БЪЛГАРИЯ - БЛАГА ДИМИТРОВА

                                          БЪЛГАРИЯ

       МАГИСТРАЛА,  И  ПО  НЕЯ  СКРИБУЦА,  МАГАРЕ  С  КАРУЦА.
              ЗЛАТНА  ЕСЕН  РЪСИ  ПЕНДАРИ  И  НА  ПРИПЕКА  ПРОСЯК.
       ЦЪРКОВЕН  ОЛТАР  И  НИЧКОМ  КРАДЦИ  НА  ИКОНИ.
              ДЕТЕ  И  ПАДНАЛОТО  МУ  ЗЪБЧЕ  -  ЦИГАРА.

       ВЕРАНДА  КЪМ  НЕОБЯТА  -  ЦЯЛА  В  РЕШЕТКИ.
              КУЧЕ  И  СТАРЕЦ,  РОШЛЬОВЦИ,  РОВЯТ  КОФИ  ЗА  СМЕТ.
       ЖИТНИЦА  НА  БАЛКАНИТЕ  И  БЕЗХЛЕБИЕ.
              ВТОРИ  ПО  ИНТЕЛЕКТ  В  СВЕТА  И  БЕЗУМИЕ.

       ОТВОРЕНИ  ОЧИ  ЗА  НАУКА  И  ЗАТВОРЕНИ  УЧИЛИЩА.
              РОДОПСКА  ПЕСЕН  В  КОСМОСА  И  ПЛАЧ  В  РОДОПА.
       ПЪТИЩА-КРЪСТОПЪТИЩА  И  ОГРАБЕНИ  ПЪТНИ  ЗНАЦИ.
              ДВАМА  БРАТЯ  13-ВЕКА  СЕ  КАРАТ  ДО  КРЪВ,

       КОЙ  ДА  ВОДИ  БАЩИНАСИ  ДРУЖИНА.
              И  ДВАТА  СИНОДА  ГИ  БЛАГОСЛАВЯТ:  -  МИР  ВАМ!
       МАЙКА  ВИКА  ПРЕЗ  ОКЕАНА:  -  СИНЕ,  НЕ  СЕ  ЗАВРЪЩАЙ!
              БЪЛГАРИЯ  -  ЩЕДРА  СТРАНОПРИЕМНИЦА  ЗА  ЧУЖДЕНЦИ,

       ЗА  СВОИТЕ  ЧУЖДА-ЧУЖБИНА.  МОЯ  СТРАНА...
              СТРАНА  НА  НЕВЪЗМОЖНИТЕ  ВЪЗМОЖНОСТИ.
       КАКВА  МОЛИТВА  ЩЕ  ПРОМЪЛВЯ  ЗА  ТЕБЕ?
              ГОСПОДИ,  СПАСИ  НИ  ОТ  НАС  САМИТЕ!!!...

       Блага Димитрова

ДЯВОЛСКО - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                                               ДЯВОЛСКО


                      СТРЕЛКИТЕ  НА  ОТСРЕЩНИЯ  ЧАСОВНИК
                             ОПИСВАТ  ВЪРХУ  СВОЯ  ЦИФЕРБЛАТ
                      ДВАНАЙСЕТТЕ  КРЪГА  НА  МОЯ  АД
                             И  ЖЪНАТ  МОИТЕ  ЧАСОВЕ  ОТРОВНИ.

                      И  АЗ  ЛЕЖА  НА  ДЪРВЕНИЯ  ПОД
                             С  КОСИ  ОТ  ЛЕДЕН,  ЛЕПКАВ  ПОТ  ИЗМОКРЕНИ
                      И  АЗ  УМИРАМ  В  СТАЯТА  ПОД  ПОКРИВА,
                             ТЪЙ  БЛИЗКО  ДО  САМИЯ  НЕБОСВОД.

                      А  ДОЛУ  ПРЕМИНАВАТ  АВТОМОБИЛИ,
                             ТРАМВАИ,  КАТО  ВЕТРОВЕ  ФУЧАТ
                      И   СМЕХОВЕ  И  КРЯСЪЦИ  ЗВУЧАТ,
                             И  ТЪТНАТ  КРЪЧМИТЕ  И  ПУБЛИЧНИТЕ  ДОМОВЕ.

                      И  ЗА  ДА  ЗАГЛУША  ВЪВ  СЕБЕ  СИ  СКРЪБТА,
                             ПОНЯКОГА  АЗ  СЯДАМ  НА  ПРОЗОРЕЦА
                      И  ЯРОСТНО  ОТ  ТАМ  ЗАМЕРВАМ  ХОРАТА
                             СЪС  ПРЪСТ  ОТ  СТАРИТЕ  САКСИИ  ЗА  ЦВЕТЯ.

                      О,  АЗ  РАЗБИРАМ!  ТОЗИ  ВЕСЕЛ  СВЯТ
                             СЪС  МЕНЕ  И  СЪС  МОЙТА  СМЪРТ  НЕ  СВЪРШВА;
                      АЗ  СЪМ  ЕДНА  НЕНУЖНА  МАЛКА  МЪРША
                             И  МОГА  ЛИ  ДА  БЪДА  ТЕХЕН  БРАТ?

                      НЕ  ИСКАМ  СЪСТРАДАНИЕ  ОТ  ХОРАТА!
                             АЗ  ИМАМ  ВСИЧКО:  МОЯ  Е  СМЪРТТА.
                      И  АЗ  ЩЕ  СЕ  ИЗПЛЕЗЯ  НА  СВЕТА,
                             ОБЕСЕН  ВЪРХУ  ЧЕРНИЯ  ПРОЗОРЕЦ.

                     1927
                     Атанас Далчев