ПРИЛИЧАШ НА МАЛКО ЗВЕРЧЕ
С ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ.
АХ, МИЛО ДЕТЕ,
РЪКАТА, КОЯТО ПОСЕГНА КЪМ ТЕБ,
НЕ СЯНКА КАПАННА ТИ НОСИ,
А СЛЪНЦЕ ЗА ТЕБЕ ДЪРЖИ,
НЕ С ПРЪСТИ ЖЕЛЕЗНИ ПОСЯГА,
А С НЕЖНИ ЛЪЧИ. НА ТЕБЕ СЕ МОЛИ!
НЕ ЧУВАШ, НЕ ВИЖДАШ...
ДА МОЖЕХ ДА СРЕЩНА ЛОВЕЦЪТ БЕЗГРИЖЕН,
ПРОСТРЕЛЯЛ ТЕ С ДУМИ ЛЪЖЛИВИ...
УВИ!
ПРИЛИЧАШ НА МАЛКО ЗВЕРЧЕ,
С ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ...
Иля Велчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар