ПРЕД ОРАЧА - ИВАН ВАЗОВ

                  ПРЕД   ОРАЧА

       КРАЙ  НИВИТЕ  МИРНИ  ВЪРВИМ.
ОРАЧ  НАД  БРАЗДИТЕ  В  ПОТ  ПЛАВА.
НИЙ  СЛАДКО  И  УМНО  ГЪЛЧИМ
ЗА  ПЕСНИ,  ИЗКУСТВО  И  СЛАВА

       ГЪЛЧИМ  ЗА  НАСЛАДА,  БЛАГА,
ЩО  В  ДАР  ОТ  ЖИВОТА  ЩЕ  ВЗЕМЕМ
БЕЗ  ПОТ  И  БЕЗ  МЪКА...  Я  ЧАКАЙ  СЕГА
ПРЕД  ТОЗИ  ОРАЧ,  ШАПКА  ДА  СНЕМЕМ!

Иван Вазов 

АЗ ГЛЕДАМ ОБРАЗА ТИ БЛЕД - СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

       АЗ  ГЛЕДАМ  ОБРАЗА  ТИ  БЛЕД

       АЗ  ГЛЕДАМ  ОБРАЗА  ТИ  БЛЕД
С  ТАКАВА  ЖАЛ,  НЕПРЕЖИВЯНА!
ДА,  САМО  ВЪРБОВАТА  МЕД
В  СЕПТЕМВРИ  ВЕЧЕ  НИ  ОСТАНА.

       ПОД  ЧУЖДИ  УСТНИ  НЕ  ВЕДНЪЖ
РАЗПРЪСКВА  ТИ  ЖАРТА  СИ  МЛАДА.
И  СЯКАШ  ЧЕ  ДОСАДЕН  ДЪЖД
В  ДУШАТА  ТИ  ГРОБОВНО  ПАДА.

       НО  АЗ  НЕ  СЕ  ТРЕВОЖА!  В  МЕН
ИЗГРЯ  НЕЧАКАНА  УТЕХА.
ЗАЩОТО  САМО  ЖЪЛТА  ТЛЕН
И  САМО  КИША  МЕ  ОБЗЕХА.

       НАЛИ  НЕ  СПАСТРИХ  СВОЯ  ДЯЛ
ЗА  ТИХ  ЖИВОТ,  ЗА  СМЯХ  ЧОВЕШКИ.
КАК  МАЛКО  ПЪТ  СЪМ  ИЗВЪРВЯЛ,
КАК  МНОГО  СЪМ  НАПРАВИЛ  ГРЕШКИ.

       НАИВНА,  ГЛУПАВА  ТЪГА.
ТУК  ВСИЧКИ  СМЕ  СЛУЧАЙНИ  ГОСТИ.
ВИЖ,  КАТО  В  ГРОБИЩЕ  СЕГА
БРЕЗИТЕ  СВЕТЯТ  С  БЕЛИ  КОСТИ.

       ТАКА  И  НИЕ  ОТ  СВЕТА
ЩЕ  ОТШУМИМ  БЕЗ  ВЕСТ,  БЕЗ  ИМЕ...
ЩОМ  ЗИМЕ  НЕ  ЦЪФТЯТ  ЦВЕТЯ,
ЗА  ТЯХ  НЕ  ТРЯБВА  ДА  СКЪРБИМЕ.

1923, Превод:
Иван Николов