ДЪБЪТ - КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

                                           ДЪБЪТ

                           ГРАМАДЕН  ДЪБ!  ДЕТЕ  НА  ВЕКОВЕТЕ!
                    ДОВЧЕРА  БЕШЕ  ЯК,  КОРАВ;
                    ДОВЧЕРА  ГОРД,  КЛОНАТ  И  СНАЖЕН
                    СТЪРЧЕШЕ  ТУКА  СТРОЕН,  ПРАВ.

                           ДОВЧЕРА  ТИ  С  СТИХИИ  ЛЮТИ
                    УПОРЕН  БОЙ  ВОДИ  С  УСПЕХ:
                    И  БУРИ,  ВИХРИ  СТРАХОВИТИ,
                    И  МОЛНИИ  СРЕЩАШЕ  С  ПРИСМЕХ.

                           НО  ДНЕС?...  НАСТЪПИ  ТВОЙТО  ВРЕМЕ,
                    ПРЕВИ  ГОРД  ВРАТ,  ПАДНА  В  ПРАХЪТ.
                    КАТ  ЖАЛЯ  ТЕБ,  СЪДБАТА  НАША  СМИСЛЯМ:
                    ВЪРВИМ  И  НИЙ  ПО  СЪЩИЙ  ПЪТ!...

                    май,  1900
                    Константин Величков

11 МАЙ - КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

                                    11   МАЙ

                       На  българските  просветители.
                МИНАХА  ВЕКОВЕ,  РОДНИ  СВЕТИЛА!
                С  ПО-СИЛЕН  БЛЯСЪК  ВАШТА  СЛАВА  ГРЕЙ;
                НА  ВАЗИ  ДЛЪЖНА  Е  РОДИНА  МИЛА,
                ЧЕ  С  ВЯРА  В  СВОЙТЕ  СЪДБИНИ  ЖИВЕЙ.

                       БИЛО,  ЧЕ  НАС  ГНЕТИЛИ  СА  ПАТИЛА,
                ИЛ  ЩАСТЬЕ  НИ  Е  ГРЯЛО  С  СВЕТЪЛ  ПЛАМ,
                ЗВЕЗДА  Е  БИЛ,  КОЯ  НИ  Е  ВИДЯЛА,
                ЗАВЕТА,  КОЙ  ОСТАВИЛИ  СТЕ  НАМ.

                       НА  НЕПРОГЛЕДНА  НОЩ  ПОСРЕД  ТЪМИТЕ
                ПЪТ  ЗА  СПАСЕНЬЕ  ТОЙ  ПРЕД  НАС  ОТКРИ,
                НА  ГИБЕЛТА  ПРЕД  ПРАГА  ТОЙ  ДУШИТЕ
                С  ДОВЕРИЕ  И  НАДЕЖДА  ОЗАРИ.

                       ПРЕВРАТНОСТИ  НАЙ-ЛЮТИ  НА  СЪДБАТА
                СТОРИХА  РЕДОМ  ТЪЖНА  ПУСТОТА,
                НО  КОРЕНА  ОСТАНА  ВЪВ  ЗЕМЯТА,
                ОТ  НЕГО  ПАК  ДЪРВОТО  ПРОЦЪФТЯ.

                       КОГА  ВИСЯЛ  Е  СРЕД  СТРАДАНЬЯ  ТЕЖКИ
                НАД  КРАЯ  РОДНИ  ЖРЕБИЙ  НАЙ-ЖЕСТОК,
                ЗАВЕТА  ВАШ  С  ПОТАЙНА  МОЩ,  С  ЛЪЧ  ТЕЖКИ
                КЪРМИЛ  Е  ТАМ  ЖИВИТЕЛНИЯ  СОК.

                       И  ВОПЪЛ  ВСЕКИ,  КОЙ  ДНЕС  ОТ  ЗЕМЯТА,
                КОЯ  ВАМ  ЛЮЛКА  СВЯТА  Е  БИЛА,
                С  БОЛЕЗНЕН  ОТКЛИК  ПЪЛНИ  НАМ  СЪРЦАТА
                ЗА  БРАТСКА  ГОРКА  УЧАСТ  И  ТЕГЛА.

                       ПРЕД  НАС  СТОИ,  ОТ  УМ  СЕ  НЕ  ОТБИВА
                ПЕЧАЛЕН  ОБРАЗ  НА  СТРАДАЛЕН  КРАЙ
                И  РАЗГОРЯВА  В  ОНАЗИ  МИСЪЛ  ЖИВА,
                ЗА  ДЪЛГ,  КОЙ  С  КРЪВ  И  ОГЪН  СЕ  ЧЕРТАЙ.

                       СВЕТИТЕЛИ  НАРОДНИ!  ВЕЧНО  БДЕТЕ,
                РАЗДУХВАЙТЕ  В  ДУШИТИ  ЖАРКА  СТРАСТ,
                У  БРАТЯ  КРЪВНИ  ДРУЖЕН  ДУХ  КРЕПЕТЕ
                ДА  СРЕЩНАТ  ХРАБРО  СЪДБОНОСЕН  ЧАС!

                       БЪДЕТЕ  ЗЛАТОТКАНА  ВИЙ  ВЕРИГА,
                КОЯ  СПОЯВА  СЪРЦА,  УМОВЕ,
                БЪДЕТЕ  БЛЯН  ЛУЧИСТИ,  КОЙ  ИЗДИГА
                И  ДУХ  КЪМ  СВЕТЛИ  ПОДВИЗИ  ЗОВЕ!

                София, 5-ти май, 1906
                Константин Величков