АЛИ-БАБА - РАДОЙ РАЛИН

                                 АЛИ-БАБА

                      АЛИ-БАБА,
               АЛИ-БАБА  Е  ИМЕ  ВАМ  ИЗВЕСТНО,
               АЛИ-БАБА  ПОСТИГНА  ВСИЧКО  ЛЕСНО.
               А  ТОЙ  НЕ  БИЛ  ЧОВЕК  ГОЛЯМ
               БИЛ  ЕКЗЕМПЛЯР,  КОЙТО  НЕ  ВАЖИ,
               НО  ДОСТАТЪЧНО  САМО  ДА  КАЖЕ:
                      -  ОТВОРИ  СЕ,  СЕЗАМ!

               ДНЕС  УВИ,  ДНЕС  УВИ,
               ТОЗИ  НОМЕР  СЪВСЕМ  НЕ  ВЪРВИ.
               ДНЕС  НЕ  СТАВАТ  НЕЩА  ТОЛКОЗ  СТРАННИ,
               ДНЕС  НАЙ-ВАЖНИ  СА  ЛИЧНИТЕ  ДАННИ.

                      АЛИ-БАБА,
               АЛИ-БАБА  НЕ  Е  ЛЕГЕНДА  ВЕЧЕ,
               АЛИ-БАБА  В  МОДЕРНИ  СРЕДСТВА  СЕ  УВЛЕЧЕ.
               И  СТАНА  ТОЙ  ЧОВЕК  ГОЛЯМ,
               И  МОЖЕ  ВСИЧКИ  ТОЙ  ДА  СМАЖЕ,
               ЩОМ  ПОРТФЕЙЛА  САМО  ПОКАЖЕ:
                      -  ОТВОРИ  СЕ  ,СЕЗАМ!

               ДНЕС  УВИ,  ДНЕС  УВИ,
               ТОЗ  НОМЕР  ЧУДЕСНО  ВЪРВИ.
               И  СЕ  СЛУЧВАТ  ЯВЛЕНИЯ  СТРАННИ,
               И  ИЗКЛЮЧВАТ  СЕ  ЛИЧНИТЕ  ДАННИ...
                      ЕДИН  „СЕКРЕТ",
                      ЕДИН„СЕЗАМ!"

               РАЗКРИЯТ  ЛИ  ГО  МНОГО  ХОРА  ВЕЧЕ,
               ТОЙ  ЗАНАПРЕД
               ЗАПОЧВА  САМ
               ДА  СЕ  САМООТРИЧА  И  СИ  ПРЕЧИ.

               И  УВИ,  И  УВИ,
               МАЙ  ТАКА  СЕ  ВЪРВИ:
               ВСИЧКИ  ДАННИ
               ЩЕ  СТАНАТ  КАПАНИ.
               И  ЗА  СЕБЕ  СИ  САМ:
                      -  ЗАТВОРИ  СЕ,  СЕЗАМ

               1955

ГОСТЕНКА - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                                     ГОСТЕНКА

              СЪНЯТ,  Е  ПОРТАТА  ЕДНИЧКА,  ПРЕЗ  КОЯТО
              УМРЕЛИТЕ  ПРИ  ЖИВИТЕ  ДОХОЖДАТ.
              ТИ  ВЛИЗАШ  И  ДО  МЕНЕ  СЯДАШ  БАВНО.

              АЗ  ПРЪСТЕНА  СЪС  ЛЯВАТА  РЪКА  ПРЕКРИВАМ.
              СЕДИШ  С  УСМИВКА  ВЪРХУ  УСТНИТЕ:  ТИ  ЗНАЕШ.
              НЕ,  НЕ,  ТОВА  И  ДРУГОТО  НЕ  НИ  РАЗДЕЛЯТ,
              НИЙ  ПАК  СМЕ  ЗАЕДНО  И  СИ  ГОВОРИМ.


              АХ,  КАК  Е  СЛАДОСТНО  ТОВА,  И  ТЪЖНО!
              НО  ИЗВЕДНЪЖ,  НАВЪН  ЗАСЛУШАНА,  ТИ  СТАВАШ
              И  МЪЛКОМ  ТРЪГВАШ,  КАКТО  В  МИНАЛИТЕ  НОЩИ.
              НЕ  СИ  ОТИВАЙ!  ДЕН,  НЕ  МЕ  СЪБУЖДАЙ  ОЩЕ!


              1974

НАШЕТО ВРЕМЕ - ВЕРНЕР БРОЙНИГ

                          НАШЕТО  ВРЕМЕ

          ЦЪФТЕЛИ  СА  СИГУРНО  ДИВНО  ЦВЕТЯТА
          И  ПРЕДИ  ВЕКОВЕ,  В  ЕСЕНТА
          ЗВУЧАЛА  Е  С  НОЩНИЯ  ВЯТЪР
          НА  НЕЧИЯ  МЛАДА  ЛЮБОВ  П Е С Е Н Т А.

          И  ЧУЧУЛИГИ  ЩЕ  ПОРЯТ  НЕБЕТО
          СЛЕД  ХИЛЯДИ  ГОДИНИ  ДОРИ,
          ЗЕМЯТА  ЩЕ  БЪДЕ  ДАЛЕЧ  ПО-ПРИВЕТНА,
          ПО-ТОПЛО  ЧОВЕШКИЯТ  ВЗОР  ЩЕ  ЗАРИ.

          НО  ТОЛКОВА  БЛИЗКО  ДО  ТАЯ  ПЛАНЕТА  ЕДВА  ЛИ
          СА  СЛИЗАЛИ  НЯКОГА  ТИЯ  ЗВЕЗДИ,
          НЕБЕТО  ПЪК  СИГУРНО  НЕ  Е  ВИДЯЛО
          ПОДОБНО   Н А Ч А Л О   ПРЕДИ.

          НЕ  Е  БИЛА  ЛЮБОВТА  НИ  ТАКА  ЗАСТРАШЕНА,
          НО  И  ВЕЛИКА,  КАКВАТО  Е  В  НАШИЯ  ВЕК;
          ЧОВЕКЪТ  ЗАПОЧВА  СЕГА  ЧАК,  ВЪВ  НАШИТЕ
          ДНИ  УСТРЕМЕНИ,  ДА  БЪДЕ   Ч О В Е К.

        
          И  СЛЕД  ХИЛЯДОЛЕТИЯ  МЛАДИТЕ  ХОРА
          ЩЕ  СЕ  ЦЕЛУВАТ,  НО  С  ТЯХ  ТУЙ  НЕ  ЩЕ  СЕ  ПОВТОРИ:
          ВЕЧЕ  ДА  ЛЮБЯТ  ОТКРИТО  И  С  ПРАВО,
          НО  ПАК  ДА  СА  ДЛЪЖНИ  ДА  ХРАНЯТ    Н Е Н А В И С Т.

          Превод от немски:
          Димитър Стоевски

ЕСЕННО ЗАВРЪЩАНЕ - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                     ЕСЕННО   ЗАВРЪЩАНЕ

            МОЙТО  ЕСЕННО  СКРЪБНО  ЗАВРЪЩАНЕ
            ПОДИР  ТОЛКОВА  ПРОЛЕТНИ  ДНИ
            В  БЕЗУТЕШНАТА  БАЩИНА  КЪЩА
            С  БОЯДИСАНИ  ЖЪЛТО  СТЕНИ.

            КОЛКО  МНОГО  ГОДИНИ  СА  МИНАЛИ
            ПО  НЕРАВНИЯ  ТЯГОСТЕН  ПЪТ,
            ДЕТО  ДНЕС  МОЙТЕ  СТЪПКИ  ПУСТИННИ
            КАТО  ВОПЛИ  САМОТНО  ЗВУЧАТ!

            ДЪРВЕСАТА  СА  СЯКАШ  ИЗЛЕЗНАЛИ
            ДА  МЕ  СРЕЩНАТ  С  ПРОСТРЕНИ  РЪЦЕ,
            ТЕ  МИНАВАТ  КРАЙ  МЕНЕ  И  ЧЕЗНАТ
            С  ОЗАРЕНО  ОТ  ПУРПУР  СЪРЦЕ.

            А  ПРЕЗ  ТЕХНИТЕ  КЛОНИ  ЗАПРЕЧЕНИ
            ВЕХНЕ  КЪЩАТА  С  ЖЪЛТИ  СТЕНИ
            КАТО  НЯКАКЪВ  СПОМЕН  ДАЛЕЧЕН,
            КАТО  СПОМЕН  ОТ  МИНАЛИ  ДНИ.

            1924

ПЪТ - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                                      ПЪТ

                ЗИМЕН  ПЪТ,  ТИ  ПРЕКОСВАШ  ПУСТИННИТЕ
                И  БЕЗБРЕЖНИ  ДОЛИНИ  ОТ  СНЯГ.
                ДВЕ  ДЪЛБОКИ  БРАЗДИ  -  ВЕРЕН  ЗНАК,
                ЧЕ  ПО  ТЕБЕ  КОЛА  Е  ПРЕМИНАЛА.

                В  ТАЗИ  ЗИМА  СЪС  ЛЮТИ  ВИЕЛИЦИ
                КОЙ  Е  МИНАЛ?  ЗАЩО?  НАКЪДЕ?
                КОЙ  Е  СЛОЖИЛ  ЗЛОВЕЩИ  СЛЕДИ
                ВЪЗ  СНЕГА  НА  ПОЛЕТАТА  БЕЛИ?

                ПОД  БЕЗКРАЙНИТЕ  ВОПЛИ  НА  ВЯТЪРА,
                СРЕД  ДЪЛБОКА  И  ГЛУХА  МЪГЛА
                Е  ПРЕМИНАЛА  ЧЕРНА  КОЛА
                И  СА  СКЪРЦАЛИ  ТУК  КОЛЕЛАТА  Й.

                СТАРИ,  МЪРШАВИ  КРАНТИ  СА  ВЛАЧИЛИ
                ПОЖЪЛТЯЛ  КАТО  ВОСЪК  МЪРТВЕЦ
                И  ВЪВ  КРЪГ  КАТО  ЧЕРЕН  ВЕНЕЦ
                ЧЕРНИ  ВРАНИ  НАД  НЕГО  СА  ГРАЧИЛИ.

                ДЪРВЕСА,  СЯКАШ  СЛЕД  ПОГРЕБЕНИЕ...
                ВИЙ  СЕ  ВРЪЩАТЕ  В  ЗИМНИЯ  ПЪТ
                И  ЖАЛЕЙНИТЕ  ДРЕХИ  ВИСЯТ
                ПО  ВАШИТЕ  КЛОНИ  СЛОМЕНИ.

                1925

ЗИМЕН СТУД - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                            ЗИМЕН   СТУД

             СЛУШАЙ,  СНОЩНИЯТ  ШУМ  ЗАД  ВРАТИТЕ
             И  ТОВА,  ЩО  СМЕ  ВЗЕЛИ  ЗА  ВЯТЪРА,
             БИЛО  ТЕЖКИЯ  ЗВЪН  НА  КОПИТАТА
             И  ДЪЛБОКИЯ  ГЛАС  НА  ЗЕМЯТА.

             СНОЩИ  СКРИШОМ  СЪС  КОНЯ  ПРЕМИНАЛ,
             НЕОТСЕДНАЛ,  ПОГЛЕДНАЛ  В  ПРОЗОРЕЦА,
             ВЪЗ  СТЪКЛОТО  ДЪХЪТ  МУ  ЗАСТИНАЛ,
             СВОЯ  БЯЛ  ПЛАЩ  ЗАХВЪРЛИЛ  НА  ДВОРА.

             С  ТЕЖЪК  УДАР  РАЗТВОРИЛ  ВРАТАТА,
             КОЛКО  СИЛА  Е  ИМАЛ,  ЗАМАХНАЛ
             И  ЗАБОЛ:  ДЕСЕТ  НОЖА  ПОД  СТРЯХАТА
             И  ЕДИН  -  ВЪВ  СЪРЦЕТО  НА  ТАТКА.

             НИЕ  -  СЛАБИТЕ,  ЩО  СМЕ  МУ  СТОРИЛИ?
             НЯМА  ТАТКО  МИ  ВЕЧЕ  ДА  СТАНЕ!
             НА  ГЛАВАТА  ТИ  КАЦНАЛА  ВРАНА:
             МАЙКО!  -  ЧЕРНАТА  КЪРПА  ОТГОРЕ.

             1925

НИЩИЙ ДУХОМ - АТАНАС ДАЛЧЕВ

                             НИЩИЙ   ДУХОМ

                 АКО  НЕ  БЯХ  ОСТАНАЛ  ГЛУХ  КЪМ
                 ПОВЕЛЯТА  НА  ЛЮБОВТА,
                 АЗ  БИХ  СЕ  СПОДОБИЛ  В  СВЕТА
                 С  БЛАЖЕНСТВОТО  НА  НИЩИЙ  ДУХОМ.

                 АЗ  БИХ  ЖИВЕЕЛ  КАТО  НЕКОЙ
                 НЕЗНАЕН,  ВЕСЕЛ  ОБУЩАР
                 И  БИХ  СЪС  ПЕСЕН  НА  УСТА
                 КОВАЛ  ОБУЩАТА  НА  ВСЕКИ.

                 И  ВЕЧЕР  БИХ  СЕ  ВРЪЩАЛ  МОРЕН
                 ПРИ  СВОИТЕ  ДЕЦА,  ЖЕНА
                 И,  ВЯРВАМ,  ВИЖДАЛ  БИХ  В  СЪНЯ
                 НА  РАЯ  ПОРТИТЕ  РАЗТВОРЕНИ.

                 НЕ  БИ  СИВЕЕЛА  ТЪЙ  ЛЕКО
                 ТОГАВА  МОЯТА  КОСА
                 ОТ  МЪКАТА  И  СТАРОСТТА
                 И  ОТ  ПРАХА  НА  БИБЛИОТЕКИТЕ.

                 1926

МОНОЛОГ НА ХАМЛЕТ - ШЕКСПИР

                       МОНОЛОГЪТ   НА   ХАМЛЕТ


            ДА  БЪДЕШ  ИЛИ  НЕ?  ТУЙ  Е  ВЪПРОСЪТ.
            ДАЛИ  Е  ПО-ДОСТОЙНО  ДА  ПОНАСЯШ
            СТРЕЛИТЕ  НА  ЖЕСТОКАТА  СЪДБА,
            ИЛИ  ОБНАЖИЛ  МЕЧ,  ДА  СЕ  ОПЪЛЧИШ
            СРЕЩУ  МОРЕ  ОТ  МЪКИ  И  В  ТАЗ   БИТКА
            ДА  ГИ  ЗАЧЕРКНЕШ  ВСИЧКИ?  СМЪРТ...  ЗАСПИВАНЕ...
            И  ТОЛКОВА...  И  В  ТОЯ  СЪН  ИЗЧЕЗВАТ
            ДУШЕВНИЯТ  ТИ  ГНЕТ  И  ВСИЧКИ  БОЛКИ,
            ИЗМЪЧВАЩИ  ПЛЪТТА  НИ.  ТАКЪВ  ЗАВЪРШЕК  -  
            ОТ  БОГА  ДА  ГО  ПРОСИШ!  СМЪРТ...  ЗАСПИВАНЕ...
            ЗАСПИВАШ...  И  СЪНУВАШ  МОЖЕ  БИ?
            ХА,  ТУК  Е  СПЪНКАТА!  ЗАЩОТО  ТУЙ  -  
            КАКВИ  ЛИ  СЪНИЩА  ЩЕ  НИ  СПОХОДЯТ
            В  ТОЗ  СМЪРТЕН  СЪН ,  КОГАТО  СЕ  ИЗМЪКНЕМ
            ОТ  БРЕННАТА  ОБВИВКА  -  ТО  НИ  СПИРА,
            ТАЗ  МИСЪЛ  ПРАВИ  ЗЕМНИТЕ  НИ  МЪКИ
            ТЪЙ  ДЪЛГОЛЕТНИ.  КОЙ  ТЪРПЯЛ  БИ  ИНАК
            БЕЗЧЕТНИТЕ  КАМШИЦИ  НА  ВЕКА  НИ:
            НЕПРАВДИТЕ  НА  НАГЛИЯ  ПОТИСНИК,
            ВИСОКОМЕРИЕТО  НА  РОДА,
            СЪЛЗИТЕ  НА  ОТРИТНАТАТА  ОБИЧ,
            БАВЕЖА  НА  ЗАКОНА,  ПРОИЗВОЛА
            НА  ТЛЪСТИЯ  ЧИНОВНИК,  ЗЛИЯ  ПРИСМЕХ,
            СЪС  КОЙТО  НЕДОСТОЙНИЯТ  ЗАПЛАЩА
            НА  ТИХАТА  ЗАСЛУГА  -  ВСИЧКО  ТУЙ,
            КОГАТО  ЕДНО  БОДВАНЕ  ТУК  ВЛЯВО
            ОЧИСТВА  СМЕТКИТЕ  НИ?  КОЙ  БИ  ПЪШКАЛ
            ПОД  БРЕМЕТО  НА  ОТМИЛЯЛ  ЖИВОТ,
            АКО  НЕ  БЕШЕ  ТОЗИ  СТРАХ  ПРЕД  НЕЩО
            ЗАД  ГРОБА,  В  НЕОТКРИТАТА  СТРАНА,
            ОТДЕТО  НИКОЙ  ПЪТНИК  СЕ  НЕ  ВРЪЩА?
            ТОЙ  СМАЗВА  ВОЛЯТА  НИ  И  НИ  КАРА
            ДА  СЕ  МИРИМ  С  ПОЗНАТИТЕ  БЕДИ,
            НАМЕСТО  ДА  ЛЕТИМ  КЪМ  НЕПОЗНАТИ.
            ТЪЙ  РАЗМИСЪЛЪТ  ПРАВИ  НИ  ПЪЗЛИВЦИ
            И  РУМЕНИЯТ  ЦВЯТ  НА  МЪЖЕСТВОТО
            ПОСЪРВА  ПОД  ОТРОВНОТО  БЕЛИЛО
            НА  МНОГОТО  МЪДРУВАНЕ.  И  ЕТО,
            МЕЧТИ  ВИСОКИ,  ПОЧИНИ  С  РАЗМАХ
            ОТБИВАТ  СЕ  ВСТРАНИ  И  ГУБЯТ  ПРАВО
            ДА  СЕ  ЗОВАТ  „ДЕЛА"!...  НО  ТИХО!  ЕЙ  Я
            КРАСИВАТА  ОФЕЛИЯ!...  О,  НИМФО,
            В  МОЛЕНИЯТА  СИ  КЪМ  НЕБЕТО
            СПОМНИ  ЗА  ВСИЧКИ  МОИ  ГРЕХОВЕ!


            Превод: Валери Петров