ДЕТЕ ОТКРИВА ГРАДИНАТА
НАД ГЛАВАТА МУ ШУМЯТ ТРЕВИТЕ
И СИНЕЯТ ЧУДНИ НЕБЕСА -
ТАМ ЖИВЕЯТ ОБЛАЦИ, КОИТО
ПРАЩАТ ТЕЗИ КАПЧИЦИ РОСА,
ЩО ПО ВСЕКИ ЦВЕТЕЦ АРОМАТЕН
И ПО ЯГОДИТЕ ТУК БЛЕСТЯТ,
ИЗПРАВИ СЕ! ГЛЕДАЙ: НЕОБЯТЕН
ПРЕД ТЕБ СЕ РАЗКРИВА СВЕТЪТ.
КАКВО СИ ПОЗНАВАЛ? ЛЕГЛОТО, КИЛИМА,
СТАЯТА НА МАЛКОТО ДЕТЕ...
В НЕЯ РЪБОВЕ И ЪГЛИ ИМА,
ЯСНО ОЧЕРТАВАТ ВСИЧКО ТЕ,
НЕ МОЖЕ ПЪТЯ ДА ОБЪРКАШ ДАЖЕ...
И ПТИЧКАТА ГОРЕ С ПРИЯТЕН ЗВУК,
И ПРОЗОРЕЦЪТ БЪРЗА ДА КАЖЕ:
„ИЗМЕРИМОТО ПРОСТРАНСТВО СВЪРШВА ТУК!"
ТАМ БЕ В ЧЕРУПКА. А ТУК Е ПРОСТОРА,
ГРАДИНАТА... КОЛКО Е ЧУДНО ТОВА!
ЕТО ТРЕВИТЕ - ШЕПТЯТ КАТО ХОРА,
ЖАБА СКАЧА В СВЕЖАТА ТРЕВА...
ВОДНИ КОНЧЕТА И ЛЕКОКРИЛИ
ПЕПЕРУДИ, КАЦАТ И ПОДХВРЪКВАТ ПАК,
МОЖЕ И ЗМИИ ДА СА СЕ СКРИЛИ
В ГЪСТИЯ МАЛИНОВ ХРАСТАЛАК.
БЕЗСПИР НАКАЗАНИ СА СЕТИВАТА:
СЯКАШ ЧЕ ОТ ВСИЧКИТЕ СТРАНИ
ШУМИ МОРЕ И ГИ ПОДМЯТА
ВЪРХУ СВОИТЕ БУРНИ ВЪЛНИ...
И ДЕТЕТО СЕ НОСИ ДАЛЕЧЕ,
ОТКРИВА ФОРМИ, ВКУС И КРАСОТА,
НАД ХРАСТИТЕ И НАД ТРЕВИТЕ ВЕЧЕ
ДОСТИГА ЧАК В БЕЗКРАЙНОСТТА.
ДОСТИГА ЧАК СЪСЕДСКАТА ОГРАДА -
ЕДИН НЕИЗМЕРИМ, ГОЛЯМ КВАДРАТ.
УЧУДВАЙ СЕ! А ЗА НАГРАДА -
ТВОЙ ЩЕ БЪДЕ ТОЗИ ПЪСТЪР СВЯТ!
А ОТВЪД - СЪСЕДСКАТА ГРАДИНА,
А ОТВЪД - ВИСОКИ ПЛАНИНИ,
А ОТВЪД СА НЕБЕСАТА СИНИ -
С ПЪТ КЪМ ЗВЕЗДНИТЕ ДАЛЕЧИНИ.
А ОТВЪД - В НЕСВЪРШВАЩА ВЕРИГА -
СВЕТОВЕ И СВЕТОВЕ БЕЗБРОЙ...
ДНЕСКА ГРАДИНАТА СТИГА
НА ДЕЦАТА И ВЪВ ПЪСТЪР РОЙ.
ТЕ ЛУДУВАТ, ВЪЗХИТЕНИ
ОТ ВСИЧКО В ТОЗИ МАЛЪК КЪС ЗЕМЯ,
НО С ОБЛАЦИ В ОЧИТЕ ОТРАЗЕНИ,
И ВЕЧЕ СЪС ОТВЪДНОТО - В УМА...
Превод от немски:
Пенчо Симов
ЕПИГРАМИ
* * *
ОТ ДОСАДНИК КАК ДА СЕ СПАСИТЕ, ЗНАМ.
ЖЕРТВУВАЙТЕ СУМА НЕГОЛЯМА.
СЕТНЕ, ОБЕЩАВАМ ВИ УСПЕХ ГОЛЯМ:
ЗАЕМ ДАЙТЕ МУ - И ЩЕ ГО НЯМА.
* * *
МАЛЕРБ БОЖЕСТВЕНИЯ, ТУК ПОЧИВА,
БЕ СТАР, ЗАПЛАТА НЯМАШЕ ДОБРА.
УМРЯ ВЪВ БЕДНОСТ. ВРЕМЕНА ТАКИВА!...
ДНЕС АЗ ЖИВЕЯ, КАКТО ТОЙ - УМРЯ!...
* * *
ЗА ГИЙОМ ДО ДНЕС НЕ Е БИЛО
КАЗАНО - НИ ХУБАВО, НИ ЗЛО.
НИ МИРА Е ИСКАЛ, НИ ВОЙНАТА;
ТУ ИЗПЪЧЕН, ТУ С ПРИБРАН КОРЕМ,
БИЛ ШЕЙСЕТ ГОДИНИ НА ЗЕМЯТА:
СЯКАШ ГО Е НЯМАЛО - СЪВСЕМ!...
Превод от френски:
Пенчо Симов
АБОРТ НА ДУШАТА
ПОМЕТНАХ,
СПЪНАТА В СЯНКАТА НА ВЪЗМРАЧНА НЕМИЛОСТ.
АБОРТИРА СПОНТАННО ДУШАТА МИ.
НЕ МОЖА ДА ИЗНОСИ ПЛОДА
НА СВОЙТЕ ГОЛЕМИ, НЕВЪЗМОЖНИ ЛЮБОВИ!
НА СВОЙТЕ МАЛКИ ВЪЗМОЖНИ ЩАСТЛИВОСТИ...
ПРИПАДНА В ТЪЙ НЕЛЕПА СИТУАЦИЯ.
КРИТИЧНА. НЕСПАСЯЕМА. КАРМИЧНА.
РАЗФОКУСИРАНА ЛЕЖАХ НА ХИРУРГИЧЕСКАТА МАСА
В АГОНИЗИРАЩА ДЕКОМПЕНСАЦИЯ.
ДИМЯЩИТЕ ОПЕРАЦИОННИ ЛАМПИ
ОБЛЪЧВАХА КАТО ФАКЛИ ХЛЪТНАЛИТЕ МИ ОЧИ.
ПОД УПОЙКАТА НА СЛАДКИ ОБЕЩАНИЯ
УЛАВЯХ ЖЕСТОКАТА ЕСТЕТИКА.
В СЪРЦЕТО МИ ЗАБИХА АБОКАТА,
ИНФЕКТИРАН С ЛАКОМИ БАКТЕРИИ
В ПРОЦЕС НА АМИТОЗА,
ПЪПЛЕЩИ С НЕВИДИМИ ТЕЛЦА
ИЗ ТЪНКИТЕ МИ КОРЕНИ.
ПРЕЛИВАХА МИ ЧАС ПО ЧАС ИЗПИТАНИ ИЛАЧИ: -
150 МИЛИГРАМА ЕХИДНОСТ,
ДВЕ БАНКИ ГЛЮКОЗНИ МИРАЖИ,
НА КАПКИ „ТАКА ТИ СЕ ПАДА!".
САМА СЪМ СИ ВИНОВНА, ЧЕ ПРЕКЪСНАХ
ИЗВЕЧНАТА ИГРА НА САМОЧУВСТВИЯ,
НА ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ,
НА ПРИВЛИЧАНЕ И ОТБЛЪСКВАНЕ.
НЕ ПОНЕСОХ:
ФРИГИДНОСТТА В МИСЛЕНЕТО НА БЕЗСЛАВНИТЕ „ДОН ЖУАНИ",
ПРИВИДНО УМИЛЯВАЩАТА ИНФАНТИЛНОСТ,
НЕСРЕТНИТЕ ИМ ДНИ В МАЗОХИСТИЧНИ САМОСЪЖАЛЕНИЯ,
УДАВЕНИТЕ НОЩИ В МЕЛАНХОЛИЧНИ НАСТРОЕНИЯ,
ШИЗОФРИНИЧНИТЕ ИМ РЕЗКИ ПРОЯВЛЕНИЯ,
ФУТ-БОЛНИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЯ,
СЛАДКИТЕ ИМ ОТ-МЪЖ-ЩЕНИЯ,
ПОЗНАТОТО ИМ ОНЕМЯВАНЕ,
РОДЕНО ОТ БЕЗСИЛИЕ ПРЕД ФАКТИТЕ.
КОЛКО ДЪЛГО ЖИВЯХ В НЕДОУМЕНИЕ
ОТ КРЕЩЯЩИТЕ ИМ НЕЛОГИЧНИ ЖЕСТОВЕ,
ОТ НЕЛЕПИТЕ ИМ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
И ПРЕМИГВАХ ВЪЗХИТЕНО
ПРИ ПСЕВДО-ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ИМ ИЗКАЗВАНИЯ.
АХ, КОЛКО ИСКАХ ДА УБЕДЯ СВЕТА В ТЯХНАТА СЪВЪРШЕНОСТ,
И СЕБЕ СИ - В ПРАВИЛНОСТТА НА ГРЕШНИТЕ СИ ИЗБОРИ!
ДА, ДУШАТА МИ НЯКОГА СИЛНАТА,
НЕ УСПЯ ДА РЕЗОРБИРА ЧАСТИЦИТЕ ПРИМАМЛИВА ОТРОВА,
ДОБАВЕНА КЪМ ИНФУЗИОННИТЕ РАЗТВОРИ.
НЕ МОЖА ДА ОТСТРАНИ ВПИТИТЕ В НЕЯ КЪРЛЕЖИ НА СЪМНЕНИЯТА.
НЕ ДОЧАКА ДА ПРЕМИНЕ ТРИТЕ ПРЕКИ ДО НЕПОИСКАНА ПРОШКА -
ЧЕЗНЕШЕ ОТ ТОЗИ АКТ НА ЕКЗОРСИЗЪМ.
ОБТРИВАХА Я С ТИНКТУРА ОТ ЩИПЕЩА НЕБРЕЖНОСТ.
ПРИСИПВАХА Я С ФИНИ СТРУЖКИ СПРИХАВОСТ.
ИЗРЯЗВАХА ЧУВСТВО ПО ЧУВСТВО,
СТРОФА ПО СТРОФА,
СТОН ПО СТОН,
КЪС ПО КЪС.
С ОТРАБОТЕНА НЕБРЕЖНОСТ ЗАХВЪРЛИХА
ПЛАЦЕНТАТА НА ЛАСКАВИ МЕЧТАНИЯ,
ЗАДЪХАНИ КОПНЕЖИ, КОКЕТНИ ДРЪЗНОВЕНИЯ,
ВЪЛНУВАЩИ ПРОЗРЕНИЯ, СВЕТУЛЧИЦИ „ОБИЧАНЕ".
ПРОНИЗВАХА МЕ С МЪЛНИИ ГРОТЕСКТНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ.
КАК ПРОЯЖДАХА С ДРЕБНИТЕ СИ ЛУКАВСТВА
ЗВЕЗДНИЯ ПЛАЩ НА ВЯРАТА МИ!
ПЕДАНТИЧНО ЖУЛЕХА УСМИХНАТИТЕ МИ УСТНИ
С АБРАЗИВА НА НЕОДОБРЕНИЕТО.
ОПРОЩАВАХА МИ ДОБРОДУШНО СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРЕХОВЕ...
ДАЛИ СЕГА СЪМ СТАНАЛА БЕЗЧУВСТВЕНА И ПРИМИРЕНА,
ДАЛИ СА ЗАКЪРНЕЛИ СЕТИВАТА МИ?
НЕ! ОЩЕ ПОМНЯ БАВНОТО ПРОБУЖДАНЕ НА ЗАТЪПЕНАТА КАНЮЛА,
ПРИСВИТИТЕ ОЧИ НА ХЛАДНИТЕ МЪЖЕ,
В „САМАТА СВЯТОС" И „НЕВИННОСТ" ПРЕДРЕШЕНИ...
КАК КЪНТЕШЕ КУХО РАЗМЕННАТА МОНЕТА НА ДОВЕРИЕТО!
КОЛКО СГОВОРЧИВИ БЯХМЕ В СВОИТЕ МЪЛЧАНИЯ!
КОЛКО ЕДНАКВИ В РАЗЛИЧНОСТТА СИ!
ОТ ПЕПЕРУДЕНИЯ ПОЛЕТ ОСТАНА МИ ЕДИНСТВЕНО ПРАШЕЦЪТ.
ДНЕС С КРИСТАЛЧЕТА ВЪЗДУХ АЗ ИЗПИСВАМ ЛАКОНИЧНО
ПРЕД ОЧИТЕ НА ЖИВИТЕ: „ДО ПОИСКВАНЕ!" -
И ТУПВАМ КРОТКО В ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ НА ВРЕМЕТО.
ОПУСТОШЕНА И ИЗТОЩЕНА
СЕ СЛИВАМ С ВЯТЪРА.
ОПЯВАМ, КЪЛНА И БЛАГОСЛАВЯМ
МЪРТВИЯ ПЛОД НА СВОИТЕ ИЗМАМНИ ИСТИНИ
И ЧАКАМ В МЕНЕ ДА ПОКЪЛНЕ:
„СЕМЕТО НА СВЕТЛИНАТА", КОЕТО -
ЩЕ ДОНОСЯ...
2012, юли
Милена Белчева
