* * *
ЗАДАДЕ СЕ ОБЛАК ТЕМЕН
ОТКЪМ ГОРА, ОТ БАЛКАНА:
ДАЛИ ЩЕ Е ДЪЖДЕЦ ДРЕБЕН,
ИЛИ ЩЕ Е БУРЯ СТРАШНА?
ЕХ, МОЙ ДЯДО, ТЕЖКО ВРЕМЕ!
РАЛОТО СЕ ЕДВАМ ВЛАЧИ,
И СЛЕД НЕГО СЕЕШ СЕМЕ,
ПОТ ОТ ЧЕЛО, ГРАД ОТ ОЧИ!
КАЖИ, ДЯДО, ЗАЩО ПЛАЧЕШ
НАД ТЕЗ ДЪЛГИ БРАЗДИ ЧЕРНИ;
ОТ ЧЕР ОБЛАК ЛИ СЕ ПЛАШИШ,
ИЛИ МРАТ ТИ ДЕЦА ДРЕБНИ?
КАЖИ, ДЯДО, ЧЕ АЗ ПОМНЯ
КАКЪВ ЮНАК НАПРЕД БЕШЕ;
БОГ ДА ПРОСТИ БАБА СТОЙНА,
ТЯ ПЕЕШЕ, ТИ ОРЕШЕ.
ДРУГ ПЪТ - ПОМНИШ? - ЛАНИ БЕШЕ:
АЗ ЗАМИНАХ ПРЕЗ ГОРАТА,
СРЕД ЮНАЦИ ТИ СЕДЕШЕ
КАТО БАЩА СЪС БРАДАТА.
КАКЪВ БЕШЕ ТИ ТОГАВА!
СЕГА ПЛАЧЕШ - ЗАЩО, ДЯДО?
БАЙРЯК ЛИ СЕ НЕ РАЗВЯВА,
ИЛИ НЯМАШ СЪРЦЕ МЛАДО?
„ЕХ, МОЙ СИНКО! ЩО МЕ ПИТАШ?
ЧУЙ ТОЗ ГАРВАН, ДЕ ТАМ ГРАЧИ ...
НО В СЕЛО НЕ ЛИ ОТИВАШ,
ЩЕ ДА ВИДИШ ЗАЩО ПЛАЧЕ
СТАР ВОЙВОДА СЛЕД ТУЙ РАЛО!
ТАМ СЕЛОТО СЕ Е СБРАЛО
НА МЕГДАНЯ, ЗА ДА ГЛЕДА
МОЙТЕ МОМЦИ, МОЙТЕ ЧЕДА!
ТИ ЩЕ ВИДИШ ТАМ НАБИТИ
НА ПРЪТОВЕ, НА ВЪРЛИНИ
НА МОМЦИТЕ МИ ГЛАВИТЕ -
ИЗБИХА СЕ ДВЕ ДРУЖИНИ!
ДВАМА БРАТЯ ВОЕВОДИ,
ДВАМАТА МИ ВЕРНИ СИНА:
СКАРАЛИ СЕ КОЙ ДА ВОДИ
БАЩИНАТА СИ ДРУЖИНА!
ТЕСНИ БИЛИ ПЛАНИНИТЕ
ЗА НЕСГОВОРНА ДРУЖИНА!
И СТЪРЧАТ ИМ ДНЕС ГЛАВИТЕ,
ЗА ДА ПЛАЧЕ КОЙ КАК МИНЕ.
БОЖЕ, С ГРЪМ ТИ РАЗСИПИ МЕ!
ВЕТРЕ, В ПРАХ ТИ РАЗНЕСИ МЕ!
ДА НЕ ГЛЕДАМ ДЕЦА МАЛКИ
И ТЕХНИТЕ КЛЕТИ МАЙКИ,
ОКОЛ ПРЪТЕ КАК СЕ КЪСАТ -
РЪЦЕ ВДИГАТ КЪМ ГЛАВИТЕ,
И КАК ПОСЛЕ ЩЕ СЕ МЪЧАТ
ГОЛИ, БОСИ И ПРЕБИТИ."
ЗАКАПАХА ЕДРИ КАПКИ,
ЛЕТЯТ, КРЯКАТ ГЪСКИ, ПАТКИ:
БУРЯ СТРАШНА ЩЕ ДА РЕВНЕ,
НЕЛИ НЕ СА КАПКИ ДРЕБНИ.
СЕКИ ТИЧА, В СЕЛО БЯГА,
ДЯДО НЕ ЩЕ ДА РАЗПРЯГА.
- ХАЙДЕ, ДЯДО, ДА ВЪРВИМЕ.
„СТОЙ, ДА УМРА, ПОМОГНИ МИ!"
Христо Ботев
събота, 10 март 2012 г.
СТРАННИК - ХРИСТО БОТЕВ
СТРАННИК
БЪРЗАЙ, СТРАННИК, ВЪРВИ СКОРО
КЪЩА БАЩИНА ДА СТИГНЕШ;
ПРЕД КЪЩАТА ИГРАЙ ХОРО,
ПРЕЗ ХОРОТО ТИ ЩЕ МИНЕШ.
„ДОБРЕ ДОШЪЛ", ЩЕ ТИ КАЖАТ
ДЕЦА, БАБИ И ПОДЕВКИ;
А МОМИТЕ - ТЕ ИГРАЯТ
ПОДИР ДРУЖКИНИ ЗАСЕВКИ.
НЯМА НИЩО! ДРУГИ ЗЕМА
ТАЗИ, ЩО СИ НЯВГА ЛЮБИЛ;
НО И ЗА ТЕБ МОМИ ИМА:
БОГА НЕ СИ С КАМЪНИ БИЛ.
ЩЕ ИЗЛЕЗЕ СТАРА МАЙКА
ДА ПОСРЕЩНЕ МИЛА СИНА,
ЩЕ ЗАПЛАЧЕ, ЩЕ ЗАВАЙКА:
„СИН ДОЧАКАХ ОТ ЧУЖБИНА!"
ЩЕ ПРЕГЪРНЕ МЪЖКА СНАГА,
А ТИ НЕЙНИ СТАРИ КОСТИ;
ЩЕ ЧУЙШ МАЙЧИНА СИ ТЪГА,
ЩЕ ЧУЙШ НЕЙНИ ДУМИ ПРОСТИ.
ЩЕ ЧУЙШ, АЛА НЕДЕЙ ПЛАКА,
ПЪРВО ЛИБЕ ЧЕ СГОДИЛИ,
ДРУГА ВЕСТ ТЕ ТЕБЕ ЧАКА -
ЗА БАЩА И БРАТЯ МИЛИ!
ТУРЦИ ТЕЙКА ТИ УБИХА,
БРАТЯТА ТИ И ДВОИЦА
ПОЛЕЖАХА, ПА ИЗГНИХА,
ОТРОВЕНИ ВЪВ ТЕМНИЦА.
НО ТО НИЩО! ТИ ДА СИ ЖИВ,
БАЩА СКОРО ЩЕ ДА БЪДЕШ, -
БОГ Е ДОБЪР И МИЛОСТИВ,
А ТИ ТРЯБВА РОД ДА ВЪДИШ.
НА, ЧЕ ПЛАЧЕШ! ЕХ, ЖЕНА СИ!
ЗА ЖЕНИ Е ПЛАЧЪТ ДАДЕН,
ЗА ЖЕНИ, ЗА СИРОМАСИ:
ТИ НЕ СИ НИ ГОЛ, НИ ГЛАДЕН.
РЕЧИ ТАМО: „БОГ ДА ПРОСТИ",
НА ПОПОВЕ ПО ПАТРИХИЛ,
НА ТРАПЕЗА СВИКАЙ ГОСТИ,
ПЪК БЪДИ КАКЪВТО СИ БИЛ!
ЗЕМИ ЖЕНА ХУБАВИЦА,
ИЛИ ГРОЗНА СЪС ИМОТ;
НАРОДИ РОЯК ДЕЧИЦА
И С СЮРМАШКИ ГИ ХРАНИ ПОТ.
ТЪЙ ГЛУПЕЦЪТ, ТЪЙ ЗАЛИТА
ДА ПРЕКАРА ДОБЪР ЖИВОТ,
И НИКОГА НЕ СЕ ПИТА
ЧОВЕК ЛИ Е ТОЙ, ИЛИ СКОТ!
Христо Ботев
БЪРЗАЙ, СТРАННИК, ВЪРВИ СКОРО
КЪЩА БАЩИНА ДА СТИГНЕШ;
ПРЕД КЪЩАТА ИГРАЙ ХОРО,
ПРЕЗ ХОРОТО ТИ ЩЕ МИНЕШ.
„ДОБРЕ ДОШЪЛ", ЩЕ ТИ КАЖАТ
ДЕЦА, БАБИ И ПОДЕВКИ;
А МОМИТЕ - ТЕ ИГРАЯТ
ПОДИР ДРУЖКИНИ ЗАСЕВКИ.
НЯМА НИЩО! ДРУГИ ЗЕМА
ТАЗИ, ЩО СИ НЯВГА ЛЮБИЛ;
НО И ЗА ТЕБ МОМИ ИМА:
БОГА НЕ СИ С КАМЪНИ БИЛ.
ЩЕ ИЗЛЕЗЕ СТАРА МАЙКА
ДА ПОСРЕЩНЕ МИЛА СИНА,
ЩЕ ЗАПЛАЧЕ, ЩЕ ЗАВАЙКА:
„СИН ДОЧАКАХ ОТ ЧУЖБИНА!"
ЩЕ ПРЕГЪРНЕ МЪЖКА СНАГА,
А ТИ НЕЙНИ СТАРИ КОСТИ;
ЩЕ ЧУЙШ МАЙЧИНА СИ ТЪГА,
ЩЕ ЧУЙШ НЕЙНИ ДУМИ ПРОСТИ.
ЩЕ ЧУЙШ, АЛА НЕДЕЙ ПЛАКА,
ПЪРВО ЛИБЕ ЧЕ СГОДИЛИ,
ДРУГА ВЕСТ ТЕ ТЕБЕ ЧАКА -
ЗА БАЩА И БРАТЯ МИЛИ!
ТУРЦИ ТЕЙКА ТИ УБИХА,
БРАТЯТА ТИ И ДВОИЦА
ПОЛЕЖАХА, ПА ИЗГНИХА,
ОТРОВЕНИ ВЪВ ТЕМНИЦА.
НО ТО НИЩО! ТИ ДА СИ ЖИВ,
БАЩА СКОРО ЩЕ ДА БЪДЕШ, -
БОГ Е ДОБЪР И МИЛОСТИВ,
А ТИ ТРЯБВА РОД ДА ВЪДИШ.
НА, ЧЕ ПЛАЧЕШ! ЕХ, ЖЕНА СИ!
ЗА ЖЕНИ Е ПЛАЧЪТ ДАДЕН,
ЗА ЖЕНИ, ЗА СИРОМАСИ:
ТИ НЕ СИ НИ ГОЛ, НИ ГЛАДЕН.
РЕЧИ ТАМО: „БОГ ДА ПРОСТИ",
НА ПОПОВЕ ПО ПАТРИХИЛ,
НА ТРАПЕЗА СВИКАЙ ГОСТИ,
ПЪК БЪДИ КАКЪВТО СИ БИЛ!
ЗЕМИ ЖЕНА ХУБАВИЦА,
ИЛИ ГРОЗНА СЪС ИМОТ;
НАРОДИ РОЯК ДЕЧИЦА
И С СЮРМАШКИ ГИ ХРАНИ ПОТ.
ТЪЙ ГЛУПЕЦЪТ, ТЪЙ ЗАЛИТА
ДА ПРЕКАРА ДОБЪР ЖИВОТ,
И НИКОГА НЕ СЕ ПИТА
ЧОВЕК ЛИ Е ТОЙ, ИЛИ СКОТ!
Христо Ботев
ПРИСТАНАЛА - ХРИСТО БОТЕВ
ПРИСТАНАЛА
КАВАЛ СВИРИ НА ПОЛЯНА,
НА ПОЛЯНА, КРАЙ ГОРИЦА;
МЛАДА, ХУБАВА СТОЯНА
ТЪРЧИ С МЕНЦИ ЗА ВОДИЦА.
ИЗ ГРАДИНА КРЕЩИ, ВИКА,
ОМРАЗНАТА НЕЙНА СТРИКА:
ПОЛУДЯ ЛИ, МАР СТОЯНО,
ТА ОТИВАШ ТОЛКОЗ РАНО?
СТОЙ, ПОЧАКАЙ Д,ИДЕМ ДВАМА."
ПА СЕ СПУСНА К,НЕЙНА МАМА
ДА КОВЛАДИ ТЯ СТОЯНА,
ЧЕ ОТИВА НА ПОЛЯНА.
ЕЙ ИЗСКОЧИ СТАРА МАЙКА
НА ВИСОК И ХУБАВ ЧАРДАК:
АХНА, ТЪРТИ СЕ, ЗАПЛАКА,
КАТО ВИДЯ КЪРВАВ БАЙРЯК,
ЧЕ СЕ БАЙРЯК ТАМ ВЕТРЕЕ
СРЕД ЮНАЦИ, СРЕД ДРУЖИНА,
И СТОЯНКА СЕ БЕЛЕЕ
В ПРЕГРЪДКИТЕ У ДОЙЧИНА.
КАТО ЗЪРНА ТОЙ, ЧЕ ИДЕ
НЕГОВОТО МИЛО ЛИБЕ,
ИЗ ЮНАЦИ ТОЙ ИЗСКОЧИ
И КЪМ НЕЯ С ПРЪСТ ПОСОЧИ:
„ЕЙ, ДРУЖИНА, ХАЙ СТАНЕТЕ!
ЕЙ Я ИДЕ - ПОГЛЕДНЕТЕ:
ТУЙ Е МОЙТА ГОРСКА ПТИЦА,
ТУЙ Е МОЙТА ГОДЕНИЦА!"
ПА СЕ ВЕСЕЛ, ЗАСМЯН ТРЪГНА
ДА ПОСРЕЩНЕ ТОЙ СТОЯНА;
НАБЛИЖИ Я - С ПУШКА ГРЪМНА,
КАТО ВИДЯ, ЧЕ Й ЗАСМЯНА.
И ДРУЖИНА ЗАГЪРМЯХА
НА ЗАСЕВКИ, ТА ЗАПЯХА;
А ТЯ РЪЦЕ СИ РАЗГЪРНА,
ТА ДОЙЧИН Я МЛАД ПРЕГЪРНА.
А НЕЙНАТА КЛЕТА МАМА,
КАТО ГЛЕДА ТАЗ ИЗМАМА,
СЪЛЗИ ЛЕЕ И ПРОКЛИНА
ТУ ЩЕРКА СИ, ТУ ДОЙЧИНА.
„ДА НЕ ЦЪФНЕШ, ДА НЕ ПЕКНЕШ,
ДЪЩЕ КЛЕТА, СЪС ДОЙЧИНА,
ДА ОКАПЕШ, ДЕТО СЕДНЕШ -
ДА НЕ СТАНЕШ ПО ГОДИНА!
ДАНО БОЛЕСТ ТЕ НАЛЕГНЕ,
БОЛЕСТ, ДЪЩЕ, ЖИВЕНИЦА,
И ДОЙЧИН ДА НЕ УБЕГНЕ
ОТ ВЕРИГА, ОТ ТЕМНИЦА!
ТОЗ ХАЙДУТИН, ЩО ГО ЛИБИШ,
НА КОЛ УТРЕ ДА ГО ВИДИШ,
ЧЕ ОТ ТАМ СЕ ТЕБЕ ХИЛИ
И НА ГОРСКИ САМОДИВИ!
ЧЕ ТОЙ БАТЯ ТИ ИЗМАМИ,
ТА ХАЙДУТИН ВЪРЛ НАПРАВИ;
А ТЕБ, ДЪЩЕ, КЛЕТА МАМИ,
БАЩА, МАЙКА ТА ОСТАВИ!"
ОТ ТЕЗ КЛЕТВИ СЕ СЪБУДИ
И СТОЕНКИН БАЩА СТАРИ;
ТОЙ ИЗЛЕЗЕ И СЕ ЧУДИ
И В ГЛАВАТА СЕ УДАРИ.
НО КАТ ВИДЯ ТОЙ ДОЙЧИНА,
ДЪЩЕРЯ СИ И МИЛ СИНА,
ПОПОГЛАДИ СИ БРАДАТА
И ИЗВИКА КЪМ ГОРАТА:
„ГОРО, ГОРО, МАЙКО МИЛА,
ТОЛКОЗ ГОДИН СИ ХРАНИЛА
МЕНЕ, ГОРО, ЮНАК СТАРИ
С ОТБОР МОМЦИ И ДРУГАРИ, -
ХРАНИ, ГОРО, ТАКВИЗ ЧЕДА,
ДОРДЕ СЛЪНЦЕ В СВЕТЪТ ГЛЕДА;
ДОРДЕ СЛЪНЦЕ В ТЕБЕ ПЕЕ,
ТОЗ БАЙРЯК ДА СЕ ВЕТРЕЕ!"
Христо Ботев
КАВАЛ СВИРИ НА ПОЛЯНА,
НА ПОЛЯНА, КРАЙ ГОРИЦА;
МЛАДА, ХУБАВА СТОЯНА
ТЪРЧИ С МЕНЦИ ЗА ВОДИЦА.
ИЗ ГРАДИНА КРЕЩИ, ВИКА,
ОМРАЗНАТА НЕЙНА СТРИКА:
ПОЛУДЯ ЛИ, МАР СТОЯНО,
ТА ОТИВАШ ТОЛКОЗ РАНО?
СТОЙ, ПОЧАКАЙ Д,ИДЕМ ДВАМА."
ПА СЕ СПУСНА К,НЕЙНА МАМА
ДА КОВЛАДИ ТЯ СТОЯНА,
ЧЕ ОТИВА НА ПОЛЯНА.
ЕЙ ИЗСКОЧИ СТАРА МАЙКА
НА ВИСОК И ХУБАВ ЧАРДАК:
АХНА, ТЪРТИ СЕ, ЗАПЛАКА,
КАТО ВИДЯ КЪРВАВ БАЙРЯК,
ЧЕ СЕ БАЙРЯК ТАМ ВЕТРЕЕ
СРЕД ЮНАЦИ, СРЕД ДРУЖИНА,
И СТОЯНКА СЕ БЕЛЕЕ
В ПРЕГРЪДКИТЕ У ДОЙЧИНА.
КАТО ЗЪРНА ТОЙ, ЧЕ ИДЕ
НЕГОВОТО МИЛО ЛИБЕ,
ИЗ ЮНАЦИ ТОЙ ИЗСКОЧИ
И КЪМ НЕЯ С ПРЪСТ ПОСОЧИ:
„ЕЙ, ДРУЖИНА, ХАЙ СТАНЕТЕ!
ЕЙ Я ИДЕ - ПОГЛЕДНЕТЕ:
ТУЙ Е МОЙТА ГОРСКА ПТИЦА,
ТУЙ Е МОЙТА ГОДЕНИЦА!"
ПА СЕ ВЕСЕЛ, ЗАСМЯН ТРЪГНА
ДА ПОСРЕЩНЕ ТОЙ СТОЯНА;
НАБЛИЖИ Я - С ПУШКА ГРЪМНА,
КАТО ВИДЯ, ЧЕ Й ЗАСМЯНА.
И ДРУЖИНА ЗАГЪРМЯХА
НА ЗАСЕВКИ, ТА ЗАПЯХА;
А ТЯ РЪЦЕ СИ РАЗГЪРНА,
ТА ДОЙЧИН Я МЛАД ПРЕГЪРНА.
А НЕЙНАТА КЛЕТА МАМА,
КАТО ГЛЕДА ТАЗ ИЗМАМА,
СЪЛЗИ ЛЕЕ И ПРОКЛИНА
ТУ ЩЕРКА СИ, ТУ ДОЙЧИНА.
„ДА НЕ ЦЪФНЕШ, ДА НЕ ПЕКНЕШ,
ДЪЩЕ КЛЕТА, СЪС ДОЙЧИНА,
ДА ОКАПЕШ, ДЕТО СЕДНЕШ -
ДА НЕ СТАНЕШ ПО ГОДИНА!
ДАНО БОЛЕСТ ТЕ НАЛЕГНЕ,
БОЛЕСТ, ДЪЩЕ, ЖИВЕНИЦА,
И ДОЙЧИН ДА НЕ УБЕГНЕ
ОТ ВЕРИГА, ОТ ТЕМНИЦА!
ТОЗ ХАЙДУТИН, ЩО ГО ЛИБИШ,
НА КОЛ УТРЕ ДА ГО ВИДИШ,
ЧЕ ОТ ТАМ СЕ ТЕБЕ ХИЛИ
И НА ГОРСКИ САМОДИВИ!
ЧЕ ТОЙ БАТЯ ТИ ИЗМАМИ,
ТА ХАЙДУТИН ВЪРЛ НАПРАВИ;
А ТЕБ, ДЪЩЕ, КЛЕТА МАМИ,
БАЩА, МАЙКА ТА ОСТАВИ!"
ОТ ТЕЗ КЛЕТВИ СЕ СЪБУДИ
И СТОЕНКИН БАЩА СТАРИ;
ТОЙ ИЗЛЕЗЕ И СЕ ЧУДИ
И В ГЛАВАТА СЕ УДАРИ.
НО КАТ ВИДЯ ТОЙ ДОЙЧИНА,
ДЪЩЕРЯ СИ И МИЛ СИНА,
ПОПОГЛАДИ СИ БРАДАТА
И ИЗВИКА КЪМ ГОРАТА:
„ГОРО, ГОРО, МАЙКО МИЛА,
ТОЛКОЗ ГОДИН СИ ХРАНИЛА
МЕНЕ, ГОРО, ЮНАК СТАРИ
С ОТБОР МОМЦИ И ДРУГАРИ, -
ХРАНИ, ГОРО, ТАКВИЗ ЧЕДА,
ДОРДЕ СЛЪНЦЕ В СВЕТЪТ ГЛЕДА;
ДОРДЕ СЛЪНЦЕ В ТЕБЕ ПЕЕ,
ТОЗ БАЙРЯК ДА СЕ ВЕТРЕЕ!"
Христо Ботев
Абонамент за:
Публикации (Atom)