СЕРАНИЛЯ - ИНИГО ЛОПЕС ДЕ МЕНДОСА

                           СЕРАНИЛЯ

                 НЕ  ЗНАМ,  МАКАР  И  БОСА,
          ДЕВОЙКАТА  С  ХУБОСТ  ЯРКА
          КАТО  ОНАЗ  КРАВАРКА
          ОТ  СЕЛО  ФИНОКОСА.

                 ПО  ПЪТЯ,  ЩО  СЕ  ВИЕ
          ОТ  КАЛАТРАВА  ГОРЕ
          ЗА  КЪМ  СВЕТА  МАРИЯ,
          МЕ  ДРЯМКАТА  ОБОРИ,
          ПОПАДНАХ  В  МЕСТНОСТ  КОСА,
          ДЕ  ЗЪРНАХ  В  ПЛАДНЯ  ЖАРКА
          КРАСИВАТА  КРАВАРКА
          ОТ  СЕЛО  ФИНОХОСА.

                 В  ЗЕЛЕНАТА  ЛИВАДА
          СЪС  ШИПКИТЕ,  С  ЦВЕТЯТА
          ВЕДНО  С  ПАСТИРИ  МЛАДИ
          НАГЛЕЖДАШЕ  ЧЕРДАКА
          И  СЯКАШ  МЕ  МАГЬОСА:
          ТА  МОЖЕХ  ЛИ  ПОВЯРВА,
          ЧЕ  БЕШЕ  ТЯ  КРАВАРКА
          ОТ  СЕЛО  ФИНОХОСА?

                 НЕ  БИ  МИ  СЕ  СТОРИЛА
          И  РОЗАТА  УХАННА  -  
          ТЪЙ  ХУБАВА  И  МИЛА,
          ДА  БЯХ  ВИДЯЛ  ПО-РАНО
          ВИСОКА,  РУСОКОСА
          СРЕД  ТОЛКОЗ  ЦВЯТ  И  ШАРКА
          ЧАРОВНАТА  КРАВАРКА
          ОТ  СЕЛО  ФИНОХОСА.

                 НЕ  БИВАШЕ  ДА  ГЛЕДАМ
          ТЪЙ  ЧАРА  САМОРОДЕН,
          ЩОМ  ИСКАХ  С  НЕЯ  РЕДОМ
          ДА  БЪДА  АЗ  СВОБОДЕН.
          ЗАДАДОХ  Й  ВЪПРОСА
          ЛУКАВО,  НО  СЪС  МЯРКА:
          „ГДЕ  МЛАДАТА  КРАВАРКА
          ОТ  СЕЛО  ФИНОХОСА?..."

                 ОТВЪРНА  МИ  ЗАСМЯНО:
          „ДОБРЕ  ДОШЛИ  ПРИ  НАС!
          НО  ВАШТА  ЦЕЛ  ОТРАНО
          ДОБРЕ  ОТГАТВАМ  АЗ.
          НЕ  ЩЕ  ДА  ЗНАЙ  КАКВО  СА
          ЛЮБОВ  И  ЛАСКА  ЖАРКА
          ОНАЗИ  ТАМ  КРАВАРКА
          ОТ  СЕЛО  ФИНОХОСА."

          Превод:
          Атанас Далчев и
          Александър Муратов

ВЕЧЕРЕН СПОМЕН - АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ

              ВЕЧЕРЕН   СПОМЕН
 

       НЕ  БЯХ  ТЕ  ВИЖДАЛ  ДЪЛГО  ВРЕМЕ.  ЕТО,
ТИ  МИНА  ДНЕС  В  ПОСЪРНАЛАТА  УЛИЦА.
НАД  ТЕБЕ  В  ЗДРАЧА  СВЕТЕШЕ  НЕБЕТО,
А  МОЯ  СТИХ  И  СКРЪБЕН  ВИК  НЕ  ЧУЛИ  ТИ.

       ОЧИТЕ  ТИ  СА  СИНИ  КАТО  НЯКОГА:
ОЧИТЕ  ТИ  В  МЕНЕ  СА  СЕ  ВГЛЕЖДАЛИ
И  КРИНОВЕТЕ  В  ЗДРАЧА  СЕ  НАВЕЖДАЛИ,
И  СЛУШАЛИ  НИ  В  ПАРКА  ДА  ПРИКАЗВАМЕ.

       ЗА  МЕН  ДАЛИ  ПОНЯКОГА  СИ  СПОМНЯШ?
НЕ  ЗНАМ  ТОВА,  НО  АЗ  НЕ  ТЕ  ЗАБРАВИХ.
БЕЗМЪЛВНО,  СКУЧНО  ДНИТЕ  ПРЕМИНАВАТ  -  
АЗ  НЕУСЕТНО  ЗАЖИВЯХ  СЪС  СПОМЕНИ.

       С  КОГО  ЩЕ  СЕ  РАЗХОЖДАМ  ВЕЧЕ  ПРИВЕЧЕР?
РАЗЛИЧЕН  СЪМ  ОТ  ПОВЕЧЕТО  ХОРА.
ЗА  СТИХОВЕ  КОМУ  ЛИ  БИХ  ГОВОРИЛ?
КЪДЕ  ЩЕ  СПРА,  КОГАТО  МИ  Е  СИВО?

       КОГАТО  МИ  Е  СКРЪБНО  И  СТУДЕНО?
ЩЕ  СЕ  ОПИТАМ  ДА  ЖИВЕЯ  САМ.
НО  РАДОСТТА,  ЧЕ  СЛЪНЦЕТО  НАД  МЕНЕ  Е,
ЩЕ  СТИГНЕ  ЛИ  ДА  СТОПЛИ  МЛАДОСТТА  МИ?

Александър Вутимски