ЧЕРНА ПЕСЕН
АЗ УМИРАМ И СВЕТЛО СЕ РАЖДАМ -
РАЗНОЛИКА, НЕСТРОЙНА ДУША,
ПРЕЗ ДЕНЯ НЕУМОРНО ИЗГРАЖДАМ,
ПРЕЗ НОЩТА БЕЗ ПОЩАДА РУША.
ПРИЗОВА ЛИ ДНИ СВЕТЛО-СМИРЕНИ,
ГРЪМВАТ БУРИ НАД ТЪМНО МОРЕ,
А ПОДИРЯ ЛИ БУРЯ - КРАЙ МЕНЕ
ВСЕКИ ВОПЪЛ И РОПОТ ЗАМРЕ.
ЗА ЗОРА ОГНЕСТРУЙНА КОПНЕЯ,
А СЛЕПИ МЕ С ЛЪЧИТЕ СИ ТЯ,
В ПРОЛЕТТА КАТО В ЕСЕН АЗ КРЕЯ,
В ЕСЕНТА - КАТО В ПРОЛЕТ ЦЪФТЯ.
НА БЕЗСТРАСТНОТО ВРЕМЕ В НЕСПИРА
ГАСНЕ МЪЛКОМ ЖИВОТ НЕЖИВЯН
И ПЛАЧЪТ МИ ЗА ПРИСТАН УМИРА,
НИЗ ВЕЛИКА ПУСТИНЯ РАЗВЯН.
Димчо Дебелянов
СВЕТЛА ВЯРА
За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига -
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.
Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.
В очите утринни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
на гнет и мъка сенките зловещи.
Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата...
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!
Димчо Дебелянов
