ЛЮБОВ СЪС ДЪХ НА ПРОЛЕТ - ДЕШКА ЛЮЦКАНОВА

                       ЛЮБОВ   СЪС   ДЪХ   НА   ПРОЛЕТ

                     НЕМЕЯ  ОТ  СЛЪНЧЕВИ  УСТНИ.
                            ПОТРЪПВАМ  ОТ  ПРОЛЕТЕН  ВЯТЪР.
                     ЗЮМБЮЛИТЕ  ВПЛИТАМ  ИЗКУСНО
                            И  ДАВАМ  ЖИВОТ  НА  ЦВЕТЯТА.

                     ПОЛИТВАМ  СЪС  ЛЕКА  УСМИВКА.
                            РИСУВАМ  СЪРЦА  ПО  НЕБЕТО.
                     ЗАПЯ  МИ  ЩУРЧЕТО  ЩАСТЛИВО,
                            В  ЗЕЛЕНО  СЕ  ШИРНА  ПОЛЕТО.

                     ЕДНА  СЪМ  ТАКАВА  -  БЕЗГРИЖНА,
                            ПОСЛЕДНОТО  „ЧЕРНО"  ИЗГУБИХ...
                     И  ВСИЧКО  ВЪВ  РОЗОВО  ВИЖДАМ!
                            НА  ПРОЛЕТ  ОТНОВО  СЕ  ВЛЮБИХ!

                     Дешка Люцканова

ПРОЛЕТ - ПЕПИ УРДОВА

                                ПРОЛЕТ

             ТЯ  ИДВА  ДА  ТИ  КАЖЕ:  „УСМИХНИ  СЕ!"
                    И  ПОДКАНЯ  ТЕ  ЗА  НОВ  ЖИВОТ.
             СМЕЛО  ЗАЯВЯВА:  „ПРОМЕНИ  СЕ",
                    ЧЕ  ЩАСТИЕТО  ТИ  -  НЕ  Е  ПОРОК.

             НО  НЕ  СЪС  ДУМИ  ТИ  ГО  КАЗВА,
                    А  С  МАГИЧНИТЕ  СИ  СИЛИ  -  
             НАЙ-ОТКРИТО  ТИ  ПОКАЗВА,
                    РАДОСТТА  КЪДЕ  СЕ  КРИЕ.

             ТЯ  ИЗПЪЛВА  ТИ  СЪРЦЕТО,
                    С  ЛЮБОВ  НАЙ-ЧИСТА,  СЪКРОВЕНА.
             И  ВЪЗВРЪЩА  ПО  ЛИЦЕТО
                    КРАСОТАТА  ОТ  ЗАБВЕНИЕ.

             ТЯ  ИЗПЪЛВА  ТИ  ДУШАТА
                    С  АРОМАТА  НА  ЦВЕТЯ
             И  ЗАБРАВЯШ  ЗА  КРАКАТА,
                    ЧЕ  ПОНИКВАТ  ТИ  КРИЛА.

             ТЯ  СВЕТА  РАЗХУБАВЯВА  -  
                    РАЗПРЪСКВА  БАГРИ  НАЙ-РАЗЛИЧНИ
             И  НА  ОБЛАЦИТЕ  ЗАБРАНЯВА
                    ДА  СА  МРАЧНИ  И  БЕЗЛИЧНИ.

             ТЯ  ИДВА,  КАЗВАЙКИ  ТИ  „УСМИХНИ  СЕ,
                    АЗ  СЪМ  ПРОЛЕТ,  НОСЯ  ТИ  НАДЕЖДА.
             ЗА  МЕЧТИТЕ  ИСТИНСКИ  БОРИ  СЕ
                    И  ГЛАВАТА  СИ  НЕДЕЙ  ДА  СВЕЖДАШ!"

             Пепи Урдова

КАТО ПРОЛЕТНО ЦВЕТЕ - АНТОАНЕТА ДИЧЕВА

                       КАТО   ПРОЛЕТНО   ЦВЕТЕ

                В  ОЧИТЕ  -  ЛЮЛЯКОВИ  НОЩИ,
                       В  РЪЦЕТЕ  -  ПЛАМНАЛО  ЛАЛЕ.
                ИСКАМ  ДА  НЕ  СВЪРШВА  ОЩЕ
                       ТЕМЕНУЖЕНОТО,  ПРОЛЕТНО  НЕБЕ.

                СВЕЖА,  РАДОСТНА  ДУШАТА  -  
                       ДА  ОТКРЕХНЕ  МАЛКАТА  ВРАТА
                И  ДА  РАЗПЕРИ  ТЯ  КРИЛАТА,
                       НА  ВОЛЯ  ДА  ИЗЛЕЗЕ  ПРЕД  СВЕТА.

                ДА  ПАДНЕ,  КАТО  УТРИННА  РОСА,  ТЪГАТА,
                       ДА  БЛЕСНЕ,  КАТО  МОМИНА  СЪЛЗА.
                ДА  СЕ  СГУШИ  СРЕД  ТРЕВАТА,
                       РАЗЗЕЛЕНЕНА  ОТ  НАДЕЖДАТА.

                НАРЦИСНО  ВЪВ  СЕБЕ  СИ  ДА  ГЛЕДА,
                       СРЕД  ЗЮМБЮЛЕНО,  БОНБОНЕНО  МОРЕ,
                ТА  СПОМЕНЪТ  ЗА  СЛЪНЧОГЛЕДА
                       ВЪВ  МЕНЕ  ВСЕКИ  ДА  СЪЗРЕ.

                ДУШАТА,  ОБНОВЕНА  И  ОКЪПАНА,
                       СЪШИТА  СЪС  КОПРИНЕНИ  КОНЦИ,
                ДАНО  НЕ  ЗАБЕЛЕЖИ  НИКОЙ  -  
                       БОЖУРЕНИТЕ  Й  СЪЛЗИЦИ.

                Антоанета Дичева

АКВАРИУМ - НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

                                     АКВАРИУМ

                       МОЯТ  ДОМАШЕН  ЛЮБИМЕЦ
                              Е  МИСЪЛТА,  ЧЕ  ТЕ  НЯМА
                       В  СТАЯ,  ПРОПИТА  ОТ  СИНЬО,
                              КЪСНО  ОТСЪСТВИЕ  С  ДВАМА.

                       ПИЯ  ОТВЪДНО,  ПОЛЕКА.
                              ПЛУВАМ  КЪМ  МЪТНА  ВЕЧЕРЯ.
                       ДАВЯ  СЕ  НЯКОЛКО  ВЕКА...
                              СПЯ,  РАЗПИЛЯН  ОТ  ХАЙВЕРА.

                       ВОДНОТО  КОНЧЕ  В  КРЕВАТА
                              ТРЕПКА  В  УХАНИЯ  СИВИ.
                       ИСКАМ  ТИ  МНОГО  ДУШАТА.
                              МАЛКО  ОСТАНАХМЕ  ЖИВИ.

                       В  ТАЗ  ВЪЛНИСТА  РЕАЛНОСТ
                              РИБИТЕ  БЕГЛО  ОБИЧАТ.
                       ПИША...  И  НИЩО  КРИСТАЛНО
                              НИТО  МЕХУРЧЕ  ВЪЗДИША.

                       КАК  ДА  СИ  ВЪРНА  ХРИЛЕТЕ?
                              В  БЪРЗЕЯ  КАК  ДА  ПОДСКОЧА?
                       НЯМЯ  ТЕ,  И  БОГОВЕТЕ  -  
                              КАПЯТ  В  ЕДНО  МНОГОТОЧИЕ.

                       И  ЗА  ДА  СКЪСАМ  КОНЕЦА,
                              МЯТАМ  СЕ  КАТО  ПЪСТЪРВА.
                       И  СЕ  НАДЯВАМ  ВРАБЕЦЪТ
                              В  ТАЗИ  ВЪРБА  ДА  СЕ  ВЪРНЕ.

                       Николай Милчев

ЧАСТ ОТ ПРОЛЕТТА - ХРИСТИНА ПЕТРОВА

                          ЧАСТ   ОТ   ПРОЛЕТТА

   ГОРЕ  НА  НЕБЕТО  В  ОБЛАЧНА  ДЪРЖАВА
          ЖИВЕЕ  ЩАСТЛИВО  КАПЧИЦА  ТАКАВА:
   ПО-БИСТРА  ОТ  СЪЛЗИЧКА,  ПО-МОКРА  ОТ  МОРЕ,
          ПО-МЪНИЧКА  ОТ  КОПЧЕ,  ПО-ЛЕКА  ОТ  ПЕРЦЕ.

   ТЯ  БЕШЕ  МНОГО  СМЕЛА  И  МНОГО  ЛЮБОПИТНА.
          ЗАТУЙ  ВЕДНЪЖ  РЕШИ  СЕ  И  С  ВЯТЪРА  ПОЛИТНА
   НАДОЛУ  КЪМ  ЗЕМЯТА  ПО  НИШКИТЕ  ДЪЖДОВНИ
          ДАЛЕЧ  ОТ  ВИСИНИТЕ  И  ОБЛАЦИТЕ  РОДНИ.

   СЛУЧИ  СЕ  ТАКА,  ЧЕ  ПРОЛЕТНАТА  КАПКА,
          СКОКНА  ВЪВ  ПРЪСТТА  КАТО  МАЛКА  ЖАБКА.
   -  ОХ!  -  ДОЧУ  СЕ  ТИХО.  -  ПОВЕЧЕ  ВНИМАВАЙ!
          КОСТИТЕ  МИ  СЧУПИ,  КАЖИ  МИ  „ИЗВИНЯВАЙ"!

   -  АХ,  МОЛЯ  ИЗВИНЕТЕ!  КАКВО  СТЕ  ВИЕ  -  ЦВЕТЕ?
          ЗА  МЕН  СТЕ  НЕПОЗНАТА.  НЕ,  НЕ  МЕ  БОДЕТЕ!
   -  АЗ,  ПЪРВА  СЪМ  ТРЕВИЧКА.  СЛЕД  МЕНЕ  ИДВАТ  ДРУГИ.
          ЦЯЛА  ЗИМА  СПАХМЕ,  НО  СЛЪНЧО  НИ  СЪБУДИ.

   ИДВА  ПРОЛЕТ  НОВА,  ИДВА  ПРОЛЕТ  МЛАДА,
          ВЪЗДУХА  ИЗПЪЛВА  С  НЕЖНОСТ  И  НАСЛАДА.
   ПТИЦИТЕ  ДОЛИТАТ  ОТ  ЮЖНИТЕ  СТРАНИ,
          КОКИЧЕТО  С  КАМБАНКА  ВЕСЕЛО  ЗВЪНИ.

   ТРЕВИЧКАТА  ЗЕЛЕНА,  ЗА  СЛЪНЧЕВ  ЛЪЧ  СЕ  ХВАНА.
          ТОЙ  Я  ДРЪПНА  ЛЕКО  И  ПО-ВИСОКА  СТАНА.
   А  КАПЧИЦАТА  ТОПЛА  ЧАК  СЕГА  РАЗБРА,
          ЧЕ  ВСЪЩНОСТ,  ТЯ  САМАТА,  Е  ЧАСТ  ОТ   П Р О Л Е Т Т А.

   Христина Петрова

НОСТАЛГИЯ - ВЕЛИСЛАВ БОРАНОВ

                                НОСТАЛГИЯ

             В  ТАКИВА  ПОЛУ-НОЩНИ  ЧАСОВЕ
                    ЕДНА  СТИХИЯ  ВЛАСТНА  И  МОГЪЩА
             НАХЛУВА  С  ОБРАЗИ  И  ГЛАСОВЕ.
                    И  ВСИЧКО  ПРЕЖИВЯНО  СЕ  ЗАВРЪЩА.

             ЗАВРЪЩАТ  СЕ  ДАЛЕЧНИТЕ  МИ  ДНИ,
                    И  ДУМИТЕ,  И  ПОГЛЕДЪТ  НА  МАМА,
             ЗАВРЪЩАТ  СЕ  КЪЩЯ  И  РАВНИНИ,
                    ПРИЯТЕЛИ.  И  ДЕТСТВОТО  МИ  СЛАВНО.

             И  СТАВАМ  ПАК  НЕМИРНИЯ  ГЛУПАК,
                    С  РАЗБИТА  ВЕЖДА  ОТ  ДЕТИНСКИ  СВАДИ.
             И  ПАК  ЗАМРЪКВАМ  И  ОСЪМВАМ  ПАК
                    ПОД  ШУМЕНСКИТЕ  СЕНЧЕСТИ  БАЛКОНИ.

             И  ПАК  МЕ  МЪЧИ  ПЪРВИЯТ  МИ  СТРАХ,
                    И  ПЪРВАТА  ЛЮБОВ  МЕ  ОСЕНЯВА . . .
             НО  ИДВАШ  ТИ...  НЕВИДИМА  МЕЧТА...
                    И  ОБРАЗИ  И  ГЛАСОВЕ  ЗА  МИГ  ПОКРИВА.

             В  ПРОЗОРЕЦА  СЕ  БЛЪСКА  УТРИНТА
                    И  ВСИЧКО  ПРЕЖИВЯНО  СИ  ОТИВА.
             И  АЗ  ОСТАВАМ  ТЪЖЕН,  САМ  И  БЛЕД.

             НО  НЯКАКВА  НАДЕЖДА  МИ  ГОВОРИ,
                    ЧЕ  ВСИЧКО,  ВСИЧКО  Е  НАПРЕД.
             И  ВСИЧКО  МОЖЕ  БИ  ЩЕ  СЕ  ПОВТОРИ?!...

             Велислав Боранов