НА МАМА - АНДРЕА ЕМИЛОВА

                                             НА   МАМА

                           В  ЕДИН  ПРЕКРАСЕН  ЛЕТЕН  ДЕН,
                                  МАКАР  СЪВСЕМ  ОБИКНОВЕН,
                           РЕШИХ,  ЧЕ  ТРЯБВА  ДА  ПРЕСТАНА  ДА  МИСЛЯ,
                                  ЧЕ  ВЕЧЕ  СЪМ  ГОЛЯМА.

                           ПРЕБОРИХ  СЕ  С  БЕЗБРОЙ  БЕДИ.
                                  ОБЯДВАХ  СЪС  БЕЗБРОЙ  ЗВЕЗДИ.
                           НАПРАВИХ  КУП  ЗЛИНИ.
                                  ОПИТАХ  МНОГО  КРИВИНИ.

                           УМОРАТА  НАБРА  СЕ  В  МЕН.
                                  И  ВСЕКИ  СЛЕДВАЩ  ДЕН
                           ОЧАКВАХ  НЕЩО  ДА  СЕ  ПРОМЕНИ.
                                  НЕ  СТАНА  ТЪЙ,  УВИ...


                           ПОТЪРСИХ  НЕЧИЯ  УТЕХА.
                                  ПРИЯТЕЛИТЕ  СЕ  НАЕХА.
                           ЗАБАВИХ  СЕ.  ИЗЧЕЗНАХА  ВЪВ  МРАКА.
                                  ПРИЯТЕЛСТВОТО  ВЗЕ  ДА  ТРАКА.

                           ЗАТИЧАХ  СЕ,  НАМЕРИХ  МАМА.
                                  ГЛАВА  ЗАРОВИХ  В  СИЛНОТО  Й  РАМО.
                           ПОПЛАКАХ,  КЪСАХ  СИ  КОСИТЕ.
                                  ПОГАЛИ  МЕ,  ЗАБРАВИ  ЗА  ВЪПРОСИТЕ.

                           ЗА  МАЛКО  САМО.
                                  ПОСЛЕ  ПАК  ИЗПОЛЗВАХ  ДРУГО  РАМО.
                           И  ПАК  СЕ  ВЪРНАХ.
                                  ЕДИНСТВЕНАТА  СИ  УТЕХА,  СИЛНО  АЗ  ПРЕГЪРНАХ.

                           Андреа Емилова

НА МАМА - АНДРЕА ЕМИЛОВА

                                                 НА   МАМА

                               НА  МАЙКА  СИ  ДЪЛЖА  ТОВА,
                                      ДА  СРЕЩАМ  БУРИТЕ  С  ГЛАВА,
                               А  НЕ  ЗАД  НЕЧИЙ  ГРЪБ  КОРАВ.
                                      ДА  СЕ  ГНЕВЯ,  ДА  ПЕЯ  И  СЪС  СМЯХ
                               ДА  СЕ  СТРЕМЯ  НАПРЕД,
                                      ДА  КРАЧА  АЗ.

                               БЛАГОДАРЯ  ТИ,  МАМО,
                                      ЗА  ПОГЛЕДА  СУРОВ,
                               ЗА  ВЕСЕЛИЯ  ГЛАС,
                                      ЗА  ВСЕКИ  ПОРИВ  НОВ,
                               ЗА  ТОЗИ  ЧАС,

                               ВЪВ  КОЙТО  ТИ  СИ  МЕ  РОДИЛА
                                      И  ТВОЕТО  ДЕТЕ  СЪМ  АЗ.
                               БЛАГОДАРЯ  ЗА  СИЛАТА,
                                      КОЯТО  ВЛЯ  У  МЕН.
                               ДА  МОГА  ДА  СЕ  БОРЯ  ВСЕКИ  ДЕН.

                               ЗА  ХЪСА  ТИ  НЕУМОЛИМ,
                                      ЗА  ДУХА  ТИ  НЕУКРОТИМ,
                               ДАНО  ЧАСТИЦА  САМО
                                      ОТ  ТЕБ  СЪМ  НАСЛЕДИЛА,  МАМО!

                               Андреа Емилова