ЗАЯДЛИВО
СМЪРТТА - ТАЯ РАЗВРАТНА КРАДЛА,
СНОЩИ ПАК СЕ ВЪРТЕШЕ НАОКОЛО.
В ЕДНАТА РЪКА СЪС СРЕБЪРНА БРАДВА.
В ДРУГАТА - С ТЕАТРАЛЕН БИНОКЪЛ.
ЯВНО ПАК Е НАДНИЧАЛА ПУСТАТА -
ДА ВИДИ ТВОЕТО МЪЖКО ТЯЛО.
АКО СИ СПОМНЯШ, ПЕРДЕТО СПУСНАХ
И НАМАЗАХ С КРЕМ ОГЛЕДАЛОТО.
ТИ СЕ ХВАНА ОТЛЯВО. ПРЕСВИ СЕ.
ОЗЪБИХ Й СЕ, ЗАЩОТО ЗНАМ,
ЧЕ ТЕ ОПАЗИХ ОТ СТО АКТРИСИ...
НА ТАЯ „БАБА" ЛИ ЩЕ ТЕ ДАМ?!...
Камелия Кондова
ТВЪРДЕ МАЛЪК ОТРЯЗЪК ОТ ВРЕМЕТО НОСИ ЧОВЕКЪТ.
ТВЪРДЕ ДРЕБЕН ПОДАРЪК Е ТОЗИ ЕДИНСТВЕН ЖИВОТ.
ПОСЛЕ - ЛЕКА МУ ПРЪСТ - И ПРЪСТТА МУ Е ЛЕКА...
ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕКЪТ... ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕКЪТ РОБОТ.
НИТО ЧУВСТВА БИ ХАРЧИЛ ДА МИСЛИ ЗА СВОЯТА КОНЧИНА,
НИТО БИ СЕ ОБРЪЩАЛ ДА ГЛЕДА ЗАХЛАСНАТ НАЗАД,
НИТО ВРЕМЕ БИ ГУБИЛ ЗА ГРЕШКА ДА ТЪРСИ ПРИЧИНА
И СЪС ВРЕМЕ В РЪЦЕ, БИ ИЗГЛЕЖДАЛ НЕСМЕТНО БОГАТ.
ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕК ПОДЧИНЕН НА КОМПЮТЪРНИ НРАВИ,
КОЛКО СМЕЛО И ЛЕКО БИ СКОЧИЛ В КОСМИЧЕН ПОТОК.
НО ТОГАВА ОТ ВРЕМЕТО ЩЕШЕ ЛИ ВЕЧНОСТ ДА ПРАВИ
С БЕЗРАЗСЪДСТВОТО ЗЕМНО - ДА СТРАДА ПРИ ВСЕКИ УРОК?!
1986, октомври
Пролет Овасян
