АЗ НЕ ИЗВИКАХ ОТ ВЪЛНЕНИЕ,
АЗ НЕ ЗАПЛАКАХ ОТ ЛЮБОВ,
НЕ ПАДНАХ, МАЙКО, НА КОЛЕНЕ,
КОГАТО ТВОЯТ ВЛАСТЕН ЗОВ
ПРОНИЗА МОЙТА БЕДНА СТРЯХА
И ОЗАРИ БЕЗЛЮДНИЙ КЪТ,
ОТГДЕТО, БЕЗНАДЕЖДНА, ПЛАХА,
ДУШАТА СВИ ПО СВОЯ ПЪТ.
НЕ ЗНАЕХ ТВОЯ МИР ЛИ ЛЮБЯ
И ТВОЯТА БЕЗБРЕЖНА ШИР,
НО ЗНАЕХ, АКО ТЕ ИЗГУБЯ,
ЧЕ ТИ ЩЕ СТАНЕШ МОЙ КУМИР,
И ТРЪГНАХ ГУЗНО СРЕД ТЪЛПИТЕ,
БЕЗСИЛЕН ДА ГИ ОТРЕКА,
И ЕТО, ПЛИСКАТ МЕ ВОДИТЕ
НА ЛЕГЕНДАРНАТА РЕКА!
ТАМ ВАРДАР ПЕЙ, ВЪЗДИША, СТЕНЕ,
ОГЛЕДАЛ ХИЛЯДИ СЛЪНЦА,
И БЛАГОСЛАВЯ ДРУЖНО С МЕНЕ,
РОДИНО, ТВОИТЕ ДЕЦА,
КОИТО БУРЯТА ЦЕЛУНА,
И МИТРОЛЬОЗАТА ЛЮЛЯ,
В ПРЕГРЪДКАТА НА НОЩ БЕЗЛУННА,
СРЕД ВЛЕДЕНЕНИТЕ ПОЛЯ.
И ТАЯ ПЕСЕН ВДЪХНОВЕНА
РАЗНАСЯТ ВОЛНИ ВЕТРОВЕ
НИЗ ТВОЯТА ЗЕМЯ СВЕЩЕНА,
КОЯТО ВСИЧКИ НАС ЗОВЕ -
ДА МРЕМ СЪС СВЕТЛАТА НАДЕЖДА
НА НАШИТЕ СВЕТИ ДЕДИ,
ЧЕ ТВОЯТ БОГ ЩЕ СЕ ОГЛЕЖДА
НА ВАРДАР В БЪРЗИТЕ ВОДИ.
Николай Лилиев
