ  ДУШИ  -  
                         БЕЗ  УМИСЪЛ.

                  И  МОЙТА  СЕ  СЧУПИ.  НО  Я  ЗАЛЕПИХ.
                         В  ПРЕДИШНИЯ  ВИД  Я  ИЗВАЯХ.
                  ВЪЗДЪХНАЛ  ДЪЛБОКО,  ОТРОНИ  СЕ  СТИХ.
                         ТОВА  Е.

                  Надежда Захариева

ЖИВОТЪТ ВСЪЩНОСТ - НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

                                ЖИВОТЪТ   ВСЪЩНОСТ

                      ЖИВОТЪТ  ВСЪЩНОСТ,  Е  РАЗДЯЛА
                             С  ПРЕДСТАВИТЕ  НИ  ЗА  СВЕТА.
                      НЕСБЪДНАТАТА  НИ  МЕЧТА
                             ЕДИНСТВЕНО  ОСТАВА  ЦЯЛА,

                      БЕЗСМЪРТНА  И  НЕУЯЗВИМА.
                             ЗАТУЙ,  ТЪЙ  СТРАСТНО  КРИЯ  В  МЕН  -  
                      ЕДИН  КОПНЕЖ  НЕСПОДЕЛЕН:
                             РАЗКРИЯ  ЛИ  ГО  -  ЩЕ  ЗАГИНЕ.

                      Надежда  Захариева

ИМА ЕДИН МЪЖ - РУЖА ВЕЛЧЕВА

                             ИМА   ЕДИН   МЪЖ


         ИМА  ЕДИН  МЪЖ  НЯКЪДЕ  ПО  ЗЕМЯТА  -  
                НЕ  НАЙ-КРАСИВИЯТ,  НЕ  НАЙ-БОГАТИЯТ,
         ПРОСТО  ЕДИН  МЪЖ,  САМО  ЗА  МЕН  ОТРЕДЕН.

         АНГЕЛ  И  ДЯВОЛ,  В  ЕДНА  ДУША-СКИТНИЦА,
                С  ВЪЗХОДИ,  ПАДЕНИЯ,  ЧЕСТО  В  БЕЗПЪТИЦА,
         ЗВЕЗДОБРОЕЦ  НЕЖЕН  И  СТРАШЕН  КОМИТА  -  
                ВСИЧКО  ТОВА  Е:  ЕДИН  МЪЖ,  ЗА  МЕН  ОТРЕДЕН.

         МОЖЕ  БИ  ПИЕ  И  ПУШИ  БЕЗ  МЯРКА,
                МОЖЕ  БИ,  Е  РАЗБИЛ  МНОГО  ЖЕНСКИ  СЪРЦА,
         НО  ПАЗИ  В  ДУШАТА  СИ  ПЕСЕН  И  ВЯРА,
                САМО  ЗА  МЕН  -  ЕДНА  СВЕТЛА  СЪЛЗА.

         АКО  СРЕЩНЕТЕ  ТОЗИ  МЪЖ,  СПРЕТЕ  ГО,
                ДАЙТЕ  МУ  ЗНАК:  „ОЩЕ  Е  ЖИВА,  ОЩЕ  ТЕ  ЧАКА  -  
         ДА  Я  ПРИНЕСЕШ  ПРЕЗ  БУРИ  И  ПЛАМЪЦИ,
                ДА  СЕ  ПОЛЮЛЕЕ  НА  ДЪГАТА,   МИГ  ПОНЕ,
         МИГ,  ПРЕДИ  ДА  Я  ПОГЪЛНЕ  ТЪМНИНАТА..."

         2009
         Ружа Велчева 

НАСТРОЕНИЕ - ПЕТЯ ДУБАРОВА

                                         НАСТРОЕНИЕ

                    ПРЕПЪНА  СЕ  ВЪВ  ОБЛАКА  НЕБЕТО
                           И  ПАДНА  КАТО  КУПУЛА  НА  ХРАМ.
                    ИЗВИКА  НЕЩО  С  ПИСЪК  САМОЛЕТЕН.
                           А  ПОСЛЕ  АЗ  ВИДЯХ  СЪРДИТ  И  НЯМ,

                    КАК,  НОЩЕН  ДЪЖД,  ПРИВЕДЕН  ПОДКОВАВА
                           НА  ОБЛАКА  ИЗРЯЗАНИЯ  РЪБ.
                    И  СИНЯ  РАДОСТ  В  МЕНЕ  РАЗКЛОНЯВА
                           КОРОНАТА  СИ,  МОЩНА  КАТО  ДЪБ,

                    ЗАЩОТО  КАТО  ПАЛАВА  МИНУТА,
                           ВНЕЗАПНО  ГРАБНАТА  ОТ  ДЪЛЪГ  ДЕН,
                    ЖИВЕЯ  АЗ,  ОТ  НИКОГО  НЕ  ЧУТА,
                           А  ЦЯЛОТО  НЕБЕ  -  ЖИВЕЕ  В  МЕН...

                    Петя Дубарова

УМОРА - РАДОЙ РАЛИН

                                           УМОРА

                     ЕДИН  ВОЙНИК,  ЗАСПАЛ  ЛЕЖИ,
                            ЕЙ  ТАМ  ВЪРХУ  ПОЛЕТО  БОЙНО.
                     ЩЕ  ГО  ПОЗНАЕШ,  ЧЕ  Е  ЖИВ
                            ПО  ДИШАНЕТО  НЕСПОКОЙНО.

                     ТОЙ  СПИ,  ПРОСТРЯН  ВЪРХУ  ПРЪСТТА,
                            РЪЦЕТЕ  СИ  ВСТРАНИ  ОТПУСНАЛ,
                     С  ПОЛУОТВОРЕНА  УСТА,
                            С  ПОПУКАНИ  И  ЧЕРНИ  УСТНИ.

                     ЛЪЧ  СЛЪНЧЕВ,  ТРЕПКА  И  БЛЕСТИ
                            В  ЛИКА  МУ  КАЛЕН  И  НЕБРЪСНАТ.
                     НАД  НЕГО  МИНА  ПРОСВИСТИ,
                            НО  БЕЗ   СЪНЯ  МУ  ДА  ПРЕКЪСНЕ.

                     ТОВА  Е  ТЕЖЪК  СЪН,  ДЪЛБОК,
                            СЛЕД  ПОХОД,  БИТКИ  НЕПРЕСТАННИ,
                     СЛЕД  ДЕСЕТДНЕВЕН  БОЙ  ЖЕСТОК,
                            СЛЕД  МНОГО  НОЩИ  НЕДОСПАНИ...

                     СРЕД  ТРУПОВЕ,  ВРЪЗ  КАЛТА,
                            ВОЙНИКЪТ  ЩЕ  ЛЕЖИ  ДО  КЪСНО  -  
                     СЪН  ТЕЖЪК,  РАВЕН  НА  СМЪРТТА,
                            СЛЕД  КОЙТО,  ПОСЛЕ  ШЕ  ВЪЗКРЪСНЕ...

                     1947
                     Радой Ралин

ПРИЯТЕЛСТВО - ДАМЯН ДАМЯНОВ

                                           ПРИЯТЕЛСТВО

                           КАК  ИСКАШ  ДА  СЪМ  ТИ  ПРИЯТЕЛ?
                                  ПРИ  ПЪРВАТА  НИ  СРЕЩА  ОЩЕ,
                           ИЗПОЛЗВАЙКИ  МИ  СЛАБОСТТА,  ТИ
                                  РЕШИ  ДА  МИНЕШ  ЗА  НАДМОЩЕН!

                           И  СЛАБ  НА  ДУМИ,  СИЛЕН  В  МУСКУЛ,
                                  ЗА  ЛУД  МЕ  ОБЯВИ  НАБЪРЖЕ,
                           НА  РАМОТО  МИ  ЛАПА  ДРУСНА,
                                  И  СЕ  ЗАКАНИ  „ЩЕ  ТЕ  ВЪРЖА!"

                           МАХНИ  СИ  ЛАПАТА  ПРОКЛЕТА!
                                  ПОМЕЖДУ  НАС,  ВЪВ  КЛУП  НАДВЕСЕН,
                           ВИСИ  ЕДНО  ВЪЖЕ,  КОЕТО
                                  УЖ  ВРЪЗВА  МЕН,  А  ТЕБЕ  БЕСИ!

                           21. 11. 1994
                           Дамян Дамянов

НЕ МИ Е ЛЕСНО - НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

                                                           НЕ   МИ   Е   ЛЕСНО

                                             НЕ  МИ  Е  ЛЕСНО  НА  СВЕТА,
                                                    НО  МОГА  ДА  ИЗБИРАМ  ВСЪЩНОСТ
                                             МЕЖДУ  ПОЗОРА  И  ЧЕСТТА,
                                                    ДОСТОЙНСТВОТО  И  ПОДЛОСТТА,
                                             ИЗМЯНАТА   И  ВЕРНОСТТА,
                                                    ОМРАЗАТА  И  ЛЮБОВТА.

                                              „ЗАЩО  СЕ  ЗАБЛУЖДАВАШ,  ДЪЩЕ
                                                     ЧОВЕШКА?  -  НЯКОЙ  ИЗХРИПТЯ.  -  
                                              КОМУТО  ХЛЯБЪТ  Е  НАСЪЩЕН,
                                                     ИЗБИРА  МЕЖДУ  ДВЕ  НЕЩА:
                                              ЖИВОТА  И  СМЪРТТА!"

                                              Надежда Захариева  

ДИАЛЕКТИКА - НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

                                                   ДИАЛЕКТИКА

                                 БЕЗБРОЙ  ИЛЮЗИИ  ЗАГУБИХ.
                                        С  БЕЗБРОЙ  НАДЕЖДИ  СЕ  ПРОСТИХ.
                                 И  ЛЮБИХ,  АЛА  НЕНАЛЮБИХ.
                                        ГРЕШИХ,  АЛА  НЕНАГРЕШИХ.

                                 ДУШАТА  В  МЕН  ЖАДУВА  НЕЩО,
                                        КАКВО  -  САМО  НЕ  ЗНАЕ  МАЙ,
                                 И  КАТО  ПЛАМЪЧЕ  НА  СВЕЩ  ТЯ
                                        СЕ  ЛУТА  МЕЖДУ  АД  И  РАЙ.

                                 ОТ  РАДОСТ  -  ЗЛА;  ОТ  ЗЛО  -  ЩАСТЛИВА;
                                        НА  СВЕТЛО  -  СЛЯПА;  ЗРЯЩА  -  В  МРАК;
                                 ОТ  БЯС  -  ДОБРА;  ОТ  КРОТОСТ  -  ДИВА;
                                        С  КОПНЕЖ  ЗА  ПОЛЕТ,  С  БЛЯН  ЗА  БРЯГ...

                                 С  ДВУПОЛЮСНАТА  СИ  ФАТАЛНОСТ
                                        ТЯ  МЕ  ПРЕВРЪЩА  В  КРЪСТОПЪТ
                                 МЕЖДУ  ХИМЕРИ  И  РЕАЛНОСТ,
                                        ЗОРА  И  МРАК,  ЖИВОТ  И  СМЪРТ.

                                 Надежда Захариева

НА МАМА - АНДРЕА ЕМИЛОВА

                                             НА   МАМА

                           В  ЕДИН  ПРЕКРАСЕН  ЛЕТЕН  ДЕН,
                                  МАКАР  СЪВСЕМ  ОБИКНОВЕН,
                           РЕШИХ,  ЧЕ  ТРЯБВА  ДА  ПРЕСТАНА  ДА  МИСЛЯ,
                                  ЧЕ  ВЕЧЕ  СЪМ  ГОЛЯМА.

                           ПРЕБОРИХ  СЕ  С  БЕЗБРОЙ  БЕДИ.
                                  ОБЯДВАХ  СЪС  БЕЗБРОЙ  ЗВЕЗДИ.
                           НАПРАВИХ  КУП  ЗЛИНИ.
                                  ОПИТАХ  МНОГО  КРИВИНИ.

                           УМОРАТА  НАБРА  СЕ  В  МЕН.
                                  И  ВСЕКИ  СЛЕДВАЩ  ДЕН
                           ОЧАКВАХ  НЕЩО  ДА  СЕ  ПРОМЕНИ.
                                  НЕ  СТАНА  ТЪЙ,  УВИ...


                           ПОТЪРСИХ  НЕЧИЯ  УТЕХА.
                                  ПРИЯТЕЛИТЕ  СЕ  НАЕХА.
                           ЗАБАВИХ  СЕ.  ИЗЧЕЗНАХА  ВЪВ  МРАКА.
                                  ПРИЯТЕЛСТВОТО  ВЗЕ  ДА  ТРАКА.

                           ЗАТИЧАХ  СЕ,  НАМЕРИХ  МАМА.
                                  ГЛАВА  ЗАРОВИХ  В  СИЛНОТО  Й  РАМО.
                           ПОПЛАКАХ,  КЪСАХ  СИ  КОСИТЕ.
                                  ПОГАЛИ  МЕ,  ЗАБРАВИ  ЗА  ВЪПРОСИТЕ.

                           ЗА  МАЛКО  САМО.
                                  ПОСЛЕ  ПАК  ИЗПОЛЗВАХ  ДРУГО  РАМО.
                           И  ПАК  СЕ  ВЪРНАХ.
                                  ЕДИНСТВЕНАТА  СИ  УТЕХА,  СИЛНО  АЗ  ПРЕГЪРНАХ.

                           Андреа Емилова

НА МАМА - АНДРЕА ЕМИЛОВА

                                                 НА   МАМА

                               НА  МАЙКА  СИ  ДЪЛЖА  ТОВА,
                                      ДА  СРЕЩАМ  БУРИТЕ  С  ГЛАВА,
                               А  НЕ  ЗАД  НЕЧИЙ  ГРЪБ  КОРАВ.
                                      ДА  СЕ  ГНЕВЯ,  ДА  ПЕЯ  И  СЪС  СМЯХ
                               ДА  СЕ  СТРЕМЯ  НАПРЕД,
                                      ДА  КРАЧА  АЗ.

                               БЛАГОДАРЯ  ТИ,  МАМО,
                                      ЗА  ПОГЛЕДА  СУРОВ,
                               ЗА  ВЕСЕЛИЯ  ГЛАС,
                                      ЗА  ВСЕКИ  ПОРИВ  НОВ,
                               ЗА  ТОЗИ  ЧАС,

                               ВЪВ  КОЙТО  ТИ  СИ  МЕ  РОДИЛА
                                      И  ТВОЕТО  ДЕТЕ  СЪМ  АЗ.
                               БЛАГОДАРЯ  ЗА  СИЛАТА,
                                      КОЯТО  ВЛЯ  У  МЕН.
                               ДА  МОГА  ДА  СЕ  БОРЯ  ВСЕКИ  ДЕН.

                               ЗА  ХЪСА  ТИ  НЕУМОЛИМ,
                                      ЗА  ДУХА  ТИ  НЕУКРОТИМ,
                               ДАНО  ЧАСТИЦА  САМО
                                      ОТ  ТЕБ  СЪМ  НАСЛЕДИЛА,  МАМО!

                               Андреа Емилова

БЪЛГАРИЯ - БЛАГА ДИМИТРОВА

                                          БЪЛГАРИЯ

       МАГИСТРАЛА,  И  ПО  НЕЯ  СКРИБУЦА,  МАГАРЕ  С  КАРУЦА.
              ЗЛАТНА  ЕСЕН  РЪСИ  ПЕНДАРИ  И  НА  ПРИПЕКА  ПРОСЯК.
       ЦЪРКОВЕН  ОЛТАР  И  НИЧКОМ  КРАДЦИ  НА  ИКОНИ.
              ДЕТЕ  И  ПАДНАЛОТО  МУ  ЗЪБЧЕ  -  ЦИГАРА.

       ВЕРАНДА  КЪМ  НЕОБЯТА  -  ЦЯЛА  В  РЕШЕТКИ.
              КУЧЕ  И  СТАРЕЦ,  РОШЛЬОВЦИ,  РОВЯТ  КОФИ  ЗА  СМЕТ.
       ЖИТНИЦА  НА  БАЛКАНИТЕ  И  БЕЗХЛЕБИЕ.
              ВТОРИ  ПО  ИНТЕЛЕКТ  В  СВЕТА  И  БЕЗУМИЕ.

       ОТВОРЕНИ  ОЧИ  ЗА  НАУКА  И  ЗАТВОРЕНИ  УЧИЛИЩА.
              РОДОПСКА  ПЕСЕН  В  КОСМОСА  И  ПЛАЧ  В  РОДОПА.
       ПЪТИЩА-КРЪСТОПЪТИЩА  И  ОГРАБЕНИ  ПЪТНИ  ЗНАЦИ.
              ДВАМА  БРАТЯ  13-ВЕКА  СЕ  КАРАТ  ДО  КРЪВ,

       КОЙ  ДА  ВОДИ  БАЩИНАСИ  ДРУЖИНА.
              И  ДВАТА  СИНОДА  ГИ  БЛАГОСЛАВЯТ:  -  МИР  ВАМ!
       МАЙКА  ВИКА  ПРЕЗ  ОКЕАНА:  -  СИНЕ,  НЕ  СЕ  ЗАВРЪЩАЙ!
              БЪЛГАРИЯ  -  ЩЕДРА  СТРАНОПРИЕМНИЦА  ЗА  ЧУЖДЕНЦИ,

       ЗА  СВОИТЕ  ЧУЖДА-ЧУЖБИНА.  МОЯ  СТРАНА...
              СТРАНА  НА  НЕВЪЗМОЖНИТЕ  ВЪЗМОЖНОСТИ.
       КАКВА  МОЛИТВА  ЩЕ  ПРОМЪЛВЯ  ЗА  ТЕБЕ?
              ГОСПОДИ,  СПАСИ  НИ  ОТ  НАС  САМИТЕ!!!...

       Блага Димитрова

ДЯВОЛСКО - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                                               ДЯВОЛСКО


                      СТРЕЛКИТЕ  НА  ОТСРЕЩНИЯ  ЧАСОВНИК
                             ОПИСВАТ  ВЪРХУ  СВОЯ  ЦИФЕРБЛАТ
                      ДВАНАЙСЕТТЕ  КРЪГА  НА  МОЯ  АД
                             И  ЖЪНАТ  МОИТЕ  ЧАСОВЕ  ОТРОВНИ.

                      И  АЗ  ЛЕЖА  НА  ДЪРВЕНИЯ  ПОД
                             С  КОСИ  ОТ  ЛЕДЕН,  ЛЕПКАВ  ПОТ  ИЗМОКРЕНИ
                      И  АЗ  УМИРАМ  В  СТАЯТА  ПОД  ПОКРИВА,
                             ТЪЙ  БЛИЗКО  ДО  САМИЯ  НЕБОСВОД.

                      А  ДОЛУ  ПРЕМИНАВАТ  АВТОМОБИЛИ,
                             ТРАМВАИ,  КАТО  ВЕТРОВЕ  ФУЧАТ
                      И   СМЕХОВЕ  И  КРЯСЪЦИ  ЗВУЧАТ,
                             И  ТЪТНАТ  КРЪЧМИТЕ  И  ПУБЛИЧНИТЕ  ДОМОВЕ.

                      И  ЗА  ДА  ЗАГЛУША  ВЪВ  СЕБЕ  СИ  СКРЪБТА,
                             ПОНЯКОГА  АЗ  СЯДАМ  НА  ПРОЗОРЕЦА
                      И  ЯРОСТНО  ОТ  ТАМ  ЗАМЕРВАМ  ХОРАТА
                             СЪС  ПРЪСТ  ОТ  СТАРИТЕ  САКСИИ  ЗА  ЦВЕТЯ.

                      О,  АЗ  РАЗБИРАМ!  ТОЗИ  ВЕСЕЛ  СВЯТ
                             СЪС  МЕНЕ  И  СЪС  МОЙТА  СМЪРТ  НЕ  СВЪРШВА;
                      АЗ  СЪМ  ЕДНА  НЕНУЖНА  МАЛКА  МЪРША
                             И  МОГА  ЛИ  ДА  БЪДА  ТЕХЕН  БРАТ?

                      НЕ  ИСКАМ  СЪСТРАДАНИЕ  ОТ  ХОРАТА!
                             АЗ  ИМАМ  ВСИЧКО:  МОЯ  Е  СМЪРТТА.
                      И  АЗ  ЩЕ  СЕ  ИЗПЛЕЗЯ  НА  СВЕТА,
                             ОБЕСЕН  ВЪРХУ  ЧЕРНИЯ  ПРОЗОРЕЦ.

                     1927
                     Атанас Далчев

СПАСЕНИЕ - ГЬОТЕ

                                                 СПАСЕНИЕ

                              ЛЮБОВТА  МИ  ИЗМЕНИ
                                     И  В  МЕНЕ  СЕ  ВСЕЛИ  ТЪГАТА;
                              ЗАМАЯН,  ТРЪГНАХ  КЪМ  РЕКАТА,
                                     ТАМ  СПРЯХ  ПРЕД  БЪРЗИТЕ  ВЪЛНИ.

                              СТОЯХ  ОТЧАЯН,  ВКАМЕНЕН,
                                     ГЛАВАТА  МИ  В  НЕСВЯСТ  ЕХТЕШЕ,
                              ВОДАТА  ВЛАСТНО  МЕ  ЗОВЕШЕ,
                                     СВЕТЪТ  СЕ  ЗАВЪРТЯ  КРАЙ  МЕН.

                              ВНЕЗАПНО  ЧУХ  ГЛАСЕЦ  ВИСОК
                                     ЗАД  МОЯ  ГРЪБ  ДА  СЕ  РАЗДАВА,
                              ТЪЙ  МИЛ  СРЕД  КИТНАТА  ДЪБРАВА:
                                     „ЕЙ,  ТИ!  ПОТОКЪТ  Е  ДЪЛБОК!"

                              ТОЗЧАС  КРЪВТА  МИ  ЗАИГРА,
                                     СЪЗРЯХ  МОМИЧЕ  С  ЛИК  ПРИВЕТЕН
                              И  ПИТАМ:  „КАК  СЕ  КАЗВАШ?"  „КЕТХЕН!"
                                     „О,  КЕТХЕН,  ТИ  СИ  ТЪЙ  ДОБРА!

                              ОТ  СМЪРТ  СПАСИ  МЕ  ДНЕС  И  ЗНАЙ:
                                     НА  ТЕБ  ДЪЛЖА  ЖИВОТА  БЪДЕН!
                              НО  ТОЗИ  ДАР  Е  ТЪЙ  ОСКЪДЕН  -  
                                     В  ЖИВОТА  РАДОСТ  ТИ  МИ  ДАЙ!"  

                              ПРИЗНАХ  Й  СВОЯТА  БЕДА,
                                     ТЯ  НЕЖНО  ВЗОР  КЪМ  МЕН  ОБЪРНА;
                              ЦЕЛУНАХ  Я,  ТЯ  МИ  ОТВЪРНА
                                     И...  В  МИГ  ЗАБРАВИХ  ЗА  СМЪРТТА.

                              Превод от немски:
                              Венцеслав Константинов