НАСТРОЕНИЕ - РАДОЙ РАЛИН

                                      НАСТРОЕНИЕ

                      КОГАТО  ЗДРАЧ  КАФЯВОАЛЕН,
                             ЗАСИПЕ  ТОЗИ  ЧЕЗНЕЩ  ГРАД,
                      ТОЙ  СЕ  ПРЕВРЪЩА  В  НЕРЕАЛЕН,
                             ЗА  МИГ,  ЗАБРАВИЛ  СВОЯ  ГЛАД.

                      НАВЛИЗА  В  УЛИЦАТА  ГЛАВНА,
                             НАПУК  НА  СВОЙТА  НИЩЕТА
                      И  ВСЕКИ  ОПИТ  Е  СПОДАВЕН
                             ЗА  МАЛКО  ЖЕНСКА  КРАСОТА.

                      БЕЗПОМОЩНИТЕ  ЕЛЕКТРИКИ
                             ПАК  СИМУЛИРАТ  ТЪРЖЕСТВО.
                      НО  ВСЕКИ  ВЕЧЕ  ТУК  Е  СВИКНАЛ
                             ДА  БЪДЕ  ТЪЖНО  СЪЩЕСТВО.

                      И  АЗ  С  ПРИЯТЕЛИ  СЕ  СКИТАМ,
                             НАЛУЧКВАМ  ТЕХНИЯ  КУРАЖ,
                      ОПИТВАМ  ДА  ОБХВАНА  В  РИТЪМ
                             ЗВУКА  НА  ВЯЛИЯ  ПЕЙЗАЖ.

                      НАКРАЯ  ВСИЧКО  СВЪРШВА  В  СКУКА.
                             ЕДИН  ЧАСОВНИК  ГРАДСКИ  БИЙ.
                      ПОНЕСЪЛ  ПО  НЕВИННА  КЛЮКА,
                             СЕ  ВРЪЩА  ВСЕКИ,  ЗА  ДА  СПИ.

                      И  В  ТОЗИ  МРАК  ПРОВИНЦИАЛЕН
                             АЗ  ЛЯГАМ  В  ТЕХНИЯ  КРЕВАТ,
                      СЪС  СЪН  НАИВНО-СОЦИАЛЕН
                             НАСИЩАМ  МЛАДИЯ  СИ  ГЛАД.

                      1941
                      Радой Ралин

СПОМЕН - НИКОЛА ВАПЦАРОВ

                                     СПОМЕН

                          АЗ  ИМАХ  ДРУГАР,
                          ДОБЪР  ДРУГАР ,
                          НО...  КАШЛЯШЕ  ЛОШО.
                          ТОЙ  БЕШЕ  ОГНЯР  -  
                          ПРЕНАСЯШЕ  С  КОША  КЮМЮР,
                          ИЗХВЪРЛЯШЕ  СГУР
                          ДВАНАДЕСЕТ  ЧАСА  НА  НОЩ.

                          АЗ  ПОМНЯ  ОЧИТЕ
                          НА  ТОЗИ  ОГНЯР.
                          КАК  ЖАДНО  ПОГЛЪЩАХА  ТЕЗИ  ОЧИ
                          ВСИЧКИ  ЛЪЧИ,
                          КОИТО  СЛУЧАЙНО,
                          ПРЕЗ  САЖДИ,  МАКАР,
                          СЕ  ВМЪКВАХА  РЕДКО
                          ВЪВ  НАШАТА  КЛЕТКА.

                          КАК  БЪРЗО  СЕ  РАЖДАШЕ
                          ТРЕСКАВА  ЖАЖДА
                          НАПРОЛЕТ,
                          КОГАТО  ШУМЯТ
                          ЛИСТАТА  НА  ДВОРА,
                          В  ПРОСТОРА
                          КОГАТО
                          СЕ  СТРЕЛКАШЕ  ЯТО  ОТ  ПТИЦИ.

                          АЗ  ЧУВСТВАХ
                          КАК  ТЕЗИ  ЗЕНИЦИ  СЕ  МОЛЯТ,
                          КАК  СТРАДАТ,
                          КАК  ТЯГОСТНО  СТРАДАТ!
                          ТЕ  ИСКАХА  ТОЛКОВА  МАЛКА  ПОЩАДА  -  
                          ДО  ПРОЛЕТ,
                          ДО  ДРУГАТА  ПРОЛЕТ...

                          ТЯ  -  ПРОЛЕТТА  -  
                          ДОЙДЕ  ПРЕКРАСНА:
                          СЪС  СЛЪНЦЕ,
                          СЪС  ТОПЪЛ  ЛЪХ

                          ДАЛЕЧЕН,  И  РОЗИ,
                          ТЕМЕНУЖУН  ДЪХ
                          СЕ  НОСЕШЕ  В  НЕБЕТО  ЯСНО.
                          НО  ВЪТРЕ  БЕШЕ  МРАК
                          И  КАК  ТЕЖЕШЕ
                          ЛЕГНАЛАТА  ПРОЗА...

                          И  ТЪЙ,
                          У  НАС  ЖИВОТА  СЕ  ОБЪРНА.
                          МОТОРЪТ  НЕ  РАБОТЕШЕ  ДОБРЕ.  -  
                          ЗАПОЧНА  ПОДОЗРИТЕЛНО  ДА  ХЪРКА
                          И...  СПРЕ.
                          НЕ  ЗНАМ  ЗАЩО,
                          НО  МОЖЕ  БИ,
                          ЗАЩОТО  ДРУГИЯТ  УМРЕ.

                          А  МОЖЕ  БИ  НЕ  Е  ТАКА.
                          А  МОЖЕ  БИ  ВЪВ  СВОЯ  ГЛАД,
                          МОТОРЪТ  ЧАКАШЕ  РЪКА  -  
                          ДА  ХВЪРЛИ  В  ОГНЕНИЯ  АД
                          НАВРЕМЕ  ВЪГЛИЩНИЯ  ПЛАСТ.
                          ДА,  МОЖЕ  БИ.
                          НЕ  ЗНАЯ  АЗ.

                          НО  МЕН  СЕ  СТРУВАШЕ,  ЧЕ  ТОЙ,
                          В  ЗАЕКВАЩИЯ  СИ  БРЪТВЕЖ,
                          МЕ  ПИТАШЕ  С  БОЛЕЗНЕН  ВОЙ:
                          „КЪДЕ  Е  ДРУГИЯ  МЛАДЕЖ?"

                          ТОЙ  -  ДРУГИЯТ  -  УМРЕ.
                          А  ЕТО  -  
                          ОТВЪН  Е  ПРОЛЕТ.
                          НАДАЛЕЧЕ
                          СЕ  СТРЕЛКАТ  ПТИЦИ  ПО  НЕБЕТО.
                          НО  ТОЙ  НЕ  ЩЕ  ГИ  ВИДИ  ВЕЧЕ.

                          А  БЕ  ТАКЪВ  ДРУГАР...
                          ДОБЪР  ДРУГАР!...
                          НО  КАШЛЯШЕ  ЛОШО.
                          ЕДИН  ОГНЯР.
                          ПРЕНАСЯШЕ  С  КОША  КЮМЮР,
                          ИЗХВЪРЛЯШЕ  СГУР  -  
                          ДВАНАДЕСЕТ  ЧАСА  НА  НОЩ... 


                          Никола Вапцаров

В РОДИНАТА - ПЕТЯ ДУБАРОВА

                                      В   РОДИНАТА

                          ПРИКАЗКА  ЧУДНА  МЕ  НОСИ,
                                 ПЕЕ  КРАЙ  МЕНЕ  СВЕТЪТ,
                          ТИЧАМ  С  КРАЧЕТАТА  БОСИ,
                                 ПТИЧКИ  НАД  МЕНЕ  ЛЕТЯТ.

                          БЛЕСНАЛ  Е  СЛЪНЧО  ВЪВ  РАДОСТ,
                                 РОЙ  ЗЛАТОКРИЛИ  ПЧЕЛИ
                          ПЪЛНЯТ  ГОРАТА  СЪС  МЛАДОСТ.
                                 ВСИЧКО  ВЪВ  ПЕСЕН  ЗВЪНИ.

                          КОЛКО  СИ  СКЪПА,  РОДИНО!
                                 ТИ  СИ  НАЙ-СВЕТЛИЯ  РАЙ!
                          В  ТЕБЕ  ЖИВЕЯ  ЩАСТЛИВО,
                                 В  ТЕБ  СЪМ  ЩАСТЛИВА  БЕЗКРАЙ!

                          11, яниари, 1974
                          Петя Дубарова