ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ
ПРИЛИЧАШ НА МАЛКО ЗВЕРЧЕ
С ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ.
АХ, МИЛО ДЕТЕ,
РЪКАТА, КОЯТО ПОСЕГНА КЪМ ТЕБ,
НЕ СЯНКА КАПАННА ТИ НОСИ,
А СЛЪНЦЕ ЗА ТЕБЕ ДЪРЖИ,
НЕ С ПРЪСТИ ЖЕЛЕЗНИ ПОСЯГА,
А С НЕЖНИ ЛЪЧИ. НА ТЕБЕ СЕ МОЛИ!
НЕ ЧУВАШ, НЕ ВИЖДАШ...
ДА МОЖЕХ ДА СРЕЩНА ЛОВЕЦЪТ БЕЗГРИЖЕН,
ПРОСТРЕЛЯЛ ТЕ С ДУМИ ЛЪЖЛИВИ...
УВИ!
ПРИЛИЧАШ НА МАЛКО ЗВЕРЧЕ,
С ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ...
Иля Велчев
ПОСВЕЩЕНИЕ
ЗАЩО Е ТЪЙ ПЕЧАЛНА МОЯТА ПЕСЕН?
ЗАЩО СА ТЪЖНИ МОИТЕ СЛОВА?
ТРИ НЕЩА В МИСЛИ, БЯХ НАД ТУЙ УНЕСЕН,
ТРИ НЕЩА, НАД ТОВА, ВСЕ БИХ ГЛАВА.
НО ВСЯКО УТРО ТАЗ ЕНИГМА МЪТНА
НЕРАЗГАДАНА СРЕЩАШЕ ДЕНЪТ...
И НИВГА НЕ МОЖАХА - НИТО СМЪТНА -
ОТГАТКА МОЙТЕ МИСЛИ ДА ДАДАТ -
ЗАЩО Е ТЪЙ ПЕЧАЛНА МОЙТА ПЕСЕН?
И ДНЕС ТОЗ ВЪПРОС НЕРАЗРЕШЕН,
И ДНЕС ОТВЕТЪТ НЕГОВ Е НЕЛЕСЕН,
И ДНЕС, КАТ НЯКОЙ СФИНСК СТОИ ПРЕД МЕН...
Гео Милев
